Решение № 2381 от 21.10.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7179/2025
- Вид
- Решение № 2381
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ВЛАДИМИРОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- §7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
РЕШЕНИЕ
№ 2381 гр. Бургас, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20252120107179 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод предявен иск от Н. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. Д. Р. - БАК, съдебен адрес: гр. *** против Община Бургас, БУЛСТАТ 000056814, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Д. Н. Н. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева /5112,92 евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, причинени от пропадане на десния крак на ищеца в отводнителна шахта на пътното платно с компрометиран капак, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 28.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 28.03.2025г. около 21:00 ч., в гр. Бургас пред ресторант „Ла Флор“, находящ се в ж.к. „Лазур“, ищецът отивал към автомобила си, когато кракът му пропаднал в отводнителна шахта с компрометиран капак. Точно до предната врата, от която трябвало да се качи в автомобила си, се намирала отводнителна шахта, чиято половина от капака липсвала и така десният крак на ищеца попаднал до коляното вътре в шахтата. Тялото му политнало напред и кракът му се усукал, а по него останали охлузвания и кървави рани. Изпитал силна болка и извикал. Няколко дни по - късно посетил Отделение по съдебна медицина в УМБАЛ Бургас и се снабдил с медицинско удостоверение, в което било описано, че травматичните увреждания са получени при пропадане в отводнителната шахта на улицата. Ищецът преживял много страдания и дискомфорт, защото не можел да извършва обичайните движения с десния си крайник за период от един месец. Имал затруднения и в извършването на трудовите си задължения, тъй като работата му на 1 председател на земеделска кооперация била свързана с динамика и натовареност. След инцидента шахтата не била ремонтирана и към момента представлявала потенциална опасност. Заявява, че отговорност за вредите носи Община Бургас, защото обезопасяването и отстраняването на повредени или липсващи предпазни капаци на отводнителни шахти е задължение на ответника. Посочва, че визираната шахта се намира на пътен участък - част от паркинг „Синя зона“, който е на територията на общината. Поддържа, че е налице противоправно поведение, изразяващо се в бездействието на служителите на Община Бургас да изпълняват задълженията си да поддържат паркинга в изправно състояние. Моли исковете да се уважат и претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че Община Бургас не е отговорна за настъпилите вредоносни последици, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения, които произтичат от необезопасяване или подмяна на компрометирани капаци на отводнителни шахти. Намира, че вината за причинената травма е изцяло на ищеца поради невнимание или поне споделена. При условие, че съдът не приеме, че вината за настъпване на вредоносния резултат е изцяло на пострадалия, ответникът моли да се има предвид наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, което обуславя прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и излага съображения за прекомерност на претендираните обезщетения.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е предявил обратен иск срещу привлеченото като трето лице помагач дружество „БИТУМИНА ГмбХ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 204053454, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул.
„Симеоновско шосе“ № 110Б, ап. 5, представляван от Х. А. А. и С. В. Г.. В същия излага, че с договор към Рамково споразумение рег. № ***/03.07.2023 г. Община Бургас е възложила на „БИТУМИНА ГмбХ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да извършва дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/, общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ в Обособена позиция № 5 - „ОП 6 Зора“, където попада и участъка на настъпване на инцидента. Съгласно договора изпълнителят е бил длъжен при констатиране наличието на дупки, неравности, липсващи капаци на отводнителните шахти или всякакви препятствия по настилките да предприема действия по тяхното поддържане и/или обезопасяване след писмено възлагане от страна на възложител, което се твърди, че не е сторено. Сочи, че липсват доказателства, тези ангажименти на дружеството да са били изпълнени. Ищецът по обрания иск твърди, че неизпълнението на задължението за представяне на писмен доклад от страна на дружеството е годно да обоснове ангажиране на договорната му отговорност. Предвид това предявява обратната си искова претенция.
В срока за отговор ответникът по обратния иск е депозирал отговор на исковата претенция срещу него. Изложил е и становище по предявените главни искове. Дружеството оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Счита, че същите са 2 изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Сочи, че липсва причинно - следствена връзка между настъпилия инцидент и противоравното действие или бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения, които произтичат от необезопасяване или подмяна на компрометирани капаци на отводнителни шахти.
Претърпените от ищеца по главния иск вреди не са пряка последица от неизвършената работа на служителите на дружеството - изпълнител. На следващо място се излага, че получената от ищеца травма е с лек характер, поради което претендирания размер на обезщетението е завишен и следва да бъде намален от съда. По отношение на обратния иск ответникът по него сочи, че същият е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Твърди, че съобразно чл. 3 и чл. 4 от разпоредбите на Рамковото споразумение, когато възникне необходимост от извършване на конкретен вид строително-ремонтни дейности, въз основа на съответния сключен договор, възложителят е длъжен да изпрати на изпълнителя, възлагателно писмо, в което да бъдат индивидуализирани видовете дейности, които следва да бъдат извършени, както и конкретните обекти, където да се извършат те.
Твърди, че задължението за изрично възлагане на дейностите и СМР, които ще се извършват от изпълнителя, с възлагателно писмо, е описано и в чл. 17 т. 1 от Договор №***/03.07.2023г.
