Решение № 17 от 09.01.2023, Районен съд - Пазарджик

АНД № 1746/2022 г.

МОТИВИ:

Производството е образувано въз основа на внесено постановление на прокурор от РП- п. с предложение обв. П. П. П. от с. И, обл. п., да бъде свободен от наказателна отговорност за това, че на 15.02.2022 г„ в гр. п., не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 19.11.2021 г. въз основа на Решение № 1015/19.11.2021 г. по гр. дело № 20215220102789/ 2021 г. по описа на XVII граждански състав на районен съд - п., връчена на 19.11.2021 г., с която му е било вменено задължение за въздържане от извършване на домашно насилие спрямо Ф. П. Ч. от гр. п. и малолетните деца М. П.а П.а с ЕГН ********** и П.Л.Д. с ЕГН **********, а също така му е било забранено приближаването на по-малко от 50 метра Ф. П. Ч. от гр. п. и малолетните деца М. П.а П.а с ЕГН ********** и П.Л.Д. с ЕГН ********** до нейното жилище, местоработата й и до местата за социални контакти и отдих, докато тя и децата се намират там за срок от 10 месеца, считано от 13.08.2021 г., като на посочената дата пред СУ „Г.Б.“ - гр. п. причакал Ф. П. Ч., изявявайки желание да види дъщеря си М. П.а П.а е ЕГН **********, като заплашил Ч., че щял да вземе посоченото дете и самата Ч. щяла да му се моли да я вижда- престъпление по чл.296 ал.1 предл.2 от НК, като му бъде наложено административно наказание „глоба” на основание чл. 78а ал.1 НК.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично. Признава се за виновен, но дава обяснения, с които реално отрича да е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли съда за справедливо решение.

Представителят на Районна прокуратура- гр. п. поддържа становище за доказаност на обвинението и изразява позиция на обвиняемия да бъде наложена глоба на основание чл.78а от НК в размер определен от съда в рамките на предвиденото от закона.

Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

От 2014 г. до месец май 2020 г. св. Ф. Ч. и обв. Петър П. живеели в гр. п. на съпружески начала. От съжителството им на 22.07.2020 г. се родило детето М. П.а П.а.

Св. Ч. имала и друго дете от предишен брак - П.Л.Д., родена на 11.04.2011 г., което също живеело с нея и обвиняемия.

В един момент съжителството между Ч. и П. станало невъзможно поради пиянски и комарджийски прояви на обвиняемия. Той не се грижел за деца. Често напускал общия им дом без да уведомява св. Ч., а когато тя му търсела обяснения, обв.

П. й нанасял побой. Обвиняемият имал и парични заеми към доста хора, които не връщал и се налагало св. Ч. да връща парите. Всичко това накарало св. Ч. да се раздели с обв. П.. Той не бил съгласен, но след настояване от Ч., събрал багажа си и се изнесъл от дома им. След като три месеца не поддържал никакви контакти с Ч., един ден той се появил пиян и се нахвърлил върху нея и приятелка й, с която били заедно, с псувни и закани.

Впоследствие в продължение на шест месеца отново преустановил всякакви контакти със св. Ч. и децата. Един ден тя го срещнала случайно в гр. п. в парк 1

„Стадиона“, където се разхождала с малката си дъщеря и двамата провели разговор, в който обв. П. обещал, че щял да бъде отново опора за св. Ч., да се грижи за нея и децата, да построи къща, в която всички да живеят. Тъй като малката й дъщеря имала здравословни проблеми и се нуждаела от финансова помощ и грижи, св.Ч. позволила на обвиняемия отново да ги посещава и се среща с детето си. Въпреки това обв. П. с нищо не подпомагал домакинството на семейството, продължил да отсъства в продължение на дни и това принудило св. Ч. отново да му забрани да идва в дома й.

Освен това тя завела съдебно дело за родителските права над детето М. П.а и присъждане на издръжка за отглеждането й.

