Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 199 от 20.10.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно административно наказателно дело 209/2026
Вид
Протокол № 199
Подписан
20.10.2026
В сила
20.10.2026
Състав
Мартин Данчев Данчев, Светлин Иванов Иванов, Яни Георгиев Гайдурлиев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 199 гр. Бургас, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И.ов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова и прокурора Г. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно административно наказателно дело № 20262000600209 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Съдебното заседание започна в 12.00 часа, като на именното повикване се явиха:

За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява прокурор Г. Х..

Обвиняемият И. А. В., редовно призован, не се явява.

Явява се упълномощеният му защитник адв. Д. Д. от Адвокатска колегия – Сливен.

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

1

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Производството пред тази инстанция е образувано по въззивна жалба от адв. Д., в качеството му на защитник на обвиняемия И. В., срещу решението на Сливенския окръжен съд, с което В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 278в, ал. 1 от НК и оправдан по първоначалното обвинение, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1022,58 евро, с равностойност 2000 лева. Във въззивната жалба се изразява несъгласие със съдебния акт, като се твърди, че същият е неправилен, незаконосъобразен, необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като изводите на първоинстанционния съд за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 278в, ал. 1 от НК не намират опора в събрания по делото доказателствен материал и противоречат, поради което се настоява за отмяната му и за постановяване на ново решение, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение. Впоследствие е депозирано изключително подробно допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат допълнително и конкретни възражения за недоказаност, несъставомерност от обективна и субективна страна на обвинението, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи изводи, според защитата на обвиняемия, за отмяна на постановения съдебен акт. Поддържат се и доводите, изложени в становището на защитника и в частната жалба срещу определението на съда, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, като се твърди, че тези нарушения не са били отстранени, а част от тях са 2 възпроизведени в мотивите на съдебния акт, което ги превръща от пороци в досъдебната фаза в пороци на самото решение. Настоява се за отмяна на решението на Сливенския окръжен съд.

На основание чл. 274, ал. 1 НПК съдът разясни на страните правото им да направят отвод на членовете на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.

Страните поотделно заявиха, че нямат искания за отвод на членовете на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.

АДВ. Д.: Няма да сочим нови доказателства.

С оглед становищата на страните и по преценка на настоящия съдебен състав, че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на други доказателства, следва да бъде приключено съдебното следствие, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД по същество:

ПРОКУРОРЪТ:

Уважаеми апелативни съдии, настоящото производство, е образувано по жалба срещу решение на Сливенския окръжен 3 съд, с което е признал обвиняемия И. В. в престъпно деяние по чл. 278в от НК и е освободен от наказателната отговорност на основание чл. 78а от НК, като в най-общи линии в обобщение в жалбата се твърди, че не е обсъдено обвинението. На следващо место, не е конкретизиран точно имотът, както и не е конкретизирано дали този имот, т.е. тези защитени природни обекти са унищожени или повредени. Както и в постановлението за прекратяване на наказателното производство, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, се сочат и други лица, а се обвинява конкретно и е признат за виновен И. В..

Считам посочените твърдения и основания, на които се позовава жалбата за допуснати груби процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство, като не е индивидуализирано обвинението, като няма да се спирам конкретно на обекти и имоти, които сочи, има ги в жалбата, има ги и в решението на Сливенски окръжен съд, не е посочено именно дали се касае за увреждане или за повреждане, което има съществена разлика.

Считам основанията, които се сочат във въззивната жалба за неоснователни.

Запознавайки се както с материалите на досъдебното производство, постановлението за частично прекратяване на същото и постановлението по чл. 375 НПК, с което се предлага освобождаването от наказателна отговорност на виновното лице, са конкретно индивидуализирани всяко едно действие на обвиняемия именно чрез посредствените извършители, като са посочени лицата, които са ползвали за посредствени извършители по нареждане на обвиняемия към онзи момент и какви действия са извършили, какво са унищожили и какво са повредили, като там също са посочени конкретните номера на имотите, които са изсекли и кой в каква фаза е засегнат, поради което считам, че повдигнатото обвинение и внесено в съда с постановление за освобождаване от наказателна отговорност е индивидуализирано както спрямо обвиняемия и действията, извършени от него чрез посредствени извършители, които са изпълнявали неговата воля, така и по вид и имот и унищожени природни защитености.

Така че считам, че на базата на досъдебното производство няма допуснати процесуални нарушения, които да водят до прекратяване на същото и връщане на материалите на прокуратурата за отстраняване на тези нарушения и поради това считам, че след като няма допуснати такива 4 нарушения, а именно да се запознае обвиняемият в пълнота на повдигнатото му обвинение, то разследването и прокурорските актове са без допуснати процесуални нарушения и да водят до такъв порок, че да станат повод и пречка да бъде отменено съдебното решение, с което е признат В. за виновен.

