Определение № 41 от 14.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Плевен, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501088 по описа за 2025 година

С определение №6093 от 12.12.2025 г. по гр.д. №6968/2025 г. Плевенски Районен съд е върнал на основание чл.129, ал.3 от ГПК подадената от П. Х. Д. молба и е прекратил производството по делото.

Определението е съобщено на ищеца на 15.12.2025 г. и на 16.12.2025 г. той е подал частна жалба срещу него с искане да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на Плевенски Районен съд за ново разглеждане на искането по чл.51 от ЗН.

В изпълнение на разпореждане №17899 от 19.12.2025 г., П. Х. Д. е представил вн. бележка за платена държавна такса.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.129, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, защото:

П. Х. Д. е сезирал Плевенски Районен съд с молба да призове Р. И. Н. и Н. И. Н., като имащи право да наследят И.Р. Н., починал на 21.06.1999 г. срок, за да заявят приемат ли наследството или се отказват от него, каквато възможност дава чл.51, ал.1 от ЗН. В молбата са цитирани разпоредбите на чл.49, чл.51, ал.2 и ал.3,чл.52, чл.53 и чл.54 от ЗН.

Къч молбата са приложени:

-справка за родствени връзки на лице с ЕГН: ********** /с това ЕГН в 1 молбата е посочен И.Р. Н./, от която е видно, че Р. И. Н. е негов син, а Н. И. Н.

– негова дъщеря.

-справка за родствени връзки на лице с ЕГН: ********** /в молбата не е посочено кое лице е с това ЕГН/, от която е видно, че Р. И. Н. е неин син, а Н.

И. Н. – нейна дъщеря, т.е. че въпросното лице с ЕГН: ********** очевидно е майката на Р. И. Н. и Н. И. Н..

-препис от протокол по гр.д. №4052/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд, в който се съдържа определение, с което се разпорежда в съответната особена книга при Плевенски Районен съд да бъде вписано, че Р.

И. Н. и Н. И. Н. са загубили правото да приемат наследството на Я. М. Н., с ЕГН: **********, починала на 24.07.2020 г.

- писмо изх. №9078/21.12.2021 г., с което Плевенски Районен съд уведомява П. Х. Д., че не е вписвано приемане от В. Г. Н. на наследството на Г.

Р. Н., починал на 10.09.2011 г., както и приемане от Р. И. Н., Н. И. Н. и Я. М.

Н. на наследството на И.Р. Н., починал на 21.04.1999 г.

С разпореждане №16470 от 26.11.2025 г. Плевенски Районен съд е приел, че молбата е нередовна, защото в нея не са изложени ясни и недвусмислени фактически твърдения, обосноваващи правния интерес на П. Х. Д. да отправи искането по чл.51, ал.1 от ЗН. Приел е още, липсват доводи какви права на молителя са накърнени, в частност – кога са възникнали тези права преди или след смъртта на И.Р. Н., респ. дали е кредитор на наследството на И.Р. Н..

Указал е на П. Х. Д.:

-да представи доказателства за твърдението си, че е кредитор на И.Р. Н., съответно – на неговото наследство, като посочи изрично за облигационни задължения към кой момент претендира, че е кредитор – отпреди или след смъртта на И.Р. Н..

-да наведе ясни и недвусмислени фактически твърдения, обосноваващи правния му интерес и да формулира ясен и недвусмислен петитум.

В „уточняващата“ молба от 02.12.2025 г. се сочи, че П. Х. Д. има „стоково-парични отношения“ с И.Р. Н. и неговите наследници във вр. с използване от И.Р. Н. на собственост на П. Х. Д., за което няма „възмездие“ по чл.59 от ЗЗД. Сочи се още, че от протокола от 14.10.2025 г. по гр.д.

№4052/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд става ясно, че П. Х. Д. иска да “изкупи“ по чл.213 от ЗЗД наследството на И.Р. Н. от Я. М. Н., защото ответниците не могат да го „изкупят“. Твърди се също, че П. Х. Д. вече е “изкупил“ по чл.213 от ЗЗД наследството на И.Р. Н. и на Я. М. Н., поради което ако ответниците приемат наследството им, ще станат негови длъжници, съгласно чл.59 от ЗЗД. Твърди се, че ответниците са ползватели на наследството на общите наследодатели /които не са посочени/ и на Я. М. Н..

