Решение № 6251 от 21.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6251 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110128471 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК

Образувано е предявен на 31.05.2022г. от А. К. Г. против Ромян И. А. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права спрямо общото дете на страните – Ивайла Р.ова А.а, родена на 08.01.2012. в гр. София.

Ищцата твърди, че с ответника са живяли заедно в периода 2010г. до ноември 2016г. когато са се разделили. През 2012г. се ражда общата им дъщеря Ивайла, която била много привързана към ответника, въпреки че същият я вземал кратко за ден, да, по време на които получавала внимание от него и любимите си лакомства. След това бащата оставял детето и изчезвал за дълго време. По време на неговите дълги отсъствия от живота на детето не се обаждал и не осъществявал никакви контакти с детето, което се отразявало зле на неговата психика. Детето било непрекъснато разстроено, с ниско самочувствие, понякога агресивно.

Винаги бащата идвал да вземе детето без да е предупредил предварително, казвал на Ивайла да тръгне с него без да уточнява за колко време и къде ще я води. В молбата се твърди, че след раздялата на страните бащата не е присъствал на нито едно от тържествата на детето в детската градина или в училище, въпреки че бил предварително уведомен. В исковата молба ищцата сочи няколко случая, при които бащата не е спазвал предварителните говорик с детето да го взземе при себе си, или да празнуват заедно семеен празник. Твърди се още, че поради заболяване на баща й се наложило ищцата да помага в грижи за него. За този период, продължил около пет месеца ответникът взел детето Ивайла при себе си. През това време детето е било без приготвена храна, без купони за училище, дори се наложило учителка да й даде пари, за да си купи нещо за ядене, защото видяла че е гладна. За периода от 17.01.222г. до 17.055.2022г. детето било при баща си, като ищцата не била уведомена къде е отведена. За периода от 07.02.2022г. до 25.02.2022г. се установило, че детето не е ходило на училище, защото бащата не я водил. Поради липса на информация и връзка с ответника, ищцата чакала детето пред училище вечер, за да си го вземе, но бащата я прибирал умишлено по –рано от обичайното време. В същото време нямала информация за актуалния адрес на който живее детето с неговия баща. На 17.05.2022г. майката излязла порано от работта, за да вземе детето и установила, че ответникът е в чужбина, а за детето се 1 грижи детегледачка. Детето било в неугледен вид, мръсно, с въшки и скъсани дрехи. Детето е разказало, че през цялото време е живеела с дрехи, прибрани в сак, защото не се знаело вечерта къде ще остане да спи. Много често бащата я водил при приятелката си, при която нямало обособено място за детето и се налагало да спи в дрешника. След като детето било вече при майка си на 17.05.2022г. казало, че е дало шанс на баща си и, разочарована е от него и не желае повече да ходи при него. Детето изпитва нежелание да общува с настоящата приятека на баща си под чието влеяние и той се държи лошо с нея. По изложените съображения ищцата моли за предоставяне на родителските права на майката, като на бащата бъде определен редуциран режим на лични отношения, като предлага преходен период, при който първоначално срещите да се осъществяват в контактен център, за да се преодолее бариерата в общуването на детето с неговия баща и постепенно да се увеличава времето, в което да са заедно. Ищцата претендира и месечна издръжка в размер на 2000 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба както и за период от една година назад, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

Претендира разноски в настоящото производство като прилага доказателство за извършването им, както и списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника Р. И. А., с който оспорва напълно твърденията в исковата молба. Твърди, че е добър баща, притежава собствено жилище, отговорна и престижна работа, има силно развит бащински инстинкт.

Твърденията в исковата молба целяли да го дискредитират като баща. Майката настройвала детето срещу него и му влияела манипулативно особено в периода след като отишло да живее при нея. Оспорва твърденията, че в периода в началото на 2022г., когато се е грижил сам за детето не му е осигурявал необходимите средства за съществуване като през това време е закупувал дрехи, платил е училищна екскурзия, грижил се е за прехраната на детето.

Твърди, че след връщането на детето при майката след 17.05.022г. комуникацията както между родителите, така и между него и детето е прекратена, което е предпоставка за негативно влияние върхи психиката на детето. Твърди, че разполага със собствено жилище и престижна работа, както и с подкрепяща среда и може да се грижи на малолетната си дъщеря, поради което оспорва предявените от ищцата искове.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва напълно предявения иск за издръжка за минал период. Заявява, че през цялото време – от фактическата раздяла с ищцата до края на 2021г. е заплащал издръжка на майката, като прилага писмени доказателства за това. Твърди, че заплащал наема на жилище, ползвано от ищцата и детето с адрес гр. София, бул. „Ломско шосе“ № 15, вх. Б ап. 3 от април 2017г. до юли 2019г. След това е заплащал наема на жилището, в което двете са живеел с адрес гр. София , ул. „Добър юнак“ № 6, ет. 3, ап. 4 от месец юли 2019г. до декември 2021г. Освен това през този период ответникът е заплащал по банков път и в брой парични средства за издръжка на детето си.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0024/20.01.2012г., на СО-Район "Надежда", ищцата А. К. Г. и ответникът Р. И. А. са родители на детето – Ивайла Р.ова Анеглова, родена на 08.01.2012г.

Страните не спорят, че са съжителствали заедно в периода 2010г. до 2016г., през който период се ражда и общото им дете Ивайла. През ноември 2016г. се разделят като детето Ивайла остава да живее заедно с майка си – ищцата А. Г.. В периода месец април 2017г. до месец декември 2021г. по уговорка между страните бащата е заплащал наем на жилището, в което живеят ищцата с детето. През този период детето е общувало със своя баща редовно, освен в случаите, когато същият е преустановявал контакт с детето за неопределен период от време. От събраните по делото, доказатества, както и от твъденията на двете страни се установи безспорно, че в периода месец декември 2021г. до 17.05.2022г. детето Ивайла е било отглеждано от своя баща, поради ангажимент на майката с болен родител. След тази дата детето живее със своята майка – ищцата А. Г..

