Решение № 272 от 22.10.2018, Районен съд - Велинград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ . . . . гр.

Велинград, 19.10.2018 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

СЕКРЕТАР:

ЦВЕТАНА КОЦЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 584 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост и насрещен иск по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост Производството е образувано по искова молба на ищците Р.М.А.,

ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** ***, срещу „О.С.“ – гр.Сърница, представлявана от кмета Н.Б..

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено по отношение на О.С., че ответникът не е собственик на част от дворно място, намиращо се източно от собствения на ищците имот с пл.№82 по плана на гр.Сърница, квартал ***, с площ от 263 м2, при граници и съседи: от север - път, отделен с дървена ограда; от юг-път „тупик”, отделен с дървена ограда с врата; от запад: собствения им имот №82, без реална граница между процесния имот и останалата част от дворното им застроено и незастроено място, попълнена като имот 82-ри; от изток - подпорен зид на имоти №78-ми и №123-ти, собственост на Н. А., съгласно „кафявия цвят” в геодезическото заснемане от ЕТ ”Б.-91- В.Б.”, заключена между точките 1,2,3,4,5,6,8,1, тъй като не представлява общински път, а е част от техния имот 82-ри , който целият е с площ от 1242 m2.

Постъпила е Насрещна искова молба от „О.С.“ – гр.Сърница, представлявана от кмета Н.Б., срущу Р.М.А., ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** ***.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено по отношение ответниците Р., Ф. и И. А., че не са собственици на недвижим имот с площ от 263кв.м., представляваща част от улица тупик с осови точки 25-108-109-27а по плана на гр.Сърница, кв.***, при граници и съседи: улица, улица-тупик, им.№82; им.№78 и им.№123.

В искова молба се твърди, че ищците са подали молба до Кмета на О.С. за отстраняване на грешка в кадастралния план - административно производство по реда на ЗКИР /Закон за кадастъра и имотния регистър/ относно процесният недвижим имот. Твърди, се че процесната молба е оставена без уважение със Заповед № 372/14.05.2016 г. на Кмета на О.С.. Ищците считат, че с процесната заповед Кметът на общината за пръв път е повдигнал спор за материално право на собственост относно част от процесният недвижим имот, по реда на чл. 54 ЗКИР. В първоначално подадената искова молба ищците

А., твърдят че към 1992 г., когато бил съставен първият нотариален акт, за м. *** не е имало действащ кадастрален план, поради което площта на отразения в нот. акт недвижим имот била по-голяма от действителната. Твърдят че попълването на имота било извършено по-късно, защото се налагало такова за издаване на скица по дело заведено пред РС-Велинград, като действителните граници на имота съществували повече от сто години. Твърдят да не е съществувал съседен на тях имот от изток - улица, тъй като съседния на ищците имот от изток имал достъп от други два пътя. Твърдят да са налице висящи имуществени спорове за имота към 2007г. За пръв път процесният имот бил попълнен със Заповед № 1548/04.10.2007г. на Кмета на Община Велинград, когато бил попълнен само с площ от 979 кв.м. вместо действителните 1242 кв.м., които граници на имота според ищците от изток били с гранични имоти с № 78 и № 128. Твърдят за грешка в кадастралната карта, касаеща площ от 263 кв.м. Твърдят че този път, който бил нанесен на картата никога не бил съществувал. Поради това през пролетта на 2016г. подали молба до Кмета на О.С. по административен път да се отстрани съществуващата грешка в кадастралния план на гр. Сърница. Твърдят че към този момент не бил съществувал спор между ищците и общината за терена на този път.

Излагат доводи за незаконосъобразността на заповедта на кмета на общината, с която е отказана промяна на кадастралната карта на града по отправеното от ищците искане, въпреки, че според тях били налице условията на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Твърдят още, че в официална скица от общината нямало отбелязване, че е налице влязла в сила улична регулация, като и такава регулация да не е приемана за процесният недвижими имот. Според ищците процесната заповед на Кмета на О.С.