Във фазата на разглеждането на делото от съда също не са допуснати процесуални нарушения, а именно съдът на първо место не е лишил обвиненото лице от правото на защита, което е видно във всички актове на съда в хода на делото. На следващо место, съдът е обсъдил всички доказателства, посочени от обвинението в рамките на постановлението, анализирал е събраните доказателства, свидетелски показания, заключения на вещите лица и въз основа на техния анализ, които доказателства взаимно се подкрепят и не си противоречат, е постановил своя съдебен акт, с който е признал В. за виновен и на основание чл. 78а НК, предвид наличието на законните предпоставки за това, е освободил В. от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

Именно поради тези обстоятелства, които посочих, считам, че в цялото наказателно производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, както във фазата на досъдебното производство, така и при разглеждането на делото от съда. Постановеният съдебен акт, решението на Сливенския окръжен съд почива на събраните по делото доказателства, които взаимно се подкрепят и водят до единствения правен извод, че обвиняемият е извършил деянието, за което е обвинен, поради което предлагам, уважаеми апелативни съдии, да оставите жалбата без уважение и потвърдите решението на Сливенския окръжен съд.

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба, както и допълнителното писмено изложение към нея, като моля да вземете предвид подробните ми съображения, които съм изложил в него.

Позволете ми само да обоснова основния си довод за това, че е налице обективна несъставомерност на деянието. Тази обективна несъставомерност на деянието проличава най-много и апелирам Бургаският апелативен съд да обърне особено внимание на протокола от последното съдебно заседание в първоинстанционния съд, в което бяха разпитани вещите лица по двете допълващи се експертизи. От техния разпит и от самите експертизи безспорно 5 се установи, че четирите процесни имота в землището на с. Селиминово не представляват защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии. Тези имоти попадат в защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, а защитена зона и защитена територия са две различни правни категории, които законодателят не отъждествява и които не следва да бъдат смесвани. Следователно първата от двете алтернативни форми на предмета на престъплението изначално отпада.

На второ място, по делото не бе установено, че в четирите процесни имота е налице местообитание, което да е предмет на опазване в защитена зона. Природното местообитание 91F0 е картирано единствено в имот, който беше изключен от обвинението с постановлението за частично прекратяване на наказателното производство. По отношение на четирите имота, които остават предмет на обвинението, вещото лице Д. заяви недвусмислено, че те не са посочени като обект на защита, тъй като не са определени като тип природно местообитание и съответно не могат да бъдат разглеждани като важни от тази гледна точка. Експертът поясни, че засягането на растителността в тези имоти може да се разглежда като засягане на биологичните компоненти в защитената зона по принцип, без да се конкретизира определен тип природно местообитание, за което да се говори, че е нарушено или унищожено. Това експертно становище е от съществено значение, тъй като разкрива, че обвинението е изградено върху едно недопустимо смесване на понятия. Засягането на биологичните компоненти по принцип в рамките на една защитена зона не е равнозначно на унищожаване или повреждане на конкретно местообитание, което е предмет на опазване, каквото изисква съставът на чл. 278в, ал. 1 НК. Вещото лице Д. изрично разграничи двете правни категории, като подчерта, че природното местообитание е растително съобщество с точно определени характеристики, докато в рамките на една зона е възможно да съществуват и територии без определени мерки за опазване, каквито са например земеделските земи, каквито земеделски земи и ниви са именно четирите процесни имота. Именно в тези процесни четири имота, в нито един от тях не е картирано нито един тип защитено природно местообитание. Що се отнася до изброените в обвинението животински видове, тяхното присъствие реално в процесните имоти въобще не бе установено. Вещото лице Д. заяви, че в четирите имота, вътре в тях регистрации на целеви видове няма, че илюстрациите са на 6 известно разстояние от това място и че конкретни видове няма. Експертът заяви извода си, че няма как да се аргументира пряко унищожаване на ценни животински видове и че няма как да се аргументира пряко унищожаване на местообитанието на преки животински видове. При това положение обвинението за унищожаване на пригодни местообитания на тридесет защитени животински видове остава изцяло недоказано, още повече, че пригодното местообитание за вид, по своята правна и идеологична същност не е тъждествено на местообитанието, предмет на опазване, което съставът на престъплението изисква.

От изложеното следва един-единствен възможен извод – щом процесните имоти не са защитена територия и щом в тях не е налице картирано местообитание, което да е предмет на опазване в защитена зона, то липсва съставомерният предмет на престъплението. Само въз основа на тези две установени по делото обстоятелства, деянието се явява обективно несъставомерно, което е и достатъчно основание за постановяване на оправдателна присъда.

Моля Бургаският апелативен съд да извърши собствен прочит на доказателствата по делото, тъй като считам, че първоинстанционният съд въобще за съжаление не извърши такъв. Това е видно от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, които дословно до голяма степен са заимствани от постановлението на прокурора, което е иницииращият съда документ, заедно с фактологичните и всякакви видове неточности. Също така искам да подчертая, че процесуалното нарушение, което беше допуснато от прокуратурата, изразяващо се във включване в постановлението на обвинения, за които преди това имаше постановление за частично прекратяване, и неглижирането на това според мен процесуално нарушение от съда, който счете, че това е фактическа грешка, доведе до там, че съдът в съдебния си акт постанови оправдателен диспозитив за обвинения, които всъщност не съществуват, тъй като тези обвинения с постановление за частично прекратяване са били отстранени от първоначалното обвинение. Макар, че в постановлението, с което прокурорът образува делото, в обстоятелствената част тези обвинения не фигурираха, а в диспозитивната част фигурираха и поради това се случи това объркване на съда.