Решение № 81 от 20.12.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Перник, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (ОП-Перник) като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600340 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 51/ 24.09.2021 г., постановена по НОХД № 104/2020 год. по описа на районен съд Брезник е признат подсъдимият Г.Р., със снета самоличност и ЕГН, за ВИНОВЕН в това, че на 27.11.2019 година в ***, общ.***, чрез нанасяне удари в областта на главата, е причинил на С.С. средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на стените на десния горено-челюстен синус“, реализирало самостоятелния квалифициращ признак– „счупване на челюст“ – престъпление по чл.129, ал.2, пр. 3-то, вр. чл.129, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.129, ал.2, пр. 3-то, вр. чл.129, ал.1, вр. чл.54 от НК районния съд го ОСЪЖДА, като му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца.

На основание чл.66, ал.1 НК, ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

В тежест на подсъдимия са присъдени и разноските по делото.

Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник. В жалбата и допълнение към нея се сочи, че фактическата обстановка е приета правилно от районния съд, но въз основа на нея са приети неправилни правни изводи. Според жалбоподателя налице е било непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия при което подсъдимия е действувал в 1 условията на неизбежна отбрана. Това становище се поддържа и в съдебно заседание, като се моли обжалваната присъда да бъде отменена и да се постанови нова оправдателна такава.

Против въззивната жалба е постъпило писмено възражение от частния обвинител, чрез неговия повереник. В същото и съдебно заседание се поддържа тезата, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

За да постави началото на редовен състезателен наказателен процес в който съда, след като събере всички релевантни доказателства, да се произнесе по същество и разреши въпроса за авторството на деянието и вината, обвинителния акт, внесен от съответната прокуратура следва да отговаря на изискванията посочени в чл.246 НПК.

В случая внесеният обвинителен акт послужил за образуване на наказателното дело е фактически и неточен, и непълен. Поради това той е бил абсолютно негоден да постави началото на процес с оглед правото на защита на обвиненото лице, а така и, макар в по- малка степен, на пострадалия.

От фактическа страна в обвинителния акт е посочено следното:

Между подсъдимия Г.Р. и С.С. съществувал конфликт. На 27.11.19 г. по сигнал на втория в *** пристигнала комисия от Община Брезник, за да прецени законността на постройка собственост на Р.. По повод на това след приключване работата на комисията и нейното отпътуване между двамата започнал вербален контакт. Р. напсувал на майка С..

Според прокурора, по- нататък, подсъдимият нанесъл удар с камък в тилната част на главата на пострадалия. Хванал го за палтото с ръце и с помощта на съпругата си го свалили на земята. Там „…продължили да му нанасят удари с ръце по тялото“.

С това конфликта според прокурора приключил. В обвинителния акт следва констатация, че съгласно СМЕ е видно, че на С. е причинено счупване на челюст.

На първо място, изцяло погрешен е посочения от представителя на държавното обвинение факт, че Р. е нанесъл удар с камък в главата на С.. Точно обратното, като за това е налице и влязла в сила присъда, приложена в настоящето производство. Разбира се по отношение на това обстоятелство, само по себе си, съдът не може да дава указания на прокуратурата. В случая обаче то е от съществено значение, за да може в последствие да се прецени кой пръв е започнал противоправно нападение и кой се е защитавал срещу него и при какви обстоятелства.

По важното в случая и въз основа на което съдът намира, че е нарушено правото на защита на подсъдимия е следното. От обвинителните факти посочени от прокурора и цитирани по- горе е видно, че Р., след като нанесъл удар в тила на пострадалия, заедно със съпругата си М. свалили С. на земята и продължили да му нанасят удари в тялото. Неясно 2 как при това положение прокурора е преценил, че обективно наличното счупване на стените на десния горночелюстен синус е в пряко причинна следствена връзка с поведението на подсъдимия и само на него. Липсва фактическо твърдение в обвинителния акт точно там да е нанасян удар и то от Р.. Следователно, липсва описан какъвто и да е механизъм за нанасяне на инкриминираната телесна повреда, което е съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия и то не може да бъде отстранено нито във въззивната, нито в първата съдебни инстанции.

Вместо да отстрани така констатираното нарушение в разпоредително заседание, първия съд го е задълбочил. Видно от фактическата част на мотивите към обжалваната присъда, там е прието, че С. е хванал Р. за ръката и го ударил с камък в главата. При последвалото падане двамата започнали да си нанасят взаимно удари и с един от тях подсъдимия уцелил пострадалия в дясната страна на лицето. Свидетелката М. Р. не участвувала физически в този конфликт.

При всичко това, районния съд, за първи път, е приел фактическа обстановка коренно различаваща се от тази изложена в обвинителния акт, като е допълнил последния с обвинителни факти по отношение механизма на деянието, които изобщо не са били предявявани на Р.. Именно въз основа на така допълнените факти, приети за първи път с присъдата подсъдимия е бил осъден и му е наложено наказание.

Доколкото констатираните пороци касаят съществено нарушение правото на защита на подсъдимия, допуснато с обвинителния акт, то, тези пороци не могат да се отстранят от въззивния съд. Действително, в разпоредително заседание подсъдимия е бил защитаван от адвокат защитник, който не е възразил за допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство. Това обстоятелство обаче е свързано единствено с невъзможността защитата да се позовава на такива на покъсен етап. То не изключва задължението както на първия съд, така и на втората инстанция служебно да следи за това.

При всичко това и на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3 т.1 НПК обжалваната присъда ще следва да се отмени, а делото върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, от фазата на разпоредително заседание. В последното ще следва да се извърши нова, самостоятелна оценка на обстоятелствата по чл.248 НПК с оглед на гореизложеното.

Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО присъда № 51/ 24.09.2021 г., постановена по НОХД № 104/2020 год. по описа на районен съд Брезник.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от фазата на 3 разпоредително заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4