Определение № 25641 от 15.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25641 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110154268 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба от ответника В. М. за допълване в частта за разноските на прекратителното определение по делото, като му бъдат присъдени сторените разноски в общ размер на 1 000 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок ищецът изразява становище, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е преклудирано, а искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.

Съдът намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и е допустима.

Касае се за искане за допълване в частта за разноските на прекратително определение, а не за изменението му относно разноските. Предвид мотивите към т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК не е процесуална предпоставка за допустимост на молбата за допълване на определението в частта за разноските.

По отношение основателността на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът намира следното:

С Определение № 14525/16.04.2026 г. настоящото производство е прекратено. В определението съдът е пропуснал да се произнесе по претендираните от ответника в отговора на исковата молба разноски, който пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл.

248, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в 1 който случай се прилага ал. 9. Доколкото в случая производството е прекратено поради международна неподсъдност на спора на българския съд, приложимо е общото правило по чл. 78, ал. 4, пр. 1 ГПК.

При този изход на делото съдът счита, че ответникът има право на разноски независимо от обстоятелството, че ищецът е малолетно дете. ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. д.

№ 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава ищецът в отговора на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, е неприложимо в случая, защото то се отнася за разноските в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, какъвто характер настоящото производство няма, доколкото се провежда по правилата на общия исков процес.

В случая претендираните от ответника разноски се свеждат единствено до разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 евро, които са доказани, видно от клаузата на чл. 3 от Договор за правна защита и съдействие от 23.02.2026 г., придаваща на договора значението на разписка за платената сума.

По възражението на ищеца за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар следва да се посочи, че съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗАдв критериите при определяне възнаграждението са фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, а наредба по чл. 36, ал. 4 ЗАдв за тяхното прилагане все още няма. Същевременно от Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 и формираната след постановяването му съдебна практика следва, че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери могат да служат като ориентир, но без да са обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая извод за осъществената правна помощ и за размера на съответстващото й адвокатско възнаграждение съдът прави въз основа на данните по делото. Касае се за исково производство с международен елемент, по което са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване два иска – по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което не може да се приеме, че делото е лишено от правна сложност. В случая обаче предвид начина на протичането му – прекратяване непосредствено след постъпване на отговор на 2 исковата молба, то не се отличава с никаква фактическа сложност. Общият материален интерес от исковете възлиза на 7 691.47 евро. Предоставената на ответника правна помощ в случая се изчерпва единствено с подаването на отговор на исковата молба, тъй като след това производството е прекратено. Няма данни да са налице някакви специфични условия, при които ответникът да е възложил и да са му били предоставени правната защита и съдействието, включително няма данни за спешност при извършването им. Липсват данни и за квалификацията, опита и специализацията на адвоката му. Същевременно не са налице и данни за заплатено възнаграждение на адвоката на ищеца, а още по-малко – за неговия размер, с който да се съизмери заплатеният от ответника адвокатски хонорар.

Преценявайки съвкупно горепосочените факти, съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 евро е прекомерно, защото то е уговорено и заплатено за цялостната защита на М. по делото, а в случая то е приключило на много ранен етап с прекратително определение. Съдът счита, че на сложността на делото, обусловена не само от броя и вида на предявените искове и наличието на международен елемент, но и от начина на протичането му, както и с оглед материалния интерес от делото, неголемия обем свършена от адвоката работа по него, липсата на специфични условия при възлагането на адвокатската работа и липсата на данни за конкретните квалификация, опит и специализация на адвоката, съответства адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро.

Следователно искането за допълване в частта за разноските на определението за прекратяване на производството е частично основателно – за сумата от 500 евро, а в останалата част подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА в частта за разноските Определение № 14525/16.04.2026 г., постановено по гр. д. № 54268/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител А. Ц. М., ЕГН **********, и двете с адрес: ........, да заплати на В. М., ЕГН **********, с адрес: ........, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 500 евро – разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 132246/2026 г. в останалата й част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3