Решение № 1421 от 15.07.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1421

Сливен, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА канд № 20267220600258 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 5 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2026 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 21/17.03.2026 г., постановено по АНД № 5/2026 г. на Районен съд – Нова Загора е потвърдено Наказателно постановление № 9734/04.12.2025 г. на Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Д. П. У., [ЕГН] за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2, предл. трето от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „а“ и чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. трето от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000,00 лева (1533,88 евро) и жалбоподателят У. е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сума в размер на 50 евро разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Д. П. У., който чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Счита, че процесния санкционен акт е постановен при липса на изискуемата материална компетентност, в която насока се позовава на чл. 189 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП. Твърди още, че анализът на чл. 189 ал. 1, чл. 167а и чл. 189е ал. 12 от ЗДвП налага извод за ограничена административнонаказателна компетентност на органите на АПИ по този закон, а именно – при контрол за заплатени винетни такси и ТОЛ такса. Навежда се довод, че от НП не става ясно защо наказващият орган е наложил наказание именно по посочената норма от ЗДвП – дали е приел, че жалбоподателят не притежава разрешително за движение на извънгабаритно или тежко ППС, или е приел, че не е заплатил определената такса. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба поддържа касационната жалба по посочените в нея отменителни доводи и моли съда да я уважи.

В открито съдебно заседание ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба по делото оспорва жалбата и при изложени съображения в тази насока моли съда да потвърди атакуваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 05.11.2025 г. длъжностни лица при АПИ при осъществяване на служебните си правомощия в 17.09 часа на път IIІ-554, км. 0+100 на отбивна площадка с посока на движение [населено място] – [населено място] спрели за проверка п. в. съчленено ППС с 5 оси – МПС с две оси марка Волво, модел ФМФХ с рег. № [рег. номер] и полуремарке с три оси с рег. № [рег. номер], у. от Д. П. У.. Служителите извършили измерване посредством техническо средство електронна мобилна везна и ролетка, при което установили, че натоварването на задвижващата втора единична ос на ППС е 15.025 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т.; при измерено разстояние между осите 1,36 м., сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.305 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. При констатация, че управляваното превозно средство е с осово натоварване, надвишаващо нормите, установени от министъра на РРБ, регламентирани в раздел II от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, проверяващите приели, че водачът е допуснал нарушение по чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „а“ и ал. 1 т. 3 б. „б“ от Наредбата, като обективирали същото в Акт за установяване на административно нарушение № 11191/05.11.2025 г. В акта нарушителят не вписал възражения. Въз основа на съставения акт Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издал обжалваното пред РС – Нова Загора Наказателно постановление № 9734/04.12.2025 г., с което за описаното в АУАН нарушение и на основание чл. 177 ал. 3 т. 1, предл. трето от ЗДвП наложил на Д. П. У. административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. (1533.88 евро).

Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и същата е приета за безспорна от Районен съд - Нова Загора.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По безспорен начин било установено, че жалбоподателят е осъществил нарушението, което се потвърждавало и от приобщените по преписката пътен лист № 0047591/05.11.2025 г. и кантарна бележка № 64843/05.11.2025 г. При подробен анализ на фактите по делото и относимата нормативна уредба решаващият състав на съда приел още, че наложеното наказание е в пълно съответствие с приложената санкционна норма.

Обжалваното пред настоящата инстанция решение на Районен съд – Нова Загора се преценява като валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря, като вместо това - препраща към тях.

Основните доводи в касационната жалба се свеждат до твърдението за липса на материална компетентност у издателя на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според другата посочена в НП норма на чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. В настоящия случай по делото е установено по безспорен начин, че управляваното от У. ППС е надвишавало нормите на натоварване на ос, съобразно регламентираните такива в чл. 7 ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишението при задвижващата втора единична ос на ППС е с 3.525 т., а при тройната ос на полуремаркето е със 7.305 т. Основните доводи в касационната жалба се свеждат до твърдението за липса на материална компетентност у съставителя на АУАН и издателя на наказателното постановление, но същите не се споделят от настоящата касационна инстанция. Правомощията по съставяне на актове за установяване на административни нарушения по този закон, в т.ч. и по чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП законодателят е нормирал в разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП, според която разпоредба, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189 ал. 12 от закона, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта и съобщенията, от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. По доказателствата, приобщени по делото в първата съдебна инстанция е приложена Заповед № РД-11-1279/10.10.2025 г., с която Председателят на УС на АПИ е оправомощил Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ да издава наказателни постановления на юридически и физически лица по съставени от оправомощени служители на Агенцията актове за установяване на административни нарушения при условията и по реда, предвидени в Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата. Следователно, процесното НП е издадено от материално и персонално компетентен орган, при надлежно делегирани нормативно и административно правомощия.

Необосновано е и твърдението в касационната жалба, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностни лица без необходимата компетентност. Последната е намерила своята нормативна уредба в действащата към датата на установяване на процесното нарушение разпоредба на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, според която, службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Размерите, масата и натоварването на ос на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. В процесния случай АУАН е с. от и. в д. „АРОК“ при АПИ Р. Г., на когото по силата на горната норма и със Заповед № РД-11-1278/10.10.2025 г., издадена от Председателя на УС на АПИ са вменени изрично п. за о. на к. по р. п. м., в т.ч. и с. на а. за у. на а. н.. При тези безспорни данни касационната инстанция приема, че и при съставяне на АУАН са спазени всички нормативни изисквания за форма и компетентност.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.