Решение № 70 от 02.03.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр.Велинград, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.КА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20225210100415 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД спрямо Д. Б. К. за сумите 2 992,36 лв.-главница, 859,25 лв.-договорно възнаграждение за периода 03.11.2019 г. до 04.11.2020 г., 571,49 лв.-лихва за забава за периода 04.06.2019 г. до 04.11.2020 г., 26,11 лв. лихва за забава за периода 11.08.2020г. до 19.10.2020 г., по сключен между страните Договор за потребителски кредит № 3039574061 от 22.12.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 951/2020 г. на РС Велинград и осъдителен иск с правна квалификация чл. 415, ал.1, т. 3, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.

138, ал. 1 ЗЗД за сумата 1089,75 лв.-възнаграждение за закупен пакет от допълни услуги по Договор за потребителски кредит № 3039574061 от 22.12.2018 г.

Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.

Ищецът твърди, че на 22.12.2018 г. сключил Договор за потребителски кредит № 3039574061 с И.И.П.-длъжник и Д. Б. К.-съдлъжник, по силата на който се задължил да предостави на длъжника П. сумата от 4 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41,17% и годишен процент на разходите 49, 90%, а П. и К. се задължили солидарно, да върнат заетата сума на 24-месечни вноски, всяка в размер на 247,29 лв.. Общото задължение по кредита било за сумата от 5 934,96 лева.

С част сумата по кредита следвало да бъдат рефинансирани 1 задълженията на И. П. към Фератум България ЕООД в размер на 1 120 лв. и към Сити Кеш ЕООД в размер на 1 100 лв., а остатъкът да бъде преведена по посочена от длъжника банкова сметка.

Неразделна част от договора за потребителски кредит били приложимите към него Общи условия, които при подписването му кредиторът предоставил на солидарните длъжници и с които те предварително се запознали, приели и се съгласили да ги спазват.

На длъжниците бил предоставен също безвъзмездно, на хартиен носител в разбираема форма на български език, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Към договора за потребителски кредит било сключено Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, съгласно чл. 15 от Общите условия. Възнаграждението за закупения допълнителен пакет възлизал на 1743,60 лева и следвало да бъде заплатено на месечни вноски, всяка в размер на 72,65 лева.

Излага, че споразумението не представлявало задължително условие за отпускането на кредита или за отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Сключването на Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги зависило единствено от волята на потребителите и от това дали желаят искането им за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желаят да им се предостави възможност да отлагат плащането на вноски, да намаляват размера на месечни вноски, да променят датата на падеж и да получават бързо и лесно допълнителни парични средства.

Със споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит кредиторът се задължавал да предостави на клиента по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят можел да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай съдлъжниците пожелали да закупят пакет от допълнителни услуги, като декларирали това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставял право на кредитополучателя да получи услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.

Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът си гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, нямало да изпадне в забава и кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира 2 върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Също така си е гарантирал, че ако доходът му намалеел, ще може да си намали размера на определен брой вноски, т.е. длъжникът можел да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си, че ако се промени датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които длъжникът получавал, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължавал да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, не можели да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Предоставените му допълнителни услуги гарантирали спокойствието и възможността да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.

Сочи, че възнаграждението не било цената на услугите, а било дължимо за наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от съществуването на договора.

Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит, а били по повод на същия. Ето защо и се твърди, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, не било пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв можел да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги и сключването му е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника. Освен това сключването на споразумението не било задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.

Твърди се още, че на 05.07.2019г. И.И.П. се възползвал от предоставените по пакета допълнителни услуги възможности, като подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3039574061 и пожелал да бъде отложена една погасителна вноска. На 11.07.2019г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, И.И.П. и Д. Б. К. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № 3039574061, с който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 6, която трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Към анекса бил изготвен нов, коригиран погасителен план, неразделна част от него, като погасителните вноски се променили от 24 на 25 броя. Така общото задължение по кредита, което солидарните длъжници следвало да заплатят, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги възлизало на 7678,56 лева.

Твърди се, че получената по Договора за потребителски кредит № 3039574061 сума, ведно с договорна лихва в размер на 1934.96 лева и сумата по пакета допълнителни услуги, следвало да бъде издължена на 24 месечни вноски по изготвен погасителен план, в размер на 319.94 лв. всяка и падежна 3 дата всяко 3-то число на месеца.

Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 27.12.2018 г. превел остатъчната парична сума в размер на 1780.00 лв. по посочена от длъжника П. банкова сметка.

Длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения. Направил само осем пълни и една непълна погасителни вноски и на 04.06.2019 г. изпаднал в забава. Размерът на погасеното задължение по ДПК № 3039574061 възлизал на 2824.82 лв.. С плащанията били погасени част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 2713.19 лв. Със сумата от 41.63 лв. били погасени на лихвите за забава по кредита, дължими съгласно т.12.1 от Общите условия. Със сумата от 70.00 лв. били погасени дължимите такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК.

Поради неизпълнение на задължението, на 04.11.2020 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. За обявената предсрочната изискуемост съдлъжникът К. бил уведомена с изпратено от кредитора уведомително писмо с обратна разписка, което било получено от дядото на ответницата.

На 23.11.2020 г. „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 951/2020 г. по описа на РС Велинград.

Съдът отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендирало възнаграждение по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1089.75 лв. В останалата част била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

След подадено от съдлъжника К. възражение ищецът предявил настоящия установителен иск за вземания, представляващи главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва.

Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Д. Б. К., представляващо 2 992, 36 лв.-главница, 859,25 лв.договорно възнаграждение за периода 03.11.2019 г. до 04.11.2020 г., 571,49 лв., лихва за забава за периода 04.06.2019 г. до 04.11.2020 г., законна лихва в размер на 26,11 лв. за периода от датата на предсрочната изискуемост до 19.10.2020 г. по Договор за потребителски кредит № 3039574061 от 22.12.2018 г., за които е издадена за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 951/2020г. на РС Велинград и да осъди Д. Б. К. да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1089.75 лв по ДПК № 3039574061.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. К. оспорва основателността на иска.

Излага, че има качеството на поръчител по договора за потребителски 4 кредит и като такава отговаря само за действително задължениe, съгласно чл.

138, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка сочи, че с влязло в сила Решение по в. гр. д.

864/2021г. на ОС Пазарджик, договорът, от който произтичали претендираните вземания бил прогласен за нищожен.

Поради гореизложеното, счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Евентуално, в случай че съдът счете за неотносимо решението, с което е прогласена нищожността на договора за кредит, се позовава на недействителността на договорните клаузи за годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, като противоречащи на закона, евентуално като сключени при заобикаляне на закона, а на клаузите, с които е закупен пакет допълнителни услуги, като противоречащи на добрите нрави= Излага, че в договора годишнияj процент на разходите бил посочен само в общ размер, без да са посочени отделните разходи, които го формират по вид и размер. С посочването на годишния лихвения процент в договора също не били изпълнени изисквания на закона, тъй като липсвала информация за текущия /месечен/ лихвен процент, условията за прилагането му, показалите който го формират, условията и процедурите за неговата промяна.

Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не съставлявало самостоятелен договор, в него липсвало посочване на размера на съответната такса за всяка една допълнителна услуга, както и липсвало посочването на такса за комплекта услуги. Липсата на посочване на стойност на услугите в споразумението отричало самостоятелния му характер.