Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 9625 от 28.10.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
2046/2026
Подписан
28.10.2026
В сила
28.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9625

Бургас, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА ГАНЕВА

ЙОВКА БЪЧВАРОВА

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА канд № 20267040602046 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П. В. К. от [населено място], [улица], с [ЕГН], чрез адв.П. Е. от АК София, против Решение №618/29.06.2026 г., постановено по АНД №4206/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №25-0769-001545/16.07.2025 г. на началника група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

С наказателното постановление №25-0769-001545/16.07.2025 г., за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на касатора е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено изцяло наказателното постановление. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от адв.Г. с искане решението на РС –Бургас да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспореното наказателно постановление да бъде отменено. В молбата е направено и искане за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С наказателно постановление №25-0769-001545/16.07.2025 г. на началник група в ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ П. В. К. е наказан за това, че на 05.05.2024 г., около 10:35 часа, в [населено място], път I – 9 до „Гробищен парк в посока [улица]управлява лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№[рег. номер] , при разрешена скорост до 50 км/ч в населено място, въведена с пътен знак В26. Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Скоростта е установена с АТС TFR1-М с фабричен номер 644/14 .

По делото е представена декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на автомобила С. И. Х., в която Х. е посочил, че на процесната дата, място и час автомобилът е бил управляван от П. К., като е представил и копие от СУМПС, издадено на К.. Отчетен е толеранс 3% от измерената скорост. Участакът е сигнализиран с пътен знак В-26.

Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е приел, че нарушението е безспорно установено и доказано. Наказателното постановление е издадено от оправомощено лице –началник група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, като след допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас съдът е установил, че в участъка има разположен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 50км/ч, както и че се намира в урбанизирана територия на общината. Съдът е констатирал, че към датата на нарушението АТС е преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно закона Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Съдът е указал на К. да представи доказателства за твърденията му в жалбата, но такива не са представени. По тези съображения съдът е потвърдил наказателното постановление Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдебното производство пред районния съд е започнало въз основа на подадена от К. жалба срещу наказателно постановление №25- ***/16.07.2025 г. на началника група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“. По делото пред районния съд е представена административнонаказателната преписка в цялост, в т.ч. и съставения от АТС снимков материал, от който се вижда регистрационният номер на автомобила и скоростта, с която той се движи, датата и часа, когато това е било установено и мястото, където е поставено автоматизираното техническо средство. Представени са доказателства за това, че автомобил с този регистрационен номер е собственост на Х., като Х. е попълнил декларация, в която е посочил, че на процесната дата, място и час този автомобил е бил управляван от П. К., като е представил и копие от СУМПС, издадено на К.. Представени са доказателства за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, както и такива за извършен последващ оглед на техническата годност на системата, с която е установено нарушението. Събрани са доказателства за монтиран пътен знак в района на техническото средство, както и доказателства за компетентността на органа, издал наказателното постановление.Така описаните обстоятелства обосновават извода, че съдът не е нарушил съдопроизводствените правила, които в конкретния случай са регламентирани от ЗАНН и от субсидиарно приложимия в производството пред районния съд НПК. В мотивите на решението съдът е обсъдил всички доказателства, изложил е фактите, които се извличат от тях и правилно ги е подвел под приложимата правна норма.

Настоящият съдебен състав счита, че след като доказателствата еднозначно сочат за извършено нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално разрешената скорост, установена със знак В26, то правилно съдът е наложил наказание, като се е позовал на състава на нарушението, а именно на санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП.

Този съдебен състав не споделя възраженията, изложени в жалбата, за допуснати нарушения на процесуалните правила и недопустимо обръщане на доказателствената тежест, което е в противоречие с чл.53, ал.1 от ЗАНН. Съдът е предоставил възможност на К. да ангажира доказателства за твърденията му, изложени в жалбата, но такива не са представени, поради което правилно е ангажирана отговорността му.

Съдът не установи нарушение на чл.6§1 и чл.6 §2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, неправилно приложение на чл.189, ал.2 от ЗДвП, както се твърди в касационната жалба.

Неоснователно е и възражението на касатора, поддържано и пред настоящата инстанция, за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита. Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, след като с декларация по чл. 188 от ЗДвП е установено, че на посочената дата и място касаторът е управлявал лекия автомобил. Действително актът е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да са налице основанията за токова, тъй като няма данни поканата до лицето да е била редовно връчена, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото акта е редовно връчен на К. на 02.05.2025 г. и му е предоставена възможност да даде обяснения и да направи възражения. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност лицето да разбере какво нарушение според наказващия орган е извършил и най-вече, за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и даде обяснения. В конкретния случай тази възможност е била обезпечена при връчването на АУАН, поради което касационният състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицето.

Налага се извод, че всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 21, ал.2 от ЗДвП са налице и наказващият орган правилно е приел, че същото е извършено.

По изложените мотиви обжалваното решение на РС – Бургас следва да бъде оставено в сила.

При този резултат разноски на касатора не се следват.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, петнадесети състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №618/29.09.2026 г., постановено по АНД №4206/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