Определение № 822 от 12.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 822 гр. София, 12.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Красимира Райчева

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601028 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на осъдения Б. Т. С. срещу определение № 354 от 29.07.2024 г. на Окръжен съд – Враца по наказателно дело № 487 по описа за 2024 година.

С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

В законоустановения 7-дневен срок за обжалване (жалбата е подадена на 02.08.2024 г.) осъденият излага аргументи, че следва да се счита ненаказван, а съдържанието на докладите на представителите на затворническата администрация отдава на тенденциозно негативно отношение към него. Сочи, че е осъзнал вината си, коригирал е мисленето и поведението си и отправя искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на предсрочно условно освобождаване.

Като съобрази жалбата и доказателствата по делото съдът прие следното:

Жалбата е допустима - с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.

За да постанови отказ за предсрочно условно освобождаване, първостепенният съд е отчел, че е налице едната предпоставка за това, доколкото към датата на разглеждане на молбата на осъдения той е бил изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание, а именно общо 1 година, 6 месеца и 2 дни, от работа е изтърпял 4 месеца и 15 дни дни, като остатъкът от наложеното за изтърпяване наказание е възлизал на 1 месец и 28 дни. Приел е обаче, че не е налице другата кумулативна предпоставка - лишеният от свобода да е дал доказателства за своето поправяне. Апелативният съд се солидаризира с този извод.

Видно от документите в затворническото досие на Б. С. той изтърпява наказание от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 196 от НК и се касае за поредно осъждане.

От изготвения първоначален доклад е видно, че рискът от рецидив е отчетен с 1 високи стойности - 88 точки. Като дефицитни зони са определени: настоящото правонарушение - част от утвърден модел; криминално минало; отношение към правонарушението- с трайно формирани криминални нагласи, незачитащ обществените норми и правила, формална мотивация за промяна; образование и обучение- слабо грамотен; трудова заетост - нискоквалифициран; управление на финансите; умения за мислене - трудно определя проблемите си. Първоначалният риск от рецидив е с непроменена числовата стойност от 88т.

От доказателствата в затворническото досие съдът приема за установено, че рискът от вреди по време на престоя в затвора към служителите и останалите лишени от свобода е нисък, но този за обществото и от бягство е среден. Не се счита за наказван, награждаван е еднократно. Рискът от самоувреждане и суицид също е определен със средни стойности.

Изяснено е, че осъденият е полагал труд за известно време (има зачетени 4 месеца и 15 дни от работа).

Поради всички тези обстоятелства инспекторът, ангажиран с работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата е заключил, че е необходимо възпитателната работа да продължи и че не може да се приеме, че затворникът е дал доказателства за поправянето си.

При тези факти се налага извод за липса на втората предпоставка, при наличието на която е приложим институтът на условното предсрочно освобождаване доказателства за поправянето на лишения от свобода.

Поведението на осъдения не бележи последователност, още по-малко е демонстрирал добро поведение, надхвърлящо обичайното по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Именно последното е било пречка както за смекчаване на режима, така и за снижаване на стойностите на риска от рецидив. Факт е, че осъденият се счита за ненаказван и е награждаван еднократно. Липсват доказателства, от които да се приеме, че последното се дължи на лично негативно отношение към него от страна на затворническата администрация, а от изготвения по делото доклад не се установява тенденциозност в съдържанието му.

Касае се за пореден престой на осъд. Б. С. в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Досегашната превъзпитателна дейност все още не е дала основания да се проследи поведението на осъдения в по-слабо контролирана среда, а отношението на л.св. С. към плана на присъда и съответно към новото й препланиране е формално и до момента не са изпълнени заложените цели и задачи от него.

Възможността за условно предсрочно освобождаване не е абсолютна и не се предоставя само заради изтичането на определен срок. Нужно е осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице достатъчно такива, доколкото не може да се приеме, че целите на плана на присъдата са изпълнени.

За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат.

Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че крайният резултат от обжалваното определение е правилен, което обосновава потвърждаването му. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 354 от 29.07.2024 г. на Окръжен съд – Враца по наказателно дело № 487 по описа за 2024 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Б. Т. С. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3