След подаване на молбата в съда през м. юли 2022 г. обв. П., на няколко пъти пред дома й и пред магазин „Билла“ в гр. п. пресрещал св. Ф. Ч., като често бил в нетрезво състояние. В тези ситуации П. крещял по свидетелката, наричал я с обидни думи и епитети, удрял й плесници, дори и в присъствието на децата и я заплашвал, че ще я“съсипе“. При последния случай в един момент се появила и А.У., майка на обвиняемия, която също започнала да обижда и заплашва св. Ч., опитала се да я удари с чантата си в лицето и дори й нанесла няколко удара в тялото. Тогава св. Ч. подала сигнал на ЕЕНСП 112 и случая бил посетен от полицейски автопатрул, взел отношение по случая.

Във връзка с тези инциденти св. Ч. подала молба в PC - п. за защита по Закон за защита от домашното насилие и било образувано гр.д. № 20215220102789/ 2021 г. По него съдът издал определение и заповед за незабавна защита, като постановил мерки за закрила на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЗСДН, според които обв. П. П. и майка му А.У. се задължавали да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо св. Ч. и двете й малолетни деца. Също така на двамата било забранено да приближават Ч. и двете й деца, обитаваното от тях жилище в гр. п., местата за социални контакти и отдих за срок до произнасянето на съда с краен съдебен акт. Обв. П. и майка му А. У. собственоръчно записали върху препис от заповедта, че били запознати с нея на 20.08.2021 г. като освен това те били предупредени и с протоколи по ЗМВР да спазват същата, както и за отговорността при за нарушаването й.

По горецитираното гр. дело съдът постановил решение № 1015/19.11.2021 г., с което задължавал обв. П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. Ч. и двете й малолетни деца. Освен това съдът му забранил да приближава на помалко от 50 метра Ч. и двете й деца, до нейното жилище, месторабота и местата за социални контакти и отдих докато тя и децата се намират там за срок от 10 месеца, считано от 13.08.2021 г. На това основание била издадена и съответната заповед за защита № 19/ 19.11.2021 г. Обв. П. П. и майка му А.У. собственоръчно записали върху препис от заповедта, че били запознати с решението на съда по делото.

Независимо от издадената съдебна заповед, обв. П. П. не се съобразил с взетите спрямо него мерки. Така той на 25.11.2021 г. многократно звънял по телефона на детето П. Димитрова и я разпитвал кой щял да я прибере от училище. След това около 16.30 ч., когато св. Ф. Ч. отишла да прибере детето си от училище, обвиняемият се появил пред училището и се опитал да прегръща детето и да го дърпа, въпреки нежеланието на последното за подобни контакти. П. също така започнал да блъска св.

Ф. Ч. и да я обвинява, че разделяла децата от баща им и др. подобни, при което тя му обяснила, че срещу него имало издадена ограничителна заповед и затова не можел да вижда децата. За случая св. Ч. сигнализирала в полицията и на обв. П. П. бил съставен протокол за предупреждение. С тези си действия обв. П. нарушил съдебната заповед, ной тъй като същата все още не била влязла в сила, а действията били извършени в 2 срока на обжалването й, по отношение на П. не било образувано наказателно производство.