- Заповед № 372/14.05.2016г., като незаконосъобразна била оспорена пред Административен съд- Пазарджик. Изрично било подчертано от ищците, че по този начин от страна на ответника е повдигнат спор за материалното право на собственост по смисъла на чл. 54, ал.1, т. 2 ЗКИР /нова редакция, стара редакция на чл. 53, ал. 2, изр. второ ЗКИР/, а спора за собствеността следвало да се реши в исково производство. Изложили били твърдения за приложимостта на ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС,т т. 4 и т. 5 относно предвижданията на кадастралните карти и регистри и споровете за материални права. Считат, че районният съд следва служебно да изследва дали са налице грешки в кадастралната карта и кадастралния план съгл. чл. 53, ал. 2 изр. второ ЗКИР-стара редакция /чл.

54, ал. 1, т. 2 ЗКИР настояща редакция/. Твърдят, че преди да постанови отказа с горепосочената заповед по ЗКИР, кметът е следвало да предяви срещу ищците установителен иск за собственост, тъй като имотът бил публична общинска собственост, или да предяви ревандикационен иск за собственост.

С 2 бр. молба- уточнение ищците са посочили, че предмет на иска е дворно място с площ от 263 m2, което не е попълнено със самостоятелен планоснимачен номер, а представлява част от имот без номер с У-образна форма, който огражда собственият им имот № 82-ри от изток, от север и от запад, видно от представената скица. Сочат, че в действащата скица няма попълване на този У-образен имот, но от нея, съпоставени с Геодезическото заснемане, се виждали безспорно границите на спорната част от този У- образен имот, които бил част от дворното им място. Поддържат обстоятелствата, че процесиите 263 m2 дворно място са част от собствения им имот 82-ри и че отбелязаната в Скицата източна негова граница е неправилно попълнена, тъй като не съществува на място. В това се състояла и грешката в действащия кадастрален план за имот 82-ри, тъй като в действителност имот 82-ри на изток граничел с подпорните зидове и огради на имоти 78-ми и 123-ти. Сочат действителните граници по Геодезическо заснемане, както и че процесните 263 m2 са част от собствения им имот 82-ри, който сега е попълнен с площ от 979 m2, а действителната му площ, заедно със спорните 263 m2 била 1242 m2.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение, с което да приемете за установено по отношение на ответната община, че не е собственик на част от дворно място, намиращо се източно от собствения на ищците имот с пл.№82 по плана на гр.Сърница, квартал ***, с площ от 263 м2, при граници и съседи: от север - път, отделен с дървена ограда; от юг-път „тупик”, отделен с дървена ограда с врата; от запад: собствения им имот №82, без реална граница между процесния имот и останалата част от дворното им застроено и незастроено място, попълнена като имот 82-ри; от изток - подпорен зид на имоти №78-ми и №123-ти, собственост на Н. А., съгласно „кафявия цвят” в геодезическото заснемане от ЕТ”Б.-91- В.Б.”. заключена между точките 1,2,3,4,5,6,8,1, тъй като не представлява общински път, а е част от техния имот 82-ри , който целият е с площ от 1242 m2, като преюдициално се установи грешка в кадастралната карта.

Правна квалификация на иска – ОСИ по чл.124 от ГПК–установителен иск за собственост, вр. чл.54, ал.2 от ЗКРИ

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната О.С., чрез представителя й по закон – кмета Н.Б.. В него намира, че иска е недопустим и неоснователен като излага подробни съображения в тази насока. Възражението си за недопустмост на иска основава на това, че счита искова молба за нередовна, а и не бил налице правен интерес за ищеца.

На първо място намира исковата молба за нередовна, тъй като петитума бил неясен.

