Определение № 2536 от 22.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2536 гр. Варна, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500950 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Д. М. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *, ул. „*" № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу Определение №3510/05.03.2026г., постановено по гр.д. № 638/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

Жалбоподателят оспорва първоинстанционното определение като неправилно и прави искане за неговата отмяна. Твърди, че срокът за изпълнение на указанията е спазен, тъй като уточнителната молба е изпратена чрез Български пощи в срок, независимо че е постъпила в деловодството на съда в по-късен момент. Счита, че забавянето на куриерската услуга не е по вина на ищеца.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.129, ал.3 от ГПК когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.

В разглеждания случай производството по делото е оставено без движение с Разпореждане №2675/30.01.2026г. с указания до ищеца в едноседмичен срок от уведомяването: 1.да наведе в пълнота фактически твърдения относно това какви суми и на кои дати са били заплатени от ищцата по процесния договор за кредит 2.да конкретизира как е формирана сумата от 1500 лева, която желае да и бъде върната като недължимо платена. 3. да посочи банкова сметка, или друг начин на плащане на претенцията по чл. 55 1

ЗЗД, съобразно изискването на чл.127, ал.4 ГПК ; 4.да посочи цена на отделните искове и представи доказателство за заплатена държавна такса в размер на 4% от цената на всеки иск по сметка на ВРС дължима съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съобщението с указанията на съда е връчено на ищеца чрез процесуален представител адв. Хр. Р. на 19.02.2026г. Предоставеният едноседмичен срок е изтекъл на 26.02.2026г.

С обжалваното определение №3510/05.03.2026г. производството по делото е прекратено на основание чл.129 от ГПК.

Н а 05.03.2026г. в регистратурата на съда е входирана молба №17741/05.03.2026г. от ищеца. Молбата е постъпила в деловодството на съда чрез куриерска услуга, като видно от пощенското клеймо, пратката е изпратена на 26.02.2026г. – в рамките на предоставения едноседмичен срок за изпълнение на указанията. Същото се установява и от представения с частната жалба приемо-предавателен протокол от 26.02.2026г., в който е удостоверено, че пратка с идентичен идентификатор е предадена на тази дата от „Еднолично адвокатско дружество Р.“, гр.София на РУ „Западен регион“ на „Български пощи“ЕАД.

В молбата са наведени твърдения за датата и размера на извършените плащания и начина на формирана на паричната претенция, формулиран е окончателен петитум на осъдителния иск, представени са доказателства за заплатена по сметка на съда на 25.02.2026г. държавна такса, с което дадените от съда указания са изпълнени в цялост.

Уточнителната молба е подадена в срок, тъй като е изпратена до съда преди изтичането му, независимо от по-късното й фактическо получаване. На основание чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. В този смисъл следва да се приеме, че дадените от съда указания са изпълнени срок, поради което не са налице основания за прекратяване на производството по делото.

По отношение на дължимата държавна такса се констатира само частично отстраняване нередовността на исковата молба, което се дължи на неправилна база за изчисляване на цената на иска по чл.26 от ЗЗД. Държавната такса по този иск следва да бъде определена като 4% от стойността на договора за кредит, включваща главница и възнаградителна лихва (3134,38 лева), а не само върху чистата стойност на усвоената сума (1850 лева), както е посочил ищецът. Доколкото в процедурата по чл.129 от ГПК на ищеца не са давани указания по какъв начин следва да бъде формирана цената на иска по тази претенция, съдът намира, че не е налице неизпълнение на указанията в тази част, а основание за даване на допълнителна възможност за отстраняване нередовността на исковата молба.

В контекста на изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №3510/05.03.2026г., постановено по гр.д. № 2

638/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3