Решение № 506 от 21.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20268002100578 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. Д. Т., чрез адвокат Т. М., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Пазарджик № 419/13.10.2025 г. по в. гр. д. №470/2025 г. в частите, с които: упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г. Т. е предоставено на майката Н. С. П.-Т.; определено е местоживеенето на детето С. Г. Т. при майката Н. С. П.Т. в [населено място], [улица]; определен е режим на лични контакти на бащата Г. Д. Т. с детето С. Г. Т., както следва: всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите и Г. Д. Т. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.

Касационното обжалване е допуснато служебно с определение №1789/03.04.2026 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, оглед задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето, по следния правен въпрос: Допустимо ли е, когато страните са се споразумели за съвместно упражняване на родителските права, съдът да откаже с единствения мотив, че според него условията по споразумението не са достатъчно подробни.

1

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

Носител на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, като съгласно правилото на чл.123 от СК същите се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При прекратяване на брака с развод или при настъпване на фактическа раздяла, родителите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на не навършилите пълнолетие деца в техен интерес.

Споразумението относно упражняването на родителските права следва да обхване всички въпроси свързани с децата – кой от родителите ще упражнява родителските права, при кого ще живеят децата, какъв ще бъде режимът на лични отношения с не отглеждащия родител и за издръжката. При избора на начина, по който да бъдат отглеждани децата и режима на мерки за поддържане на личните отношения, родителите имат по-голяма свобода и са ограничени единствено от интереса на децата. Постигнатото между родителите съгласие за съвместни грижи за децата и упражняване на родителските права след прекратяване на брака или раздялата, е израз на равенството им и на интереса на децата да бъдат отглеждани в разбирателство, като им се осигури безболезнено и щадящо преминаване към настъпилата в семейството промяна.

Когато родителите са постигнали съгласие по съществените въпроси посочени в закона, съдът не може да откаже да одобри споразумението с единствения мотив, че според него условията не са достатъчно подробни. Задължение на съда е да напъти страните към отстраняване на констатираните непълноти и да спомогне за разрешаване на разногласията помежду им относно онези пропуски, права и задължения, които се нуждаят от допълнително уточняване или предизвикват спорове. При невъзможност родителите да изпълнят дадените указания, съдът следва да извърши преценка дали постигнатото съглашение по въпросите за отглеждане на децата е в техен интерес, като се стреми да запази съществуващото между родителите разбирателство и хармония в отношенията.

Преценката на съда винаги е конкретна, основана на обективно установените по делото обстоятелства и при съобразяване дали споразумението противоречи на закона, морала, интересите на децата и на принципа за тяхната всестранна защита.

В жалбата си касаторът Г. Д. Т. излага доводи за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че същото е постановено при нарушение на правилото на чл.59, ал.4 СК за зачитане на най-добрия интерес на детето и принципа на стабилна семейна среда за неговото отглеждане. Излага, че по делото е установена дълбоката привързаност на детето към неговия баща, като твърди че промяната в местоживеенето му би довела до емоционален стрес и нарушаване на чувството му за сигурност. Претендира за неговата отмяна и постановяване на друго, с което упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г. Т. да бъде предоставено на него, да бъде определено местоживеенето на детето при него, а на майката бъде определен подходящ режим на лични отношения, съобразен с възрастта и учебната заетост на детето.

Ответницата Н. С. П., чрез адвокат Л. Б., оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, 2 законосъобразно и обосновано. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като е преценил интереса на детето. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските за производството.

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на Районен съд Велинград, постановил друго, с което предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето С.

Г. Т. на майката Н. С. П.-Т. и определил местожителството на детето при майката; определил режим на лични контакти на бащата Г. Д. Т. с детето С. Г. Т., както следва: всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите; осъдил Г. Д. Т. да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че страните по делото са родители на децата Д.

Г. Т. и С. Г. Т.. С влязлото в сила решение на първостепенния съд сключеният между тях граждански брак бил прекратен с развод. Със същото родителските права по отношение на детето Д. Г. Т. били предоставени на майката, на бащата бил определен режим на личен контакт и същият бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 300лв., а родителските права по отношение на детето С. Г. Т. били предоставени на бащата Г.

Д. Т.; на майката бил определен режим на личен контакт и същата била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 300лв.