Посочва се, че след извършен обход на територията ответникът по обратния иск е представил доклад относно Обособена позиция № 5 „ОП 6 Зора“, включващ и процесния участък, с който възложителят - ответник по главния иск е уведомен за необходимостта от възлагане на спешен ремонт на процесния участък. Твърди се, че докладът е получен от Община Бургас на 05.03.2025г., но последващи действия по възлагане на ремонтни дейности не са последвали. С оглед на това ответникът намира, че не са налице основания, въз основа на които да се ангажира неговата отговорност в настоящия процес.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а на обратния иск - чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Като съобрази събраните доказателства, както и законовите разпоредби, относими към спора, съдът намира следното:
Искът против Община Бургас се явява доказан по основание. Установява се от разпита на ангажирания свидетел, че ищецът е претърпял злополука на процесната дата, като кракът му е потънал в шахта, намираща се на метър от бордюра в близост до ресторант „Ла Флор“, вследствие на което е получил контузия и охлузване. Свид. Ф., приятел на ищеца, е бил очевидец на случката и заявява, че на 28.03.2025г. около 21.00 часа Н. паркирал колата си срещу заведение „Ла Флор“ в к-с Лазур в по-тъмната част. След като паркирали колата, отишли до заведението, но нямало места и се върнали. Н. направил опит да се качи в колата, при което свидетелят чул „Ох, майко!“. Свидетелят се обърнал да погледне, защото там било тъмно, но Н. го нямало на хоризонта. Тогава отишъл от другата страна на автомобила да провери какво става и го видял, бил седнал на земята като единият му крак до коляното бил потънал в шахтата. Шахтата се намирала на около метър от бордюра и от страна на шофьорската врата. Колата била спряна на синя зона като предницата била към бордюра. Свидетелят му помогнал да излезе от шахтата. Много го боляло, постоянно викал 3 и бил седнал. Когато паднал, бил седнал като левият крак бил опънат напред, а десният - до коляното бил навлязал в шахтата. При падането, кракът му се бил завъртял и бил обратно на процепа на шахтата. Като тръгнали да изкарват крака от шахтата, тъй като мястото било потясно, той започнал да стене и да вика, че го боли. Свидетелят се опитал да го завърти, изкарал му крака, но маратонката останала вътре и после я вадил. Кракът му бил целия в кръв, качил го по чорап в колата на мястото на пасажера, на първата седалка. Свид. Ф. шофирал автомобила вместо него. Тези показания доказват по несъмнен начин, че на процесната дата кракът на ищеца потънал в шахта с компрометиран капак, която е бил в невъзможност да забележи, тъй като това се случило през нощта, а в тази си част улицата нямала добро осветление.
Искът е частично основателен.
Установява се от данните по делото, че ищецът е претърпял инцидент на 28.03.2025г. докато е правил опит да се качи в колата си, спряна на улица „Велико Търново“ срещу ресторант „Ла Флор“ в к-с „Лазур“, гр. Бургас, като десният му крак пропаднал в шахта с компрометиран капак на улицата, вследствие на което получил контузия на подбедрицата и охлузване. Това се установява от представеното съдебномедицинско удостоверение № 80/2025г., издадено от д-р Б. М. и лист за преглед на пациент. Изготвената съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на претърпяното падане Н.
Р. е получил контузия на подбедрицата и охлузване на същата с размери 1/6 см. и локален оток около охлузването с размери 10/10 см. От направената рентгенография на десен глезен и подбедрица не се отчитат данни за увреда на костите, формиращи глезенната става. Към делото липсват медицински документи за проведени контролни прегледи, удостоверяващи последващото състояние на контузения крайник, не е наличен и документ за временна нетрудоспособност. Прегледа от ортопед-травматолог и съдебен лекар е извършен пет дни след травмата. Не се описва инфекция на полученото охлузване. При това положение вещото лице посочва ориентировъчно следните срокове за възстановяване при правилно проведено лечение и обичайно протичане на оздравителния процес - за охлузването от 7 до 14 дни, относно описания локален оток, причинен от контузията на подлежащите меки тъкани - от 2 до 4 седмици. В периода след травмата лицето е изпитвало болки и страдания, имал е затруднение при придвижването. Липсата на последваща медицинска информация не дава възможност да се прецизира отговор какъв е периода на пълно възстановяване, но при при нормално развитие на оздравителния процес и правилно проведено лечение периодът според вещото лице е от 2 до 4 седмици.
За настъпване на злополуката и нейния механизъм, показания е дал разпитаният по делото свидетел Ф. - очевидец. От показанията на свидетеля се установява, че на процесната дата ищецът е попаднал в дълбока шахта, необезопасена, с компрометиран капак. Съдът приема, че ищецът при падането в шахтата е получил описаните от вещото лице увреждания, а именно контузия на подбедрицата и охлузване. Тази увреда е била придружена със значителни болки и страдания. Това наложило веднага след инцидента свид.
Ф. да шофира колата на ищеца, за да мине през аптека и да му закупи болкоуспокояващи 4 прахчета, бинт, марли, памук, кислородна вода и риванол. След това го завел до дома му, като отнело половин час да се качат до жилището му, защото живеел на 4 етаж и нямало асансьор. Н. се държал на парапета, облегнат на рамото на свидетеля като изкачвали стъпалата едно по едно с много почивки. Свидетелят лично му направил промивки на раната, тъй като имал кървящи рани и кракът му започнал да затича. Имал рани и кожата от коляното надолу, странично на мускула била разкъсана. Костта отпред също била охлузена.