Решение № 116 от 11.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пазарджик, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. С.ов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Елена К. Туйкова като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20255200600373 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Протоколно определение от 13.02.2025 година, с рег. № 80/14.02.2025г., Велинградският районен съд, на основание чл.289 ал.1 във вр. с чл.24 ал.1, т.6 от НПК, е прекратил наказателното производство по НЧХД № 7/2025г. по описа на този съд, приемайки че спрямо същото лице, за същото престъпление има незавършено друго, по-рано образувано наказателно производство, при което с образуването на горепосоченото НЧХД бил нарушен принципът Ne bis in idem.

В законоустановения срок срещу определението е постъпила жалба от адв. Р. А. от ПзАК, в качеството му на упълномощен повереник на Ф. М. Г. – частен тъжител по НЧХД № 7/2025г. Обобщено казано, в жалбата се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се излагат пространни съображения в тази насока. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Иска се също така от въззивния съд да обедини образуваните пред РС-Велинград две НЧХД, а именно № 7/2025г. и № 19/2025г.

1

Против жалбата е подадено възражение от адв. Й. А., в качеството му на надлежно упълномощен защитник на Л. Й. Д. – подсъдим по НЧХД № 7/2025г., в което се сочи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като развива подробни доводи в тази насока, подкрепени със съдебна практика. Иска потвърждаване на определението.

В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител, редовно уведомен, не се явява лично. В качеството на негов повереник се явява адв. Р.

А., който поддържа въззивната жалба по съображенията в нея за незаконосъобразност на определението за прекратяване на производството.

Иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Оттегля искането си в жалбата въззивния съд да обедини образуваните пред РС-Велинград две НЧХД, а именно № 7/2025г. и № 19/2025г. Не претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият, редовно уведомен, не се явява лично. В качеството на негов защитник се явява адв. Й. А., който оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното определение. Развива подробни доводи за неговата правилност и законосъобразност, които подкрепя с национлана и европейска съдебна практика.

Пазарджишкият окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши цялостна служебна проверка на правилността на определението, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от лице с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Видно от материалите по НЧХД № 7/2025 г. по описа на РС-Велинград, наказателното производство е било образувано на 14.01.2025г. по подадена в съда частна тъжба на Ф. М. Г. против подсъдимия Л. Й. Д., с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

В открито съдебното заседание на 13.02.2025г. съдът е постановил обжалваното протоколно определение, с което е прекратил наказателното 2 производство.

За да стори това е изходил на първо място от обстоятелството, че преди да бъде подадена частната тъжба в съда, въз основа на която е било образувано НЧХД № 7/25г., Ф. Г. била подала жалба в прокуратурата, касаеща същия случай. По тази жалба била извършена полицейска проверка, след което от страна на РП-Пазарджик, ТО Велинград бил постановен отказ да се образува наказателно производство. Постановлението за отказ било обжалвано пред погорестоящата прокуратура, като с постановление на ОП-Пазарджик от 30.10.2024г. било потвърдено. Потвърденото постановление за отказ да се образува наказателно производство било обжалвано пред РС-Велинград по реда на чл.213, ал.4 от НПК, като по този повод било образувано ЧНД № 361/24г.

В откритото съдебното заседание на 13.02.2025г., съдът, разглеждащ НЧХД № 7/25г., докладвал и протоколирал обстоятелството, че на посочената дата е направил служебна справка по образованото ЧНД, по което се обжалва постановлението на прокурора за отказ да се образува ДП, като е констатирал, че няма съдебно произнасяне по обжалвания прокурорски акт.

Веднага след това е пристъпил към прекратяване на наказателното производство по образуваното НЧХД. Аргументирал се е с това, че според разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т.6 от НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Посочил е, че нормата на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК съдържа процесуалната гаранция, че няма да се стигне до нарушаване на принципа ne bis in idem, като при две висящи наказателни процедури за едно и също деяние, насочени срещу едно и също лице, следва да се прекрати тази, която е образувана по-късно, макар нито една от процедурите все още да не е приключила с влязъл в сила акт, като в случая покъсно е образувано производството по настоящото дело /обжалваното постановление на прокурора е от дата 24.09.2024 г., а тъжбата е постъпила в съда на 14.01.2025 г./ Посочил е още, че постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство е приравнен случай на постановление за прекратяване на наказателно производство, тъй като и в двете хипотези, се 3 касае до обвързващо становище на прокурора по въпрос от неговата изключителна компетентност. Налице е различие между двата акта, което не се отнася до съществото на направената преценка, а до момента, в който тя е направена, респективно до извършените преди това действия на компетентните органи, предшестващи преценката на прокурора, а именно: в единия случай е проведена предварителна проверка, при която са събрани сведения, които впоследствие прокурорът анализира, за да се произнесе по въпроса има ли извършено престъпление от общ характер. Когато приеме, че такова липсва, прокурорът се произнася с постановление за отказ да се образува наказателно производство. В другия случай, е образувано и водено досъдебно производство, а след приключване на разследването и изпращане на делото на прокурора, той изразява становище, че наказателното производство подлежи на прекратяване. В тези случаи се произнася с постановление за прекратяване на наказателното производство.