Въззивният съд посочил, че при изслушването им и двамата родители заявили готовност и желание да се грижат за детето С.. Майката посочила, че желае и двете деца да живеят при нея, тъй като между тях съществувала дълбока връзка – двамата играели заедно в махалата, търсели се и имали обща приятелска среда. Посочила още, че С. боледувал често и тя била добре запозната със здравословното му състояние, като полагала необходимите за него грижи; не отказвала и не препятствала контактите на детето с неговия баща и поддържала доброто му име. Констатирал, че според бащата детето С. било свикнало повече с него, тъй като цяло лято той се грижел за него, а след това отивало при другите си баба и дядо, но не и при майка си; имал възможност да работи когато поиска и можел да отделя повече време за неговото възпитание; държал да съхрани връзката си с детето. Според бащата разликата между децата била голяма и те имали различни интереси. Голямото дете не искало да отива при него.

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка П. Н. П.

(майка на ищцата), от които приел за установено, че след раздялата на страните през месец февруари 2024г. голямото дете живеело преимуществено при тях, а малкото дете – при баща си. Децата били там, където желаят. Те били еднакво привързани към двамата родители и имали много близка емоционална връзка с тях. Приел, че бащата купувал на децата играчки, дрехи, а майката ги водила на ваканции, на море, детски центрове, празнуване на рождени 3 дни, като за последния рожден ден се включил и бащата. Според свидетелката детето С. почесто било при баща си, но когато било болно било при своята майка.

Съдът кредитирал и показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника – М. А.

Т. (негова майка) и М. А. М., от които приел за установено, че бащата разполагал с необходимите битови условия, финансови средства, имал желание и готовност да се грижи за малкото дете С.. То било силно привързано към него и за разлика от голямото дете (М.), често преспивало при баща си. Според свидетеля Т. грижите за Д. били поети от неговото раждане от бабата и дядото по майчина линия, а детето С. живеело при тях, защото майката се върнала на работа веднага след като навършило една година. Посочила още, че след раздялата на страните детето С. останало да живее при баща си, като само два месеца през лятото преспивало в дома на майка си, защото там имало повече деца. Не посещавало редовно детска градина, понеже често боледувало и тогава за него се грижел бащата, подпомаган от бабите.

Съдът посочил, че според представения по делото социален доклад на отдел „Закрила на децата“ при ДСП – [населено място] и двамата родители притежавали родителски капацитет, необходим за полагане на адекватни грижи по отглеждането и възпитаването на децата Д. Г. Т. и С. Г. Т., както и за посрещане на всички техни потребности. Според доклада, в обитаваните от родителите жилища били осигурени необходимите хигиенно-битови условия за отглеждане на двете деца; те били обградени от подкрепяща среда в лицето на бабата и дядото по майчина линия П. П. и С. П., съответно бабата и дядото по бащина линия – М. и Д. Т.. Социалните работници посочили, че е в интерес на децата да продължат да получават нужните родителски грижи, необходими за пълноценното им израстване и развитие и да контактуват редовно и пълноценно с двамата родители. Констатирали, че след раздялата на родителите, детето Д. Т. се отглеждало предимно от бабата по майчина линия и майката, докато детето С. се отглеждало предимно от бабата по бащина линия и пренощувало редовно в жилището на бащата. След раздялата връзката на бащата с децата не била прекъсвана. Той осъществявал постоянни контакти с тях и те редовно пребивавали в неговото жилище. Между родителите съществувала добра комуникация по отношение на децата, което допринасяло да не чувстват и преживяват дълбоко раздялата им, да растат обичани и щастливи, обградени с внимание.

Въззивният съд отбелязал, че пред първата инстанция страните представили споразумение по чл.51 СК за съвместно упражняване на родителските права по отношение на децата Д. и С., което било прието от съда за нередовно и не се поддържало в хода на производството.

Приел, че в хода на брачния процес, дори да не са направени конкретни искания във връзка с упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, съдът е длъжен да изследва този въпрос, с оглед техния най-добър интерес, поради което направил извод за допустимост на обжалваното решение.

Съдът посочил, че по делото липсват данни за отчуждение между майката и детето С., съответно за прекъсване на връзката помежду им. Майката не създавала затруднения и не препятствала осъществяването на личните отношения на бащата с двете деца, нито имала поведение, което да представлява опасност за личността, здравето и възпитанието им, имала 4 родителски авторитет и връзката с децата не била прекъсната. Съдът приел, че и двамата родители направили необходимото, за да преминат през сложната житейска ситуация на раздялата им с необходимата отговорност към техните деца. Отбелязал, че детето С. от раждането си и до раздялата на своите родители през м. февруари 2024 г. живеело основно при своя баща. Приел, че към настоящия момент детето пребивавало ту при единия, ту при другия родител, което положение без ясни правила му се отразявало негативно, поради нарастващото напрежение между родителите от неразрешения между тях спор.