Определение № 948 от 29.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 948 гр. Б.град, 29.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И.ов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200500837 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

„Е.“ ЕАД, ЕИК . седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В“, ж. к. „С“, ул.

„Р. П.-К.“ №, вх. „“, ет., представлявано от З. Р. Р., обжалва определение № 1066 от 31.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 685 от 2024 г. на Районен съд Б.град, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските, касаеща адвокатското възнаграждение. В жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен. Развиват се съображения, доводи и аргументи в тази насока. Моли се за неговата отмяна и редуциране на адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски.

Подаден е отговор от адвокат К. Г. И.. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна. Излагат се разсъждения за това. Моли се за оставянето й без уважение. Претендират се разноски.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.

274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за 1 законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Настоящата съдебна инстанция споделя всички доводи, изложени от районния съд в атакувания му акт. Определеното от първата инстанция адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв не се явява прекомерно.

След решението на СЕС, постановено на 25.01.2024 г. по дело C-438/22, могат да се определят и присъждат адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери. Следва да се отчете в необходимата пълнота фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенциите, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал и приложимите към спора правни норми, броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал, извършените процесуални действия в откритите съдебни заседания, значимостта на извършените процесуални действия за защита на интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на насрещната страна, както и икономическите условия и стандартът на живот в страната /някои от изброените критерии са изрично залегнали и в актуалната практика на ВКС - Определение № 3118 от 20.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3461/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова, Определение № 3079 от 18.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3298/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова, Определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова, Определение № 1570 от 12.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 664/2024 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова, и др./.

В случая фактическата и правна сложност на делото не е малка. Обемът на доказателствения материал е сериозен. В първата инстанция са проведени 2 открити съдебни заседания. Адвокат И. се е явил в тях, проявил е необходимата активност и е извършил редица процесуални действия, включително е провел дълъг „кръстосан разпит“ на вещото лице, изготвило 2 заключението по счетоводната експертиза. Внушителният обем на приобщените писмени доказателства е изисквал полагане на сериозни усилия от страна на споменатия адвокат, за да анализира същите и да изготви и представи по делото адекватен на ситуацията отговор на исковата молба и писмена защита, което той своевременно е и сторил. Не следва да се отминава с лека ръка и обстоятелството, че адвокатът е осъществил защита срещу 2 претенции, а му е определено и присъдено възнаграждение само за 1.

Съобразявайки всички тези релевантни факти, настоящият съдебен състав намира, че непроменената с обжалваното определение парична сума кореспондира на тежестта и важността на свършената от адвокат И. по делото работа и нейният размер от 400 лева се явява напълно справедлив в казуса.

Частната жалба трябва да бъде оставена без уважение.

Разноски за настоящото производство на страните не се дължат и не следва да се присъждат, тъй като процесът по обжалване на определение по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер и то не е от категорията съдебни актове по чл. 81 от ГПК /Определение № 58 от 04.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 112/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, Определение № 486 от 14.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4270/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, Определение № 615 от 09.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2377/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина И.ова, Определение № 288 от 07.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 717/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски, Определение № 29 от 13.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1797/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов, и др./. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските /Определение № 447 от 04.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1977/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова/.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен контрол. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на атакуване решението.

Предмет на разглеждане в първата инстанция са били искове, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивно решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, същото важи и за второинстанционни определения по него /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.

Воден от изложените мотиви, аргументи и разсъждения, Окръжен съд Б.град ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Е“ ЕАД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В.“, ж. к. „С.“, ул. Р. П-К“ № , вх. „“, ет., представлявано от З. Р. Р., подадена срещу определение № 1066 от 31.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 685 от 2024 г. на Районен съд Б.

3

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4