Решение № 2624 от 17.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2624 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Ив. Минчев при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело № 20241110123459 по описа за 2024 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от М. А. Ч. срещи „К.К.М.“ ЕАД и срещу „К.Г.“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени установителни искове, както следва:

1. срещу „К.К.М.“ ЕАД, иск с правно основание чл. 22 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор 3-1-10272-294274 за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента от 04.07.2023г., поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 2 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП, за прогласяване нищожността на чл. 1, ал. 2 от Договор 3-1-10272-294274 за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента, поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата;

2. срещу „К.Г.“ ЕООД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 04.07.2023 г., поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.

В срока за отговор на исковата молба и на основание чл. 211 ГПК ответникът „К.К.М.“ ЕАД, е предявил в условията на евентуалност насрещен иск срещу М. А. Ч., с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждането на ответника да заплати сумата от 1005,24 лева, представляваща главница – невъзстановена чиста стойност по Договор 3-1-10272-294274 за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента от 04.07.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на депозиране на насрещния иск 06.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата М. А. Ч. твърди, че е сключила с единия ответник „К.К.М.“ ЕАД, Договор 3-110272-294274 за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента, по силата на който получила сумата от 1 000 лв., като се задължила да върне 1 256,55 лв., при срок на 1 погасяване 15 месеца. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит, е следвало да сключи Договор за възлагане на поръчителство с другия ответник по делото „К.Г.“ ЕООД.

На 04.07.2023 г. твърди, че е сключила такъв договор с цел да обезпечи задълженията по договора за кредит, срещу възнаграждение в размер 2058,45 лв. Оспорва Договора за кредит като недействителен и в тази връзка сочи, че не са посочени условията за прилагане на лихвения процент, общият размер на възнаградителната лихва и съотношението й с главницата. Сочи, че липсва ясно разписана методика досежно формирането на ГПР, като освен това не било ясно дали възнаграждението по договора за поръчителство е включено в ГПР. Подробно аргументира, че възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство, е следвало да се включи в размера на ГПР, както и че с невключването му се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че непосочването на действително прилагания ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. С оглед изложеното счита, че са налице предпоставките за обявяването на целия Договор за кредит за недействителен.

В условията на евентуалност сочи, че нищожна е клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит, т.к. същата създавала задължение за сключване на Договор поръчителство.

Подробно аргументира, че клаузата противоречи на добрите нрави, т.к. възнаграждението по Договора за възлагане на поръчителство било в размер на 110 % от отпуснатата по кредита сума. Излага и че клаузата е неравноправна. Оспорва Договора за възлагане на поръчителство като нищожен и сочи, че противоречи на добрите нрави, заобикаля закона, както и че съдържа неравноправни клаузи. Твърди, че е налице явна нееквивалентност на насрещните престации, освен това сочи не е получила насрещна престация . счита, че с договора се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР. Сочи, че възнаграждението е следвало да се включи в размера на ГПР. Аргументира, че договорът съдържа неравноправни клаузи. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „К.К.М.“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за кредит, със соченото от ищеца съдържание. Твърди, че по договора са извършени 3 плащания. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания. Сочи, че ищецът е имал възможност да предостави други обезпечения, от която обаче не се е възползвал. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „К.Г.“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за възлагане на поръчителство на 04.07.2023 г., като твърди, че е изпълнил задълженията си по Договора, а именно – задължил се е наред с ищеца, да отговаря солидарно за задълженията по Договора за кредит, за което счита, че му се дължи възнаграждение в уговорения размер. Оспорва да е налице нееквивалентност на насрещните престации, както и накърняване на добрите нрави. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

2

В насрещната искова молба се излагат твърдения за наличието на сключен между страните Договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил в заем сумата от 1000 лв., при ГЛП 36 %, ГПР 42,37 %, погасим на 15 вноски, всяка в размер на 83,77 лв. Сочи, че по Договора са извършени 3 плащания. В случай че искът на М. А. Ч. за прогласяване нищожността на Договора за кредит, бъде уважен, аргументира, че същата съгласно чл. 23 ЗПК дължи връщане на чистата стойност, поради което и в условията на евентуалност, моли съда да уважи предявения насрещен иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Ответникът по насрещния иск, отново развива съображения за недействителност на Договора за кредит. При уважаване на насрещния иск, счита, че разноските не следва да се възлагат в негова тежест. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По предявените искове за прогласяване нищожността на Договора за кредит, евентуално на чл. 1, ал. 2 от Договора, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща сключване на Договор за възлагане на поръчителство с цел обезпечение на задълженията по договора за кредит, срещу възнаграждение в размер 2058,45 лв.