Именно с тези съображения съдът е постановил определение за прекратяване на наказателното производство. обжалваното

Настоящият съдебен състав намира, че доводите на проверявания съд са погрешни, а с постановеното от него определение за прекратяване на наказателното производство е бил нарушен материалният и процесуалният закон.

Съображенията са следните:

Не е спорно по делото, че преди да бъде образувано НЧХД № 7/25г. тъжителката Г. е подала жалба в прокуратурата, касаеща същия случай, по която впоследствие бил постановен отказ да се образува наказателно производство от страна на прокуратурата. Не се спори също, че постановлението за отказ било обжалвано - първо пред по-горестоящата прокуратура, а след неговото потвърждаване от нея, пред РС-Велинград по реда на чл.213, ал.4 от НПК, като било образувано ЧНД № 361/24г. Не се спори и по това, че в деня на прекратяването на наказателното производство по НЧХД № 7/25г., не е имало постановен съдебен акт по ЧНД № 361/24г.

Тук веднага следва да се каже, че в хода на проведеното въззивно съдебно следствие се събраха писмени доказателства, от които стана ясно, че с Определение № 55 от 06.03.2025г., постановено по ЧНД № 361/24г., съдът е отменил обжалваното пред него постановление за отказ да се образува 4 наказателно производство, като е дал указания на РП-Пазарджик, ТО Велинград да образува ДП и след надлежно разследване по реда на НПК да се произнесе по същество, при което ако счете, че е извършено престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, то да спре наказателното производство и да уведоми пострадалия, за който пък ще започне да тече 6месечен срок за подаване на частна тъжба по чл.81 от НПК, така както е предвидено в алинея трета на посочената норма.

Пак в хода на въззивното съдебно следствие се установи, че тези указания на съда, дадени с окончателното определение по горепосоченото ЧНД, понастоящем не са изпълнени от страна на прокуратурата, която очевидно е разпоредила извършването на допълнителна полицейска проверка /виж официално уведомително писмо на л.50 от въззивното дело/.

За настоящият съдебен състав не остана съмнение, че за да прекрати наказателното производство по НЧХД № 7/25г., съдът, макар и да не го е посочил изрично, е споделил доводите, изложени в Решение № 38 от 13.05.2019г. по н.д. № 13/2019г. на ІІІ н.о. на ВКС. В него е казано буквално следното: „По настоящето дело е налице нарушение на правилото"ne bis in idem", тъй като срещу едно и също лице са водени две производства с наказателен характер, с един и същи предмет, а именно: Първо е водена наказателна процедура от полицейски орган, целяща събиране на сведения за евентуално извършено престъпление от общ характер. По този повод е образувана полицейска преписка, регистрирана и в прокуратурата, където е заведена съответна прокурорска преписка. Проведената полицейска проверка е изпратена в прокуратурата за произнасяне по същество, тъй като само прокурорът разполага с правомощие да изрази задължително становище относно наличието или липсата на престъпление от общ характер. Когато прокурорът счете, че липсва престъпление от общ характер, той се произнася с постановлението за отказ да се образува наказателно производство. Това постановление е приравнен случай на постановление за прекратяване на наказателно производство, тъй като, и в двете хипотези, се касае до обвързващо становище на прокурора по въпрос от неговата изключителна компетентност. Налице е различие между двата акта, което не се отнася до съществото на направената преценка, а до момента, в който тя е направена, респективно, до извършените преди това действия на компетентните органи, предшестващи преценката на прокурора, а именно: В единия случай е проведена "предварителна проверка" /полицейска проверка/, при която са събрани сведения, които впоследствие прокурорът анализира, за да се произнесе по въпроса има или извършено престъпление от общ характер. Когато приеме, че такова липсва, прокурорът се произнася с постановление за отказ да се образува наказателно производство. В другия случай, е образувано и водено досъдебно производство, а след приключване на разследването и изпращане на делото на прокурора, той изразява становище, че наказателното производство 5 подлежи на прекратяване. В тези случаи се произнася с постановление за прекратяване на наказателното производство. Становището на прокурора, изразено в съответното постановление, има обвързващо действие до момента, в който актът на прокурора съществува в правния мир. Друго би било положението, ако този акт бъде отменен. Тогава неговото обвързващо действие се преустановява с всички произтичащи от това последици.

Когато обаче е налице постановление за отказ да се образува наказателно производство срещу определено лице за определено деяние, което е действащо /не е отменено/, воденето на наказателно производство срещу същото лице, за същото деяние, би било в нарушение на принципа "ne bis in idem", откъдето следва, че второто производство е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване“.

Тук веднага следва да се каже, че настоящият съдебен състав не споделя правните доводи, изложени в цитираното решение, което междувпрочем е подписано с особено мнение на неговия докладчик. Още повече, че въпросното решение е изолирано и не съставлява задължителна съдебна практика.