Решение № 19 от 08.04.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Русе , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов

Боян Войков при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело № 20214501000071 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

М. Г. З. от гр.Русе, ЕГН **********, чрез особен представител адвокат З.З. е обжалвала решението, постановено по гр.д.№6603/2019г. по описа на РРС. Иска да бъде отменено като постановено в противоречие със закона и добрите нрави. Иска да бъде постановен съдебен акт, в който да се уважат изложените в отговора по чл.131 ГПК съображения и да се отхвърли иска.

Насрещната страна „К.Р.“ ЕООД гр.С. чрез пълномощник адвокат Н.Ш., е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба. Излага доводи, че жалбата е неоснователна, решението-допустимо и правилно и иска да бъде потвърдено.

За да се произнесе по въззивната жалба, Окръжният съд взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

1

По същество, тя е неоснователна, поради следното:

В ъ в въззивната жалбата се твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение противоречи на закона и добрите нрави.

Конкретни оплаквания не са релевирани.

Предвид обхвата на дейността на въззивния съд, посочен в чл.269 ГПК, при извършената служебна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Според задължителните за всички съдилища разрешения в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция при проверка на правилността на първоинстанционното решение е ограничена от оплакванията във въззивната жалба /чл. 269, изр. 2 ГПК/, освен при нарушение на приложима императивна материалноправна норма, при констатация за каквото нарушение въззивният съд може да я приложи, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за въззивно обжалване.

Ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.

В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

В случая, настоящия състав не констатира нарушение на императивна материалноправна норма, нито на нарушени права на въззивницата, 2 произтичащи от защитим публичен интерес. Правилно районния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е доказано съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между цедента-кредитодател „4ф.“ЕООД и М.З.-кредитополучател по реда на чл.6 ЗПФУР, но с оглед установеното получаване на сумата 500лв. от ответницата-въззивник, която подлежи на връщане, предявеният осъдителен иск за нея е уважен. Решението е постановено при зачитане на закона, не му противоречи, нито на добрите нрави.

Посочените в писмено изявление вх.№1580/25.03.2021г. на особения представител на въззивницата-адвокат З.З. доводи, съставляващи оплаквания за неправилност на решението, не могат да бъдат коментирани и зачетени при въззивната проверка, тъй като са постъпили извън срока за подаване на въззивна жалба. Позоваването във въззивната жалба на съображения, изложени в отговора на исковата молба не формулира надлежни оплаквания срещу обжалваното решение.

Ето защо и обжалваното първоинстанционно решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

Мотивиран така, на основание чл. 271, ал.1 ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260578 от 14.12.2020г., постановено по гр.д.№6603/2019г. по описа на РРС, IX-ти граждански състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4