В доказателствена тежест на ответника „К.К.М.“ ЕАД е да докаже, че е изпълнил изискванията на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

По предявения иск за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 04.07.2023 г., в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание.

В доказателствена тежест на ответника „К.Г.“ е да установи наличието на валидно правоотношение по Договор за възлагане на поръчителство, в това число и наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугата, респ. че клаузите са индивидуално уговорени.

По насрещния иск в доказателствена тежест на ищеца „К.К.М.“ ЕАД е да установи размера чистата стойност на кредита.

В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск е да докаже, че е погасил задължения си.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между ищеца и „К.К.М.“ ЕАД е сключен Договор 3-1-10272- 294274 за 3 потребителски кредит тип кредитна линия – на момента, със соченото от ищеца съдържание, по силата на който ищецът е получил сумата от 1 000 лв.; че част от съдържанието на Договора за кредит е клауза предвиждаща сключване на Договор за възлагане на поръчителство срещу възнаграждение в размер 2058,45 лв.; че между ищеца и „К.Г.“ е сключен Договор за възлагане на поръчителство от 04.07.2023 г. със соченото от ищеца съдържание.

От приетия Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента от 04.07.2023г. и приложението към него се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит под формата на кредитна линия с кредитен лимит от 2000 лева и минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита 300 лева, при годишен лихвен процент по кредита в размер на 36%. Относно годишния процент на разходите е посочено, че размерът му за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в приложение № 1, представляващо неразделна част от настоящия договор, а общата сума, дължима от потребителя е съгласно погасителния план за всяка усвоена сума. В чл. 1, ап. 2 от договора е уговорено, че кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този договор да осигури като обезпечение по кредита сипоръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Креш Кредит Мобайл“ ЕАД банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.

В представения погасителен план от 04.07.2023г. към договора е уговорено, че страните се съгласяват, че настоящият погасителен план има силата на споразумение между тях относно размера на усвоената сума от 1000 лева за срок от 15 месеца, отпусната по искане за усвояване на сума по кредит тип „Кредитна линия“ № 100627289. Общата сума, дължима от потребителя е 1256,56 лева, като сумата от 1000 лева ще бъде усвоена в брой. Изложен е погасиелен план, съгласно който сумата по кредита се дължи за периода от 04.08.2023г. до 04.10.2024г. на равни погасителни вноски от по 83,77 лева всяка.

Видно от съдържанието на договора и погасителния план, правоотношението е уговорено като договор за кредитна линия с предоставен кредитен лимит от 2000 лева, но още на датата на неговото сключване страните са постигнали съгласие /обективирано в погасителния план от същата дата със силата на споразумение между страните/, че в действителност се касае за предоставен потребителски кредит в размер на 1000 лева платим на равни месечни погасителни вноски за срок от 15 месеца. При това положение съдът приема, че още към датата на сключване на договора за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента, е била известна както сумата по кредита, така и периодът на ползването му, а също така и общият разход по кредита, т.е. всички компоненти, необходими за формиране на годишния процент на разходите. Въпреки това такъв не е посочен нито в текста на договора, нито в погасителния план към него. Посочването на примерни годишни проценти на разходите в приложение към договора /непредставено по делото/ в зависимост 4 от ползваните суми и периоди на изплащане не удовлетворява изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, защото след като параметрите на кредитното правоотношение /размерът на отпуснатия и усвоен кредит и периодът на плащане/ са били известни още при сключването на договора, кредиторът е следвало да посочи ясен и конкретен годишен процент на разходите в точен цифров размер, също както е посочил общата дължима сума по кредита.