Решение № 110 от 21.03.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. В., 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело № 20221320200145 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на РП - В. за задължително настаняване и лечение на лицето Д. В. ЦВ. от гр. В., ЕГН **********.

Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

Процесуалният представител адв. К. от ВАК на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., съдът да се съобрази със заключението на вещите лица по изготвената съдебнопсихиатрична експертиза и да се настани лицето на задължително лечение, което е в негов интерес.

Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От показанията на разпитания в процеса свидетели М.Ц., П.М., И.Д. и Д.П. се установява, че освидетелствания Ц. преди около две седмици преди съдебното заседание по делото е изписан от болнично заведение. След това по невнимание щял да запали жилището си, дезоирентиран е за пространство, в смисъл, че не знае къде се намира. Той страда от психично заболяване-параноидна шизофрения.–Ставали пожари в дома му. Не желае да си пие лекарствата, които са му изписани за заболяването му.

Освидетелстваното лице не дава обяснения и не заема становище.

Психиатърът д-р К. твърди, че се касае вероятно за психично заболяване от категорията на чл. 146, ал. 1 , т. 1от ЗЗ – Параноидна шизофрения, което личало от поведението му, че се налага да се извърши съдебно-медицинска експертиза, която да установи психичното заболяване на лицето и необходимостта от настаняване на 1 задължително лечение на същото.

Освидетелстваният не говори и не заема становище в с.з.

Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В. по извършената стационарна съдебно-психиатрична експертиза в ДПБ – гара К. , осв. С. страда от Параноидна шизофрения, Параноиден – халюцинаторен синдром, от кръга на визираните в чл. 146, ал 1. точка 1 от 33 психични разстройства. Поради това си разстройство осв. Ц. може да извърши престъпление, което може да представлява опасност за околните, с което се покриват критериите на чл. 155 от ЗЗ. Във връзка това вещите лица предлагат да бъде настанен на задължително лечение - стационарна форма на основание чл. 162 от 33 за срок от два месеца в ДПБ - К., при стационарна форма на лечение за срок от три месеца, считано от влизане на решението в сила.

С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му и за околните, както и за себе си.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, описани по-горе, както и от заключението на съдебно психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват , поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира , че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Д. В. ЦВ..

Налице е първата предпоставка на чл. 155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на освидетелствания Ц.. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение спрямо околните и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелствания и на околните.

При това положение, съдът намира, че осв. Ц. следва да бъде настанен на задължително амбулаторно лечение в за срок от два месеца в ДПБ - К., при стационарна форма на лечение за срок от два месеца, считано от влизане на решението в сила.

По делото се установи, че у освидетелствания Ц. не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението и се явяват негови близки, които да са съгласни да дадат такова вместо него, поради което е необходимо съдът да назначи лицето В.Й.И. – служебно лице от Община Л., за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелствания Ц..

2

Водим от горното и на основание чл. 162 от Закона за здравето , Съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА Д. В. ЦВ. от гр. В., ЕГН **********, на задължително лечение в ДПБ –гара К. , при стационарна форма на лечение за срок от ТРИ месеца, считано от влизане на решението в сила.

ПРИЕМА наличието на способност на лицето В.Й.И. – служебно лице от Община Л., за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелствания Ц..

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3