Акт от 22.05.2020, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10095/2020
- Подписан
- 22.05.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 229 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№4 гр.
Велико Търново, 22.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ
БАНЕВ разгледа докл***аното от съдия Тонева частно КАНД № 10095/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.
248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 229 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба от „Копеста – 5 – Г.Г.и Сие“ СД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Въстаническа“ № 7, чрез ***. М.Б. от ВТАК, против Определение № 104/12.02.2020 г. по АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отхвърлено искането за изменение на Решение № 18/07.01.2020 г. по АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Частният жалбоподател намира определението за неправилно и в противоречие с трайно установената и непротиворечива практика на ВАС. Сочи, че изменението на наказателното постановление, с което се намалява размера на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акт и поради това неговият адресат има процесуална възможност да претендира присъждането на заплатените разноски за ***окатско възнаграждение съразмерно на отменената част на наказателното постановление. По тези съображения жалбоподателят прави искане съдът на отмени обжалваното определение, като вместо това постанови изменение на Решение № 18/07.01.2020 г. по АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта за разноските, като осъди Национална агенция по приходите - гр. София да му заплати сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски в размер на 112,50 лева. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски за заплатено ***окатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът не представя становище по подадената частна жалба.
Съдът, след като се запозна с подадената частна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното определение, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК, приложим по силата на препращащите норми на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С Решение № 18/07.01.2020 г. по АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е изменено наказателно постановление №441782-F484960 от 11.06.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Копеста – 5 –
Г.Г.и Сие” СД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Въстаническа”
№ 7, със законен представител
Ц.П.Г.за нарушение на чл. 33, ал. 1 от наредба H-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.
185, ал. 1 вр. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция, в размер на 800 лева, като е намалена наложената имуществена санкция на 500 лева.
По искането от „Копеста – 5 – Г.Г.и Сие” СД за допълване на решението в частта за разноските е постановено Определение № 104/12.02.2020 г. по АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отхвърлено искането за изменение на Решение № 18/07.01.2020 г. по АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. За да отхвърли искането, районният съд е приел, че решението не съдържа отменителна част, а изменителна такава по отношение на наложената административна санкция и съобразно разпоредбата на чл.
144 от АПК не са налице основания за присъждане на разноски на жалбоподателя и те следва да останат в негова тежест.
При така установеното от фактическа страна, касационният състав прави следните изводи:
Определението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма.
Определението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
Неправилен е извода на съда, че Решение № 18/07.01.2020 г. по АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново не съдържа отменителна част, доколкото със същото е изменено обжалваното наказателно постановление, като е намалена наложената на „Копеста
– 5 – Г.Г.и Сие” СД имуществена санкция от 800 лева на 500 лева.
Съдът неправилно е използвал ограничителен и формалистичен подход при анализа на разпоредбата на чл. 143, ал.1 АПК, което е довело до постановяване на съдебния акт при неправилно приложение на материалния закон. Изменението на НП, с което се намалява размера на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта.
Поради това при наличието на изменено НП, неговите адресати разполагат с процесуална възможност да предявят иск за обезщетение за претърпени вреди. По оспорването на наказателното постановление е било образувано АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, по което е постановено Решение № 18/07.01.2020 г., с което съдът е изменил размера на наложената имуществена санкция, като от 800 лева лв. е определил същата в размер на 500 лева. Следователно искането за присъждане на заплатените разноски за ***окатско възнаграждение съразмерно на отменената част от НП е основателно. В този смисъл и Определение № 10291/01.08.2018 г. по адм. дело №
8147/2018 г. на ВАС.
За установяване незаконосъобразността на наказателното постановление частният жалбоподател е направил разноски за правна защита и съдействие пред Районен съд – Велико Търново, за което съгласно Договор за правна защита и съдействие № **********/24.10.2019 г. /л.6/ е заплатил на ***. М.Б. от ВТАК сумата от 300 лева за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Съразмерно с отменената част на наказателното постановление /за имуществената санкция от 300 лева/ частният жалбоподател е направил разноски за ***окатско възнаграждение в размер на 112,50 лева.
С оглед изложеното частната жалба е основателна, а оспореното определение на районния съд е постановено при неправилно приложение на закона. Настоящият съдебен състав намира, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от АПК и следва да реши въпроса по същество, като отмени Определение № 104/12.02.2020 г. по АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и постанови допълване на Решение № 18/07.01.2020 г. по АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта за разноските, като осъди Национална агенция за приходите – гр.
София да заплати на „Копеста – 5 – Г.Г.и Сие“ СД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Въстаническа“ № 7 направените по делото разноски в размер на 112,50 лева, представляващи платено ***окатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие № **********/24.10.2019 г.
Искането на частния жалбоподател за присъждане на сторените в настоящото производство разноски за заплатено ***окатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020 г. е частично основателно. Съгласно чл. 16 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на ***окатските възнаграждения за частни жалби по наказателни дела възнаграждението е 100 лева, а съгласно § 1 от ДР от същата Наредба за непредвидените случаи възнаграждението се определя по аналогия. Поради това по аналогия за частни жалби по административни дела възнаграждението е 100 лева и искането е основателно да размера от 100 лева. Национална агенция за приходите – гр. София следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на дружеството – частен жалбоподател направените по настоящото дело разноски в размер на 100 лева. Присъждането на разноски в по – голям размер би било прекомерно, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 235, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал.3 от ЗАНН, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№ 104/12.02.2020 г. по АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и ПОСТАНОВЯВА друго вместо него, с което:
ДОПЪЛВА
Решение №
18/07.01.2020 г. по АНД № 1897/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „Копеста – 5 – Г.Г.и Сие“ СД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Въстаническа“ № 7, разноски по делото в размер на 112,50 лева /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „Копеста – 5 – Г.Г.и Сие“ СД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.
„Въстаническа“ № 7, разноски по настоящото дело в размер на 100 лева /сто лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.