Решение № 2066 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2066 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Г.ев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело № 20221100100202 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищцата

[1] Е. А. заявява в искова молба от 10.01.2022 г., че на 02.07.2021 г. е била блъсната от велосипед, управляван от Е. П., докато е пресичала на зелен сигнал на светофарната уредба на пешеходната на бул. „Витоша“ и бул.

„Александър Стамболийски“. От това тя е получила:

1. счупване на ключицата;

2. охлузвания в областта на лактите и предмишниците;

3. кръвонасядания в областта на дясно седалище.

[ 2 ] От уврежданията Е. А. е претърпяла болки и страдания, които оценява на 30 000,00 лева. Тя е заплатила и 3 005,20 лева за лечението си. Е.

П. не е заплатил на Е. А. обезщетение за неимуществените и имуществените 1 вреди, които е претърпяла. Затова тя моли съда да осъди Е. П. да ѝ заплати:

1. 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 02.07.2021 г. (деня на увреждането) до окончателното изплащане на сумата;

2. 3 005,20 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата (исковата молба, л. 3-7).

2. По писмения отговор на ответника

[3] Е. П. оспорва предявения иск и е заявил, че:

1. той се е движил на зелен сигнал на светофарната уредба, а Е. А. внезапно е навлязла на пътното платно на червен за нея сигнал. Затова не той, а тя е причинила произшествието;

2. Е. А. не е претърпяла от произшествието уврежданията и вредите, които твърди;

3. Е. А. е допринесла: а) за настъпването на ПТП, понеже при пресичането си не е била спазила светлинната сигнализация на светофарната уредба за пешеходци; б) за болките и страданията си, тъй като не е провела правилно лечение. Затова Е. П. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 61-64).

[4] Е. П. предявява насрещни искове срещу Е. А.. Той твърди, че Е. А. е била предприела пресичане на червен сигнал на светофарната уредба и така е предизвикала произшествието. От него Е. П. е получил:

1. охлузване и синини в областта на прасците и колената;

2. синини по гърба;

3. охлузване и оток в областта на дланта и палеца на лявата ръка. От тях той е претърпял болки и страдания, които оценява на 3 000,00 лева.

[5] От произшествието е бил увреден и велосипедът на Е. П., като щетите са били: 1. изкривено кормило; 2. изкривена предна капла; 3. скъсан 2 обтегач за скорости; 4. счупени два предни фара. Той оценява щетите на 500,00 лева. Е. А. не е изплащала на Е. П. обезщетения за неимуществените и имуществените вреди. Затова Е. П. моли съда да осъди Е. А. да му заплати:

1. 3 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди плюс законната лихва от 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

2. 500,00 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата (насрещните искове, л. 67-68).

3. Насрещни твърдения на ищцата

[6] Е. А. е заявила, че Е. П. е причинил произшествието, а от него тя е получила твърдените увреждания, както и болките и страданията от тях. Тя твърди, че Е. П. не е претърпял увреждания от произшествието и вреди от тях. Затова Е. А. моли съда да уважи исковете , а да отхвърли насрещните искове на Е. П. (становището, л. 73-76; отговорът на насрещния иск, л. 7779).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[7] Не се спори, че Е. А. е била родена на **** г. Тя е живеела със съпруга си, грижила се е за отглеждането на двете им деца, била е здрава и в нормално физическо състояние, спортувала е за удоволствие (показанията на свидетеля А., л. 292-293).

[8] Не се спори, че Е. П. е бил роден на **** г. Той е работел заедно с брат си като електротехник. Е. П. е живеел с майка си и едната си сестра, като двамата с брат му са полагали грижите за възрастната им майка. Е. П. не е имал автомобил, а се е придвижвал само с велосипед и градски транспорт (показанията на свидетеля П., л. 294 и л. 294, гръб).

3

[9] На 02.07.2021 г. в град София около 16:10 часа Е. А. е пресичала пътното платно по пешеходната пътека от тротоара пред църквата „Света Неделя“ към сградата на Министерство на здравеопазването на кръстовището между бул. „Витоша“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ и бул. „Александър Стамболийски“. Тя е правила това на зелен за нея сигнал на светофарната уредба.

[10] В същото време в дясната част на платното за движение на бул.

„Витоша“ в посока към кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“. Е.

П. се е придвижвал с велосипед с 30 км/ч. Тази част на бул. „Витоша“, от която той е навлизал в кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“, е била пешеходна зона и движението е било забранено за други превозни средства, освен за трамваи. Нещо повече, за да се ограничи движението на превозни средства, встрани от трамвайното трасе във всяко от двете платна на бул. „Витоша“ са били поставени големи бетони кашпи.

[11] Е. П. е навлязъл в кръстовището на бул. „Витоша“ с бул.

