Решение № 379 от 06.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20241800500828 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на П. Ц. Н. - длъжник по изпълнително дело № 20249250400164 по описа на ЧСИ Радост Горанова - Чолакова срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, чрез налагане на запор на вземането му от „Л.И.“ АД като взискател по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, както и срещу действията на съдебния изпълнител по определяне на разноските в изпълнителното производство.

Жалбоподателят твърди, че е взискател по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, което било образувано за принудително удовлетворяване на вземанията му от „Л.И.“ АД за сумата 80000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени и неимуществени вреди, и за сумата 291,88 лв., присъдени с Решение № 115 от 09.11.2023г. по т. д. № 267/2021г. на Софийския окръжен съд, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, считано от 25.06.2021 г. до окончателното им изплащане.

Според жалбоподателя, имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение по изп. д. № 20249250400164 на ЧСИ Чолакова чрез налагане на запор, е несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 8 от ГПК, тъй като, съгласно чл. 381, ал. 1 от КЗ, не се допуска принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.

По отношение на разноските в изпълнението, жалбоподателят навежда 1 твърдение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и за неправилно изчислени такси на съдебния изпълнител.

Отправя искане за спиране на изпълнението.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК насрещната страна - взискателят Р. М. е депозирала писмено възражение, с което оспорва жалбата и излага доводи за нейната недопустимост поради подаването й след изтичане на срока по чл.

436, ал. 1 от ГПК. По същество, счита същата за неоснователна поради това, че част от вземането на П. Ц. Н. по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов била мораторна лихва по смисъла на чл. 86 от ЗЗД, и като такава не представлява вземане за застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 381, ал. 1 от КЗ. Развива съображения, че в случая това води до частична секвестируемост на вземането. Прави извод, че наложеният запор е законосъобразен и в съответствие с т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК. Моли съда да остави жалбата без разглеждане, а при условията на евентуалност – без уважение.

Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и с мотивите на съдебния изпълнител, който анализира института на несеквестируемостта и тълкува съответната правна уредба. Позовава се на целите на този правен институт и излага становище за неоснователност на жалбата. Навежда принципни съображения във връзка с начислените такси и разноски.

След като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20249250400164 по описа на ЧСИ Радост Чолакова е образувано по молба на взискателя Р. И. М. въз основа на изпълнителен лист № 387 от 22.04.2024 г., издаден от Районен съд - Б. по ч. гр. д. № 711/2024 г., с който П. Ц. Н. е осъден да заплати на Р. И. М. сумата от 9500 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 09.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.04.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 190 лв. - разноски.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал цялостно проучване на имуществото на длъжника, както и налагане на запор върху негово вземане от трето лице („Л.И.“ АД), представляващо присъдено застрахователно обезщетение с решение на Софийски окръжен съд по т. д. № 267/2021 г. в размер на 80000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 25.06.2021 г. до окончателното плащане. Отделно от това е поискано налагане на запор върху всички сметки на длъжника във всички банки, както и възбрана върху недвижим имот.

С постановление от 29.04.2024 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело срещу длъжника П. Ц. Н. въз основа на депозираната молба, като със същото постановление е наложил запор върху посоченото вземане от „Л.И.“ АД със запорно съобщение от същата дата. Видно от приложеното копие на изпълнителното дело, запорното съобщение е получено от третото лице „Л.И.“ АД на 02.05.2024 г.

С възражение с вх. № 03569/08.05.2024г. (л. 23 от изпълнителното дело) „Л.И.“ АД заявява по реда на чл. 508 от ГПК, че не признава вземането на П.

Ц. Н., тъй като същото било предмет на висящо производство по т. д. № 267/2021г. по описа на Софийски окръжен съд, по което нямало влязъл в сила съдебен акт.

2

На същата дата взискателят е депозирал молба, с която заявява, че решението по т. д. № 267/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд е влязло в сила, и представя доказателства за това.

Във връзка с горното, на 17.05.2024г. съдебният изпълнител отново е наложил запор върху вземането на П. Ц. Н. от третото лице „Л.И.“ АД, като е изготвено запорно съобщение с изх. № 2610/17.05.2024 г., връчено на третото лице на 20.05.2024 г.

На 16.08.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило ново възражение (наречено „отговор“) с вх. № 06831 от третото лице „Л.И.“ АД, с което отново не признава вземането на П. Ц. Н., върху което е наложен запорът, като се сочи, че по отношение на същото има претенции от П. Ц. Н.. Във възражението е посочено също, че въз основа на влязлото в сила решение по т. д. № 267/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд е издаден изпълнителен лист и по молба на П. Ц. Н. е образувано изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов за принудително удовлетворяване на присъдените суми.