2

От ответника А. са представени по делото писмени доказателства относно извършвани от него плащания на наем на жилището , в което е живеела ищцата с детето, извлечения то сметки и други платежни документи. С тях се установява, че ответникът е заплащал наем на жилището, консумативи и издръжка на детето от 200 до 450 лв. за периода от 2016г. до края на 2021г., като същите не са оспорени от ищцата.

По делото са представени социални доклади от Д. и Д. в съответствие с изискваният на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет. Компетентната Д., съгласно посочен от ответника адрес на жилище което обитава (адресът е посочен от ответника в съдебно заседание като същият е посочил, че живее там заедно със своята приятелка Бояна.), не е изготвила доклад, защото не е осъществила връзка с бащата. Същият е предупреден, че при липса на съдействие от негова страна за изготвяне на социалния доклад съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.

В приетия по делото доклад на Д., изготвен след среща с майката и детето Ивайла, се изразява становище, че детето е много привързано към майката,налице е изградена близка емоционална връзка между двете. След проверка на място е установено, че в дома на майката и осигурена стабилна и сигурна среда за отглеждане и възпитание като майката полага непосредствени грижи по отглеждане на детето и обезпечаване на неговите потребности. Отразено, че двете живеят в жилище задно с бабата по майчина линия, с която също имат изградена близка емоционална връзка. Детето е с добра училищна адаптация, няма поведенчески проблеми стимулирано е в когнитивното си развитие в семейната среда.

В доклада на социалните работници е отбелязано, че в разговор между детето и социален работник, то е споделило, че майката не възпрепятства срещите с баща му, но последния го търси само по телефона, избягвайки лични срещи. Когато е имал среща с баща си е било оставено на непосредствените грижи на неговата приятелка, като той е отсъствал. Заявило е, че не желае да остава насаме с приятелката на баща си, която се обръщала към нея с думи, коити не й харесват.

Детето Ивайла А.а е изслушана по реда на чл. 15 ЗЗДет. Пред съда в присъствието на социален работник детето заявява, че живее с майка си, с която се чувства добре, защото тя се грижи много за нея. Ученичка е в 54 училище в гр. София. Вижда се с баща си, който на срещите я води някъде да ядат. Желае да се вижда с баща си ,но не иска да преспива при него, защото не познава мястото, където той живее, а не искала да се вижда и с настоящата му приятелка. Изразяван разочарование от баща си, че не е сразил обещанието си да й финансира допълнителни уроци по математика, английски и изобразително изкуство, за да станела още по-добра в тях. Мечтае да бъде моден дизайнер. Съдът кредитира напълно казаното от детето Ивайла, защото то кореспондира с всички останали събрани по делото доказателства.

Двамата родители са изслушани от съда по чл. 59, ал. 6 от СК Ищцата заявява че работи като фризьор в Народното събрание, живее в собствено жилище, заедно с дъщеря си.

В отглеждането на детето може да разчита на майка си, която живее на две минути път пеша от тях. Води детето на допълнителни занимания - зумба, таекуондо. Ответникът Р. А. заяви, че е Ивайла е единственото му дете. Живее заедно с нова приятелка, която познава детето и според него се разбират. Твърди, че е закупил ново жилище в гр. София по бул.

„Симеоновско шосе“, където от шест месеца си местел багажа. Ответникът споделя, че няколко пъти е канил детето при него след месец май, от когато живее при майка си, но то отказвало до му гостува.

По са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Ива Г., майка на ищцата, които съдът напълно кредитира, ценени в условията на чл. 172 ГПК. Същите са плод на изцяло лични възприятия, не противоречат на останалите събрани по делото доказателства и съдът ги взема предвид при постановяване на настоящото решение.

Свидетелката разказва, че от 2016г. страните не живеят заедно, като детето живеело заедно.

След раздялата и ответникът заявил, че ще ги издържа и заплаща наема на жилището докато им закупи жилище. Това продължило до лятото на 2021г. ,когато е казал, че повече няма да им плаща наема. Това наложило дъщеря й с детето да се преместят да живеят при свидетелката и покойния й съпруг. Поради здравословни проблеми на бащата на ищцата в 3 началото на 2022г. се наложило детето Ивайла да живее няколко месеци с бащата. След завръщането от този престой, който бил в началото на 2022г. детето започнало да отказва срещи с баща си, изказвало разочарование и обида от жената, с която живеел и обидите, с които тя се отнА.ла с него. Разочаровано било от това, че баща й се влияел от мнението на своята приятелка, а не вземал предвид нуждите и чувствата на дъщеря си. По време на престоя при баща си детето било заставено да спи в дрешник, да върши домакинска работа, подложено на обиди и унижения. През този период майката е нямала връзка с детето, което било лишен от комуникация с ищцата. Когато ищцата успяла да го вземе детето било мръсно, с въшки с малки за ръста му, скъсани и захабени дрехи. От отличник на класа за няколко месеца се била превърнала в аутсайдер. През този период бащата не е осигурява храна, забравял да й дава джобни, Ивайла е ходела гладна на училище. Случвало се е учителката й да я нахрани. След като детето било прибрано от майка си през лятото на 2022г. бащата не се интересувал изобщо то детето, не го потърсил даже на първия учебен ден. През цялото време бил на морето, където имал жилище. През последните месеци Ивайла се е виждала с баща си, но без да ходи в дома му, защото не искала да контактува с приятелката му. Двамата с баща си ходели заедно на кино и детето свързвало срещите с баща си с кино.