Ищците твърдели, че притежават право на собственост върху имот обозначен с ПИ №82 м местността ***, като за установяване на собствеността си представят два НА. В първия от 1992г НА по обстоятелствена проверка било признато право на собственост на М.С. А. върху 1030 кв.м. – придобито по давност. А във втория НА от 2010г. бил призната И.Р.А. за собственик на ½ ид. част от поземлен имот пл.№82 с площ от 979 кв.м., съгласно съдебно решение на ВлРС. Същевременно се твърдяло, че имота е на техен предшественик М.С. А., но нямало твърдения за родствена връзка между това лице и И.Р.А..

А не ставало и ясно от въпросните 263 кв. каква е частта на всеки от тези двама ищци. Освен това за ищеца Ф.А. не ставало ясно въз основа на какво и тя се явявала ищец по делото. И тъй като това лице не фигурирало в никой от двата НА, нито се сочило от къде произтича правния му интерес, то намират предявения от Ф.А. за недопустим поради липса на правен интерес. Излага и съображения, че след като ищците твърдят грешка в кадастралната карта, и на това основата иска си, то е следвало да предявят положителен установителен иск за собственост за да получат защита на правата си, а не отрицателен такъв. Поради което и считат предявения иск за недопустим.

По същество оспорват иска като неоснователен поради следното: Първите двама ищци се легитимирали, като собственици на им.пл.№82 от кв.***, по силата на посочените два НА, в първия на 1030кв.м, а във втория на 979 кв.м. В тази връзка твърди, че съгласно тези документи не се установява да са собственици на процесните 263 кв.м. , отредени за улица. Вместо това ответника твърди, че О.С. е собственик на същата площ, тъй като тя била улица тупик. Излага подробни съображения в тази насока идентични с тези изложени в НИМ.

По тези съображения се иска отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.

Предявен е с НИМ от О.С.“ – гр.Сърница, представлявана от кмета Н.Б., срещу Р.М.А., ЕГН **********;

Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** ***- отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК - да се приемете за установено по отношение на_Р.М.А., ЕГН **********, Ф.А. Ай ри, ЕГН ********* И.Р.А., ЕГН **********, и тримата с адрес гр. Сърница, м. *** № 15, че същите не са собственици на следният недвижим имот - публична общиниска собственост, а именно: част от улица - публична общинска собственост по плана на град Сърница, с площ от 263 кв.м., разположена между ос.т. 25-108-109-27а, в кв. *** по плана на Сърница, с граници на улицата: изток ПИ 123 и 79, от север ПИ 78, от запад ПИ 82, и улица с о.т. 27-27а, съгласно скица № 325/07.12.2016 г. на О.С., който недвижим имот представлява северната част от гореописаната улица.

В НИМ се твърди следното: О.С. била собственик на процесното място от 263 кв.м., което представлява част от улица-публична общинска собственост, а именно: част от следната улица - публична общинска собственост по плана на гр.Сърница кв. ***: улица с ос.точки 25-108-109-27а, с граници на улицата: изток ПИ 123 и 79, от север ПИ 78, от запад ПИ 82, и от юг улица с о.т. 2 7-27а, съгласно скица № 325/07.12.2016 г. на О.С., който недвижим имот представлява северната част от гореописаната улица с о.т. 25-108-109, малко след о.т. 109. Настоява се на това, че в случая се касаело за един и същ недвижим имот, за който общината счита, че ответниците по иска не притежават право на собственост, тъй като тези 263 кв.м. са част от улица - публична общинска собственост, а не представлявали част от дворното място на ответниците, което те да са ползвали през годините. Неоснователни намира твърденията им, че тази част от земята била собственост на праводателя им С.А. А., още от 30-те години на миналия век, както и твърденията за границите на имота им ПИ 82 относно огради, улица тупик, непосредствена граница с ПИ 78 и ПИ 123. Такъв имот, който ответниците описали в исковата си и уточнителни молби не съществувал с посочените граници и площ, тъй като процесиите 263 кв. м. били улица - имот публична общинска собственост и никога не са били част от ПИ 82.