Впоследствие на 15.02.2022 г. обв. П. многократно звънял по мобилния телефон на св. Ч. и й изпратил много съобщения, в които я предупреждавал, че щял да я причака пред училището на дъщеря й. Около 17,00 ч. на същата дата Ч. отишла при СУ „Г.Б.“ в гр. п., в което учела малолетната й дъщеря П., където я изчаквала да приключи с учебните занятия. Там я пресрещнал обвиняемия и й заявил, че имал право да вижда дъщеря си М., независимо от наложената му ограничителна заповед от съда. Заплашил Ч., че щял да вземе детето и тя щяла да му се моли да го вижда. Св. Ч. подала сигнал на ЕЕНСП 112. На място пристигнал полицейски екип, който отвел свидетелката и обвиняемия за изясняване на случая. В обясненията си пред полицейските служители, св. Ч. съобщила, че на 22.01.2022 г., около 13,00 ч., обвиняемият бил посетил жилището й и искал да види дъщеря си М., ката както било според определения от съда режим, който по неговите думи имал предимство пред ограничителната заповед. Тъй като не бил агресивен, свидетелката не била подала сигнал в полицията. Полицейските служители предупредили обв. П. с протокол по ЗМВР. По случая била извършена прокурорска проверка, като въз основа на нея впоследствие било образувано настоящето наказателно производство.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Ф. Ч., дадени в съдебната фаза на процеса, както й показанията й, дадени в досъдебната фаза на процеса и преценени като правно валидни при условията чл.378 ал.2, частично от обясненията на обв. П. и от писмените доказателства приети и приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, както и гласните посредством показанията на свидетелката Ф. Ч., които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и в частност от съдебните решения и съдебната заповед за защита по гр. дело № 20215220102789/ 2021 г. на ПзРС, както и от справките на мобилните оператори. От тях по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът не кредитира обясненията на обв. П. в частта им, в която твърди, че случайно е преминавал покрай училището на дъщеря си и случайно е видял св. Ч. и затова се отбил, с намерението да се поинтересува за децата. Тези му твърдения се опровергават по категоричен начин от показанията на св. Ч., в които тя съобщава за многобройните му позвънявания по телефона и съобщения същия ден и заканите му че ще я пресрещне пред училището на дъщеря й, което се потвърждава и от справките от мобилните оператори. Освен това от самите обяснения на обвиняемвия става ясно, че той е знаел за ограничителната заповед и въпреки това е приближил свидетелката и е започнал да води разговор с нея и да настоява за виждане на децата.

Предвид всичко изложено до тук и като прецени доказателствата по делото, съдът прие, че обв. П. П. П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.296 ал.1 предл.2 от НК, като на инкриминираната дата и място, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 19.11.2021 г., въз основа на Решение № 1015/19.11.2021 г. по гражданско дело № 20215220102789/21 г. по описа на РС- п., с която му е забранено приближаването на по-малко от 50 метра Ф. П. Ч. от гр. п. и малолетните деца М. П.а П.а с ЕГН ********** и П.Л.Д. с ЕГН ********** до нейното жилище, местоработата й и до местата за социални контакти и отдих, докато тя и децата се намират там за срок от 10 месеца, считано от 13.08.2021 г., както и му е вменено задължението да се 3 въздържа от домашно насилие спрямо Ч. и децата й, като на 15.02.2022 г. пред СУ „Г.Б.“ - гр. п. причакал Ф. П. Ч., изявявайки желание да види дъщеря си М. П.а П.а като заплашил Ч., че щял да вземе детето и Ч. щяла да му се моли да я вижда.

Изхождайки от действията на обвиняемия, които показват какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината пряк умисълобвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че той е бил наясно, че има издадена Заповед за защита от домашно насилие по цитираното гр. Дело, с която му е вменено задължение да се въздържа от домашно насилие спрямо св. Ч. и малолетните й деца, както и че му се забранява да ги приближава на разстояние по-малко от 50 метра на посочените в заповедта места. Вместо да изпълни заповедта, която му е била връчена лично, не е била обжалвана от него, и към инкриминираната дата е била в сила, а забраната в срок на действие, обвиняемият е пресрещнал умишлено св. Ч. пред училището на малолетната й дъщеря и с действията си- словесни закани към нея е извършил домашно насилие, въпреки, че му е било вменено задължението от съда да се въздържа от такова.

Съдът не прие за достоверни и твърденията на обвиняемия, че решил да говори с Ч., за да се разберат за режима на лични контакти с детето, тъй като считал че срокът на заповедта бил изтекъл. Тези му твърдения се опровергаха от показанията на св. Ч., а и от цялостното поведение на обвиняемия в по-ранните часове на този ден, а и в предхождащи дни. Така твърденият мотив за тази му действия е в несъответствие с издадената заповед за защита, с която той е бил започнат, в т.ч. и със срока й на действие и това му поведение не води до извод за несъставомерност на извършеното, тъй като визираната от закона забрана не предвижда каквито и да било изключения и този факт би могъл да се приеме единствено за смекчаващо отговорността обстоятелство.