Решение № 3560 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3560 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511086 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска Министерство на околната среда и водите, чрез юрк. Р. Х., срещу решение № 20086460 от 05.04.2021 г. по гр.д. № 42290/2020 г. на СРС, ГО, 140 състав, в частта, с която министерството е осъдено, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца Ю. Л. Д. сумата 0,40 лв. – обезщетение за забавено плащане в периода 23.06.2020 г. – 01.03.2021 г. на главница 10 лв., представляваща съдебни разноски, присъдени с влязло в сила определение № 1228 от 13.02.2020 г. по адм.д.

№ 923/2020 г. на АССГ, както и в частта, с която министерството е осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Ю. Л. Д. сумата 50 лв. разноски по делото.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с чл. 519, ал. 2 ГПК. Иска се отмяна на същото и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Ю.

Л. Д. (с протоколно определение от 16.03.2023 г. по настоящото дело на СГС, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, съдът е приел за неизвършено процесуалното действие на въззиваемия, изразяващо се в подаване на неподписан саморъчно или с КЕП отговор на въззивната жалба). С молба и писмена защита от 13.10.2022 г., подадена от Ю. Д., чрез адв. П.В., се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

1

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Налице са всички предпоставки по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащи правото на ищеца на обезщетение в размер на 0,40 лв. за забавено плащане в периода 23.06.2020 г. – 01.03.2021 г. на сумата 10 лв., представляваща съдебни разноски, присъдени с влязло в сила определение № 1228 от 13.02.2020 г. по адм.д. № 923/2020 г. на АССГ, а именно: наличие на парично вземане на ищеца към ответника, неизпълнение на задължението на ответника за плащане на дължимата парична сума и изпадането му в забава, доказан размер на обезщетението.

Страните не спорят, че с посоченото влязло в сила определение на АССГ Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на Ю. Л. Д. сумата 10 лв. разноски по делото, както и че ответникът не е платил тази сума на ищеца в процесния период.

Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението не е определен, какъвто е и настоящият случай (задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт), длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая, с връчената на ответника на 17.06.2020 г. покана ищецът е предоставил на ответника тридневен срок от получаването на поканата да заплати доброволно присъдената с влязлото в сила съдебно определение сума от 10 лв. Непогасявайки задължението си в предоставения срок, изтекъл на 22.06.2020 г. (съгласно правилата на чл. 72, ал. 2 ЗЗД), ответникът е изпаднал в забава на 23.06.2020 г.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че не е изпаднал в забава, тъй като нито с поканата си от 17.06.2020 г., нито по-късно, ищецът не е представил изпълнителен лист за вземането си, съгласно изискването на чл. 519, ал. 2 ГПК, какъвто му е бил поискан от министерството. На първо място, в закона не е предвидена забрана държавните учреждения да изплащат доброволно своите задължения, включително и такива, установени с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място, не е налице специална разпоредба, по силата на която приложението на общата разпоредба на чл. 84 ЗЗД да е изключено по отношение на държавните учреждения и началният момент на забавата по отношение на тях да се урежда от специални правила. Няма разпоредба, която да освобождава държавните учреждения от отговорността им при забавено плащане на парично задължение при непредставяне от кредитора на изпълнителен лист за вземането му, нито да поставя като условие за пораждане на отговорността за забава представяне на изпълнителен лист. Специални 2 правила в посочения смисъл не се съдържат и в разпоредбата на чл. 519 ГПК, която не допуска принудително изпълнение на парични притезания срещу държавни учреждения и предвижда ред за събирането им от тях, но не изключва възможността да се извърши доброволно плащане въз основа на влезлия в сила съдебен акт, с който съществуването на вземането и размерът му е установен със сила на пресъдено нещо.

В случая, размерът на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане в периода 23.06.2020 г. – 01.03.2021 г. на главницата 10 лв. възлиза на 0,70 лв.

Изложеното налага извод за основателност на предявения от Ю. Л. Д. против Министерство на околната среда и водите иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което същият подлежи на уважаване до претендирания размер от 0,40 лв.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивникът Министерство на околната среда и водите ще следва да бъде осъден, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адв. П.А.В. - 400 лв. възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителството на ищеца пред въззивната инстанция.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20086460 от 05.04.2021 г. по гр.д. № 42290/2020 г. на СРС, ГО, 140 състав, в частта, с която Министерство на околната среда и водите е осъдено, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца Ю. Л. Д. сумата 0,40 лв. – обезщетение за забавено плащане в периода 23.06.2020 г. – 01.03.2021 г. на главница 10 лв., представляваща съдебни разноски, присъдени с влязло в сила определение № 1228 от 13.02.2020 г. по адм.д. № 923/2020 г. на АССГ, както и в частта, с която министерството е осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Ю. Л. Д. сумата 50 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адв. П.А.В., № ******* САК, сумата 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4