Решение № 265 от 10.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Пазарджик, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20265220100318 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за развод по взаимно съгласие по чл.330 ГПК вр. чл.50 СК.

МолитЕ.те Г. С. М. с ЕГН ********** и Е. И. М. с ЕГН ********** и двамата от гр. * твърдят, че са сключили граждански брак на 0*.* г. в гр.

Пазарджик, детето от който е навършило пълнолетие. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

Представят споразумение, уреждащо последиците от развода. Искат от съда да постанови решение, с което да прекрати брака и да утвърди споразумението.

Сочат доказателства.

Районният съд въз основа на събраните по делото доказателства и на закона прие за установено следното:

От представените официални удостоверителни документи е видно, че молитЕ.те са сключили граждански брак на 08.07.* г. в гр. Пазарджик, за който е съставен акт за граждански брак №* от * г. Преди този брак фамилното име на съпругата Е. И. М. е било Л. Съпрузите имат едно дете Л Г.ева М., родено на 1*.* г., което е навършило пълнолетие.

В първото съдебно заседание се явява съпругът Г. С. М., който поддържа 1 молбата за развод.

Съпругата Е. И. М. не се явява. Представлява се от пълномощник с изрично пълномощно в лицето на адв. Ф. Ф. от АК - Пазарджик.

Пълномощникът твърди, че доверителката му живее и работи в чужбина, където се намира в деня на съдебното заседание, което не се оспорва от другата страна и се установява от представените от пълномощника писмени доказателства. Изтъкнатото обстоятелство представлява трудно преодолима пречка за личното явяване на съпругата в съда, поради което делото не следва да се прекратява на чл.330, ал.2 ГПК. Пълномощникът потвърждава съгласието на съпругата за развод и сключеното споразумение по чл.51, ал.1 СК. Споразумението има съдържанието, посочено в цитираната разпоредба.

При така установените обстоятелствата съдът намира молбата за основателна. Бракът следва да се прекрати поради твърдото и непоколебимо съгласие на съпрузите за развод. Споразумението урежда въпросите по чл.51, ал.1 СК, поради което следва да бъде утвърдено с решението.

По изложените съображения и на основание чл.50 СК съдът РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Г. С. М. с ЕГН ********** и Е.

И. М. с ЕГН ********** и двамата от гр. *, сключен на 0*.* г. в гр.

Пазарджик, за който е съставен акт за граждански брак №* от * г., ПОРАДИ ТВЪРДОТО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ на съпрузите за развод.

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл.51 СК между съпрузите Г. С. М. и Е. И. М., както следва:

1. Семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. *, е продаден след фактическата раздяла на страните, преди подаване в съда на молбата за развод. Никой от съпрузите не го обитава. Същите живеят отделно от 17 години, съответно въпроса за ползването на семейното жилище, в случая е неприложим;

2. Страните декларират, че по време на брака си не са придобили недвижими имоти в семейна имуществена общност;

3. По време на брака си страните не са придобили пари на влог, 2 вземания, пито имат регистрирани на свое име фирми или участия във фирми, поради което нямат претенции относно такова имущество;

4. Но време на брака си страните не са придобили други движими вещи в семейна имуществена общност, всеки е собственик на движимите вещи, намиращи се в негово владение, поради което нямат претенции един към друг за делба, собственост или владение на такива;

5. В случай, че се окаже налично движимо имущество, придобито от един от съпрузите през време на брака, което е семейна имуществена общност, то по отношение на такова имущество, страните се съгласяват да го притежават в режим на обикновена съсобственост, при равни квоти в съсобствеността;

6. Страните заявяват, че са работоспособни и могат да се издържат от собствените си доходи и имоти, поради което нямат претенции един към друг за издръжка;

7. Съпругата след развода ще носи брачното си фамилно име - М., като Г. С. М., декларира, че е съгласен и няма каквито и да били претенции във връзка с ползването на фамилното име.

8. Съдебните разноски остават за сметка на страните, както са направени.

ОСЪЖДА съпрузите Г. С. М. и Е. И. М. да заплатят в полза на РС – Пазарджик 20 евро - държавна такса за допускане на развода.

Решението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3