Решение № 343 от 11.12.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Монтана, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231630200409 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2300029/ 15.03.2023г. на Директора Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана на Г. Д. К., в качеството му на длъжностно лице е наложено наказание глоба в размер на 1 000.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от КТ, за административно нарушение по смисъла на чл.16 ал.1 т.7 от ЗЗБУТ във връзка с чл.384 т.2 от Правилник за безопасността на труда при взривни работи.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал Г.

Д. К. от град Велико Търново, който чрез адв.И. Я., АК-Ямбол, моли съда да бъде отменено. В съдебно заседание представител не се явява. Постъпила е молба, в която се пледира за отмяна на НП, като се доразвиват доводите изложени в жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител, моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представена е и писмена защита.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Жалбата е допустима, като е подадена от лице с правен интерес и в законния срок, а разгледана по същество същата се явява основателна по следните мотиви:

С Акта за установяване на административно нарушение е установено, че при извършена проверка на място на 01.02.2023г. в 10.00 часа по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в обект кариера в село Д.В., обект на „Г.“ ЕООД е констатирано, че жалбоподателя 1

К., в качеството си на ръководител взривни работи е допуснал на работната площадка да работи лицето П.Ц.Х. с взривни материали, без необходимата правоспособност – взривник.

Против констатациите в така АУАН, постъпило възражение в срокът по чл.44 от ЗАНН.

Независимо от направеното възражение административнонаказващият орган счел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, поради което бил санкциониран.

В жалбата си административнонаказаният прави възражения, че Правилника цитиран в АУАН и НП не е надлежно публикуван и съответно не може да възпроизведе нужното задължение да се спазват нормите в него.

Основателен е довода на жалбоподателя, че след като Правилника за безопасността на труд при взривни работи не е надлежно публикуван в Държавен вестник, то той не поражда правно действие, поради което незаконосъобразно е наложена глоба.

Съгласно чл.7 от Закона за нормативните актове (ЗНА), правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Чл.37 от ЗНА предвижда, че Законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в държавен вестник.

Правилника за безопасността на труда при взривните работи се издава от министъра на труда и социалната политика, защото това му задължение е закрепено в чл.276, ал.1 от КТ. В разпоредбата на чл.276, ал.6 от КТ е предвидено, че заповедите за утвърждаване на правилата по ал.2 и 3 се обнародват в „Държавен вестник“, а правилата се издават от органа, който ги е утвърдил. В случая само заповедта за утвърждаване е обнародвана в Държавен вестник - обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.1997г. и то в неофициален раздел.

Разпоредбата на чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България сочи, че всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В случая обаче е обнародвана самата заповед, което не е равнозначно на обнародване и на правилника, тоест той не поражда правно действие, респективно незаконосъобразно е вменена вина на жалбоподателя за допуснатото нарушение, тоест жалбоподателя е извършил нарушение на правна норма, която не е действаща.

Безспорно е, че правилникът, с който се създават норми за осигуряване на безопасността на труда при взривните работи е нормативен акт по смисъла на чл.1а във вр. с чл.7 ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, който съдържа общи правила за поведение, прилагани към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Същите изисквания за нормативен акт се предвиждат и от чл.75 ал.1 от АПК. По силата на чл. 5, ал.5 от Конституцията 2 на РБ всички нормативни актове задължително се публикуват, като условие за влизането им в сила. До публикуването си те не съществуват като нормативни факти. С чл. 37, ал.1 от ЗНА е предвидено обнародването на законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства да се извършва в ДВ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 78, ал.2 от АПК, която създава изискване за обнародване на нормативните административни актове в ДВ, освен тези на общинските съвети. За да породи правно действие правилникът следва да бъде обнародван в ДВ. Поради това при липсата на обнародването му по надлежния ред следва, че той не е част от действащото позитивно право, тъй като в ДВ е публикувана единствено заповедта на министъра на труда и социалните грижи, с която той е утвърден, съгласно чл. 276, ал.6 от КТ, както бе посочено и по – горе. Необнародването в ДВ представлява липса на елемент от фактическия състав по издаването на нормативния акт.

Обнародването само на Заповедта за утвърждаване не е публикация по смисъла на чл. 5, ал.5 от Конституцията. Публикуването на същия правилник в други медии също не е обнародване по смисъла на чл. 5, ал.5 от КРБ. Като потвърждение на последното следва да се посочи и разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗНА, според който обнародването трябва да възпроизвежда буквално текста на заверения препис от нормативния акт. Видно е, че публикуването само на заповедта, с която е утвърден правилника не изпълнява това изискване, тъй като в нея не се съдържа текста на нормативния акт.

Установява се, че фактическият състав по издаването на този правилник не е завършен, т.е. той не съществува в правния мир като нормативен акт. Преди обнародването му в ДВ той не може да породи правни последици, следователно неговото неизпълнение не води до осъществяване състав на административно нарушение. В конкретния случай липсва нормативно установено задължително предписание, което трябва да бъде изпълнено от наказаното лице и за чието неизпълнение може да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност. Процедурата по издаването му е нарушена, съответно не е приключила, той не е влязъл в сила и по този начин няма как да създаде правила за поведение, които да са задължителни за изпълнение и с които да се съобразяват правните субекти.

Като не е съобразил това обстоятелство, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да се отмени.

В този смисъл е и решение № 475/17.07.2023г. по КАНД № 430/2023г. на АдмС-Монтана, постановено по напълно идентичен случай.

С оглед изхода на делото, съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 480.00лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2300029/ 15.03.2023г. на Директора Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, с което на Г. Д. К., в качеството му на длъжностно лице е наложено наказание глоба в размер на 1 000.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от КТ, за административно нарушение по смисъла на чл.16 ал.1 т.7 от ЗЗБУТ във връзка с чл.384 т.2 от Правилник за безопасността на труда при взривни работи, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, Дирекция „ИТ“ - Монтана да ЗАПЛАТИ на Г. Д. К. от град Велико Търново, ул.“Мальовица“ № 31, с ЕГН **********, сумата 480.00 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4