На същата дата съдебният изпълнител е разпоредил да се наложи запор върху вземанията на П. Ц. Н. в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов. Изготвено е запорно съобщение, връчено на ЧСИ Орлин Мендов на 19.08.2024г.

По изпълнителното дело е постъпило възражение от този съдебен изпълнител, в смисъл, че запорът е наложен върху несеквестируемо имущество. Към възражението е приложено копие от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано това изпълнително дело, от който се установява, че същият е издаден на 15.07.2024г. на основание влязлото в сила съдебно решение по т. д. № 267/2021 г. по описа на СОС, с което „Л.И.“ АД е осъдено да плати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ на П. Ц. Н. сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Цветан Н. Тасев - баща на П. Ц. Н., настъпила на 27.04.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. до окончателно й заплащане, както и сумата от 291,88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. до окончателно плащане.

Отделно от горното, по изп. д. № 20249250400164 ЧСИ Чолакова е изготвила и покана за доброволно изпълнение, която, заедно с копие от изпълнителния лист, от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и от постановлението от 29.04.2024 г., е била изпратена на длъжника Н.. Видно от документите, намиращи се на л. 41-43 от изпълнителното дело, адресът е бил посетен на 05.06.2024г. и на 01.07.2024 г., но не е било осъществено връчване на книжата, поради което са били залепени уведомления за получаването им в двуседмичен срок в кантората на съдебния изпълнител. Така, на 16.07.2024г. ЧСИ Чолакова е съставила протокол, с който е приела, че поканата за добрововолно изпълнение е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

1.

По допустимост

3

Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване.

От друга страна, обаче, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а, съгласно т. 1 от цитираното тълкувателно решение, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника именно с налагането на запор или възбрана върху този обект

Следователно, частта от жалбата, с която се обжалва насочването на изпълнението срещу несеквестируемо (според жалбоподателя) имущество чрез налагане на запор, е процесуално допустима.

Жалбата е допустима и в частта, с която се обжалват определените в изпълнителното производство разноски, тъй като е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.

7 от ГПК.

Освен това, допустимостта на жалбата се обуславя от подаването й в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. За да достигне до този извод, съдът взе предвид факта, че посоченият в молбата за образуване на изпълнителното дело адрес на длъжника е в гр. Б., ж.к. „С.“, бл.

13, вх. В, ет. 2, ап. 4. На този адрес съдебният изпълнител е изпратил поканата за доброволно изпълнение заедно с копията от изпълнителния лист, от заповедта за изпълнение на парично задължение и от постановлението от 29.04.2024 г. Видно от удостоверително изявление на връчителя, адресатът не е бил открит на 05.06.2024г. и на 01.07.2024г. Поради това на втората от тези дати е било залепено уведомление на входната врата на апартамента с отбелязване, че няма пощенска кутия. С уведомлението адресатът се приканва да получи подлежащите на връчване книжа в двуседмичен срок в кантората на съдебния изпълнител. На 16.07.2024 г. е съставен протокол за удостоверяване, че никой не се е явил в отговор на залепеното уведомление в посочения в него двуседмичен срок.

При тези данни, съдебният изпълнител е приел, че книжата са редовно връчени по реда на чл. 47, ал. 1 на ГПК, В същия смисъл е и възражението на взискателя в подадените от него възражения срещу жалбата, въз основа на което счита същата за просрочена, тъй като е подадена на 04.09.2024г.

Настоящият съдебен състав не споделя този извод поради следните съображения. Съгласно актуалната редакция на чл. 47, ал. 1 от ГПК , „когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“. В случая длъжникът, (т.е. ответник по смисъла на чл.

47 от ГПК), е търсен в продължение на по- малко от един месец, тъй като 4 посещенията на адреса са осъществени в периода от 05.06.2024 г. до 01.07.2024г. Същевременно, не е налице изключението от горното правило, тъй като връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, не е направена справка от връчителя чрез управителя на етажната собственост или по друг начин, че лицето не живее на този адрес (в този смисъл - Решение № 20 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5077/2021 г., II г. о. и Решение № 2 от 15.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4544/2021 г., I г. о.). Следователно, поканата за доброволно изпълнение не е била редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Няма данни и за негово уведомяване по друг начин. Това означава, че срокът по чл. 436, ал. 1 от ГПК за обжалване на действията на съдебния изпълнител е спазен, доколкото не е започнал да тече преди датата, сочена от жалбоподателя - 21.08.2024 г., а жалбата е подадена точно две седмици след нея – на 04.09.2024 г.