Споменават се имената на В. М. С. и П. Н. С., без да е ясно в каква връзка.

Плевенски Окръжен съд намира, че от първоначалната молба става ясно, че се касае за искане по чл.51, ал.1, изр.1 от ЗН, поради което П. Х. Д. е следвало да аргументира съответния правен интерес за подаването й, т.е. да се легитимира като „заинтересовано лице“. В т.см. правилни са указанията на 2

Плевенски Районен съд до П. Х. Д. да наведе ясни и недвусмислени фактически твърдения, обосноваващи правния му интерес.

Съгласно съдебната практика на ВКС, заинтересовано лице по чл. 51 от ЗН може да бъде друг наследник, кредитор, страна по висящо дело. Поконкретно – правен интерес да инициира производство по чл. 51 от ЗН има сънаследник от същия ред, призован към наследяване и приел наследството, тъй като неговият дял зависи от броя на наследниците в реда, а при отказ от наследство делът му ще се уголеми съгласно чл. 53 от ЗН /определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на I г.о. на ВКС/. Такова право има и кредитор на наследството, като в този случай съдът съгласно чл.533 от ГПК дължи съдействие на молителя при снабдяването с доказателства за смъртта на длъжника и за неговите наследници /виж Определение № 520 от 4.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3851/2016 г., IV г. о. на ВКС/. При смърт на ответник с оглед нормата на чл. 227 ГПК и последиците по чл. 230, ал. 2 ГПК, ищецът в исково производство също има правен интерес да инициира производство по чл. 51 ЗН /виж Определение № 210 от 15.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3625/2020 г., II г. о. на ВКС/.

В случая Плевенски Районен съд е дал по-конкретни указания, относими само до една от възможните хипотези – когато молителят е кредитор на наследството. Не са дадени указания за другите две хипотези, от които повероятна е тази, в която молителят е сънаследник и изисква уточнение по въпросите: какви са родствените връзки между на П. Х. Д., Р. И. Н., Н. И. Н., И.Р. Н. и Я. М. Н., имат ли общи наследодатели – кои са те, кои от наследниците им са приели и кои са се отказали от наследството им. По тези въпроси съдът може и сам да изиска съответните у-ния за родствени връзки и за наследници.

При липса на конкретни указания, няма как да има смислено изложение на конкретни фактически твърдения. Освен това в охранителното производство е засилено служебното начало, като съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на акта, като може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

С оглед така изложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на Плевенски Районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на конкретни указания на молителя, относими към всяка от възможните хипотези и извършване на служебна проверка по чл.533 от ГПК.

Водим от горното, Плевенски Окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №6093 от 12.12.2025 г. по гр.д. №6968/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е върната на основание чл.129, 3 ал.3 от ГПК подадената от П. Х. Д. молба по чл.51, ал.1 от ЗН и е прекратено производството по делото и

ВРЪЩА делото на Плевенски Районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на конкретни указания на молителя, относими към всяка от възможните хипотези, в които той би имал правен интерес да сезира съда с искане по чл.51, ал.1 от ЗН и чрез извършване на съответна служебна проверка по чл.533 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Плевен, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501088 по описа за 2025 година

С определение №6093 от 12.12.2025 г. по гр.д. №6968/2025 г. Плевенски Районен съд е върнал на основание чл.129, ал.3 от ГПК подадената от П. Х. Д. молба и е прекратил производството по делото.

Определението е съобщено на ищеца на 15.12.2025 г. и на 16.12.2025 г. той е подал частна жалба срещу него с искане да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на Плевенски Районен съд за ново разглеждане на искането по чл.51 от ЗН.

В изпълнение на разпореждане №17899 от 19.12.2025 г., П. Х. Д. е представил вн. бележка за платена държавна такса.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.129, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, защото:

П. Х. Д. е сезирал Плевенски Районен съд с молба да призове Р. И. Н. и Н. И. Н., като имащи право да наследят И.Р. Н., починал на 21.06.1999 г. срок, за да заявят приемат ли наследството или се отказват от него, каквато възможност дава чл.51, ал.1 от ЗН. В молбата са цитирани разпоредбите на чл.49, чл.51, ал.2 и ал.3,чл.52, чл.53 и чл.54 от ЗН.