Решение № 1458 от 08.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. Плевен, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20264430100864 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявени от ЗП В. В. В.

ЕИК ***, със седалище в гр. Плевен, представлявана от В. В. В. срещу ЕТ *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление в *** община Пордим, представлявано от *** иск с правно основание чл.327,ал.1 ТЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5275евро, представляващи продаден на ответника ечемик в размер на 32400 тона, както и сума в размер на 479,32 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2025 г. до 25.02.2026 г.

Твърди в обстоятелствената част на ИМ, че между страните били налице облигационни отношения по силата, на които закупувала от ответника посадъчен материал – ечемик и впоследствие обратно изкупуване на продукцията от същия. Излага се, че за стопанската 2024/2025 г. доставила на ответника добитата продукция в размер на 32400 тона на 18.06.2025 г. до обект на ответника в *** ведно с придружителни документи. Твърди, че въпреки многобройните разговори с ответника процесната сума не е заплатена. Сочи, че съгласно чл.303 а ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение следва да се плати в 14 дневен срок от получаване на фактурата или друга покана за плащане. Излага, че във фактурата е посочена дата на плащане -30.06.2025 г. Навежда доводи, че фактурата установява сключването на договора за търговска продажба между страните и получаване на стоката от лице, действащо от името на ответника. Сочи, че доставената продукция е придружена освен от издадената фактура, но и от товарителница, издадена от превозвача, пътен лист и кантарна бележка, в която се е подписало лицето, получило стоката. Твърди, че стоката е получена от ответника и 1 същият не е направил възражение, поради което за него е възникнало задължението да плати цената. Поради изложеното моли съда да уважи иска.

В проведеното по делото о.с.з. проц. представител на ищеца моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан, да постанови неприсъствено решение и да му присъди разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.

Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат от доставка до ответника на добитата от ищцата продукция - ечемик в размер на 32400 тона, които ответникът не е заплатил.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в разпореждане № 3729/12.03.2026 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 2823/29.06.2026 г., проектодоклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в производството в размер на 742,42 евро, от които 722,00 евро адвокатско възнаграждение и 20,45 евро за държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ ЕТ „***“ ЕИК *** , със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от **** да заплати на ЗП В. В. В. ЕИК ***, със 2 седалище в гр. Плевен, представлявана от В. В. В. следните суми: сумата от 5275евро, представляващи продаден на ответника ечемик в размер на 32400 тона, както и сума в размер на 479,32 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2025 г. до 25.02.2026 г., на основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ ЕТ „***“ ЕИК *** , със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от **** да заплати на ЗП В. В. В. ЕИК ***, със седалище в гр. Плевен, представлявана от В. В. В., сумата от 742.42 евро, представляващи сторени разноски в настоящето производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК .

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3