Определение № 1079 от 16.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079 гр. Ловеч, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500808 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е частна жалба № 6168/22.11.2024. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление в ****, Офис чрез юрисконсулт И.Н. против разпореждане № 1299/13.11.2024 г. по ч.гр.д. № 785/2024 г. н а РС – Троян, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. Ц. изцяло. По отношение на доказателствата за извършената цесия, жалбоподателят цитира практика на ОС – София,СГС, ОС –Пловдив, ОС-Габрово, решение на СЕС С170/21 и други решения на СЕС. Излага, че в заповедното производство съдът следи за нарушение на чл. 22 от ЗПК и приложение на чл. 23 от ЗПК, само ако е видно нарушението от самия договор и Общите условия към него.Моли съда да отмени атакувания съдебен акт от 13.11.2024 г. на Районен съд – Троян, с който заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В. С. Ц., като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт на 20.11.2024 г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Частната жалба е подадена на 21.11.2024 г. Следователно е спазен законоустановеният срок и производството е допустимо.

1

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба № 6168/22.11.2024. от „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД – София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 5074/30.09.2024 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против В. С. Ц. за сумата о т главница в размер 5 671,69 лева за периода от 03.09.22 г до 05.11.2024 г. договорна лихва от от 03.09.22 г до 30.10.2024 г. – 2533.24 лева ,обезщетение за забава, считано от 04.09.22 г. до датата на подаване на заявлението-1681.07 лева, дължими по по договор за кредит № 705328****/28.04.2022 г., слючен между дължинка и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и съдебно-деловодни разноски в производството. Твърди се, че заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 5785.20 лв., представляваща главница, а страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 3559.51лева.

Договорено е общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 9344.71 лв., която е платима на 29 броя месечни погасителни вноски в размер на 311.50 лв. всяка. Посочено е, че срокът на договора е 05.11.2024 г., но е обявен за предсрочно изскуем на 14.05.2024 г. Изтъква, че на 30.10.2023 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл.

99 от ЗЗД, между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и заявителя,изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

С разпореждане № 1151/07.10.2024 г . РС – Троян е указал на основание чл. 129 от ГПК на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в тридневен срок от събощението да острани нередовности по заявлението, като посочи какви суми са включени при формирането на главницата по договора, дали тези суми са олихвени, Ц. погасявал ли е определен брой вноски по отпуснатия кредит и ако е го е правил, в какъв размер са същите и каква част от главното и от акцесорните задължения са погасени с направените вноски, да се индивидуализира претендираното вземане обезщетение за забава, да се посочи каква част от дължимото са погасени за главница, договорна лихва и лихва за забава от направените вноски

Съдебният акт е съобщен на заявителя на 09.10.2024 г., като е подадена писмена молба от него № 5434/11.10.2024 г. В молбата се сочи, че претендираната сума за главница не може да бъде разделена.Посочено е, че 2 нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, не предвижда представянето на договора за цесия. По въпроса за извършените плащания по процесния договор, изтъква, че същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково, състезателно производство.Липсва конкретика по указанията на заповедния съд относно вземането.

Произнесено е разпореждане № 1299/13.11.2024 г. по ч.гр.д. № 785/2024 г. на РС – Троян, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. Ц. изцяло, поради неотстраняване на нередовностите и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ГПК .

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК, което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Въпреки дадените указания на заповедния съд на 07.10.2024 г. до заявителя да отстрани нередовностите на заявлението, те не са изпълнени. Жалбоподателят не е заявил какви вноски са направени от длъжника, каква и коя част от дълга е погасена с тях. По заявлението и приложните към него документи не се съдържат данни, от които съдът да установи как е формирана главницата по дълга до сумата 5671.69 лева, тъй като заявителят не изпълнил разпореждането на заповедния съд.

Съдът е дал конкретни и точни указания към заявителя-жалбоподател да посочи какви плащания е направил Ц. и кога е направено последното плащане от длъжника, но в молбата от 11.10.2024 г. няма никаква информация по този в ъпр о с . Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит заповедният съд дължи произнасяне по приложението на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за 3 отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите /определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК/.

Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно твърдяната цесия в негова полза.

В жалбата са изложени пространни доводи относно вида на заповедното производство, но те не водят до извод, че заповедният съд не извършва дейност по установяване на съответствие между изложените обстоятелства в заявлението и представените писмени документи към него. Нещо повече, в действащата редакция на чл. 410, ал. 3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора, от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат именно от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411, ал.2, т. 2 и т.

3 от ГПК. В този смисъл цитираната съдебна практика не е задължителна съдебна практика за настоящата инстанция, тъй като отразява правораздавателна дейност по конкретни казуси на равни по степен съдилища, а не е по Тълкувателни решения на ВКС.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 1299/13.11.2024 г. по ч.гр.д. № 785/2024 г. н а Троянски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно, разпореждане

№

1299/13.11.2024 г. по ч.гр.д. № 785/2024 г. на Районен съд – Троян.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5