„Александър Стамболийски“ и е продължил движението си в него без да намалява скоростта си на движение с велосипеда и на червен сигнал на светофарната уредба за трамваите, идващи от бул. „Витоша“ и продължаващи движението си по бул. „Мария Луиза“. Когато Е. А. е била стъпила върху пътното платно, велосипедът на Е. П. е бил на около 10,45 метра от мястото на удара. Е. А. е направила две крачки върху платното за движение и тогава велосипедът, управляван от Е. П., я е ударил.

[12] При скорост от 30 км/ч на велосипеда ударът не е бил предотвратим за Е. П.. Удар не би настъпил, ако Е. П. е управлявал велосипеда с с 20 км/ч или не го е управлявал по площта, предназначена за движение само на пешеходци (видеозаписа, л. 283; огледа на видеозаписа, извършен от съда, л. 330; стр. 16-17 от заключението на вещото лице доцент А., както и и разпита му, л. 362-381 и л. 394-398; стр. 13-17 от заключението на вещите лица доцент Х., инженер Ж. Е. и инженер И. Т., както и разпита им, л. 413-437 и л. 507).

4

[13] От удара Е. П. е получил контузии по лявата предмишница и лявата длан. Възстановителният период при Е. П. не е бил по-дълъг от 20 дни (заключението и показанията на вещото лице д-р К., л. 281 и л. 290-гръб). Е.

П. е изпитвал болки след инцидента, бил е неработоспособен и в продължение на над един месец, не е можел да помага на брат си в работата (показанията на свидетеля П., л. 294 и л. 294, гръб).

[14] От ПТП велосипедът на Е. П. е бил толкова увреден, че е било неизгодно да бъде възстановен. Пазарната стойност на велосипеда към към 02.07.2021 г. е била 150,00 лева (показанията на вещото лице доц. А., л. 394гръб и л. 395).

[15] От удара с велосипеда и Е. П. Е. А. е получила:

1. счупване на ключицата (клавикула);

2. охлузвания в областта на лактите и предмишниците;

3. кръвонасядания в областта на дясно седалище (заключението на вещото лице д-р К., л. 280). Поради извършеното от Е. П. на 09.10.2022 г. СРС е признал Е. П. за виновен в извършването на престъпление, а именно причиняване по непредпазливост на Е. А. на средна телесна повреда – счупване на лявата ключица с контузия на левия голен крайник и гръдния кош с кръвонасядане (решението, л. 389). Решението на СРС е влязло в сила (обявеното от съда в заседанието на 24.11.2023 г. за извършена от него служебна проверка, л. 394).

[16] На 05.07.2021 г. лекари са оперирали ключицата на Е. А., наместили са счупените кости и са поставили метална остеосинтеза.

Впоследствие Е. А. е получила псевдоартроза и на 14.10.2021 г. лекарите са я оперирали отново. На 26.09.2022 г. лекарите са оперирали Е. А. за трети път и са извадили остеосинтетичния материал.

[17] Оздравителният период при Е. А. е бил продължителен и е бил удължен с около шест месеца поради развилата се псевдоартроза. През периода на възстановяване Е. А. е имала затруднения с движението на ръката 5 си (заключението на вещото лице д-р К., л. 280). След инцидента Е. А. не е можела да се грижи за себе си и семейството си. Наложило се е съпругът на Е.

А. и непълнолетният им син да полагат грижите за домакинството в продължение на месец и половина – два и след всяка оперативна интервенция (показанията на свидетеля А., л. 292, гръб).

[18] Е. А. е изпитвала силни болки от счупването на ключицата и дискомфорт от извършените оперативни интервенции поради наличието на белег и скованост на ръката. След инцидента Е. А. е започнала да излиза навън по-рядко, избягвала е алеи и я е обземала паника, когато е виждала велосипедист (показанията на свидетеля А., л. 293).

[19] Към момента на прегледа от вещото лице счупената ключица на Е.

А. е била зараснала анатомично, но все още е имала ограничен обем на движение в лявата раменна става при отвеждане, което се е дължало на продължителното лечение. Вбъдеще при по-голямо физическо натоварване за Е. А. би могло да се появят болеви симптоми, които могат да бъдат намалени с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти (заключението на вещото лице д-р К., л. 280).

[20] Увреждането на Е. А. е било по-тежко от увреждането, предмет на обезщетяване на решение на САС 878-2022-14-ти с-в по възз. гр. д. № 3511/2021 г., при което счупването не е било разместено и не е имало псевдоартроза. При скала от едно до пет, където едно е най-лекото подобно увреждане, а пет е най-тежкото, увреждането на Е. А. би било оценено на пет, а по цитираното решение на САС на едно (показанията на вещото лице д-р К., л. 291-гръб).