Решение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 797/2021
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 02.01.2024
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Разлог, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20211240100797 по описа за 2021 година
Производството е образувано по ИМ от „ЧЕЗЕ.Б.”АД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.М., б.
„Ц.ш.“№159, б.Б.М., Б.Ц., чрез законните представители Л.В., гражданин на Р.Ч., и К.К., гражданин на Р.Ч., против Е.К.А., ЕГН*, от г.Б., у.„Б.“№9, е.2, а.7.
Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Е.К.А., че дължи сумата 538.92 лева - главница за използвана и незаплатена ел. енергия за периода от 17.12.2019 до 18.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 11.98 лв. - законна лихва за забава, считано от 27.08.2020 г. до 16.11.2020 г.
Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
В 1-месечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника, чрез назначения особен представител депозира писмен отговор, с който оспорва основателността на исковата претенция.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №1212/2020 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №504725 от 30.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати следните суми: сумата от 538.92 лева, представляваща дължима и неизплатена главница за доставена и потребена ел. енергия за периода от 17.12.2019 до 18.03.2020 г. по клиентски №300300771755, с адрес на електроснабдения имот: г.Б., у.„Б.“№9, е.2, а.7, ведно със законната лихва за забава върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 11.98 лв., представляваща дължима законна лихва за забава върху неизплатената главница, за периода от 27.08.2020 г. до 16.11.2020 г., както и сумата от 88.00 лв., представляваща заплатена държавна такса и адв. възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление.
С разпореждане №502047 от 29.04.2021 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията, предмет на заповедното производство, като с предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна такса.
1
На 21.06.2021 г. заявителят по ч. гр. д. №1212/2020 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
По делото са приложени следните фактури: №276025637 от 27.01.2020 г., №277414331 от 26.02.2020 г., №279127241 от 27.03.2020 г. и №281036614 от 28.04.2020 г.
От така приложените фактури се установява, че дружеството-ищец е доставчик на ел. енергия, която енергия е била консумирана от ответника, а съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия, ответникът е разполага със срок, в който срок дължимата сума не е била заплатена, съответно вземането е станало ликвидно и изискуемо.
По делото е приложено платежно нареждане за кредитен превод в полза на дружествотоищец, депозирано от Е.К.А. за сумата от 550.90 лева.
От заключението на ВЛ по назначената ССЕ се установява, че дължимата главница от ответника по всяка една от процесните фактури е общо от 538.92 лв., а дължимата лихва е 12.12 лева.
В проведеното ОСЗ процесуалният представител на ответника в депозираното писмено становище, моли съда да приеме че е налице признание на иска, предвид направеното плащане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният установителен иск за допустим, а по същество - основателен, предвид следните съображения:
Установи се по делото, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало облигационно правоотношение. Наличието на такова съдът приема за доказано въз основа на откритата партида на името на Е.А., по която ответникът е заплащал дължимите суми за потребената от него енергия преди исковия период – обстоятелство, което се установява от назначената и неоспорена от страните експертиза.
Размерът на главния иск се установява от съдържанието на фактурите и заключението на ССЕ.
С оглед гореизложеното, претенцията за признаване за установено на вземането на „ЧЕЗЕ.Б.“АД за заплащане на стойността на ел. енергия следва да бъде уважена.
По делото ответникът е ангажирал доказателства относно изпълнение на част от задълженията от 550.90 лева, като съгласно правилата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, сумата покрива разноските в заповедното производство от 88.00 лв. и част от разноските в настоящето производство от 462.90 лв. – държавна такса, адв. възнаграждение и за особен представител на ответника.
Предвид изложените по-горе съображения, искът като доказан и основателен следва да се уважи като се признае съществуването на паричното вземане на „ЧЕЗЕ.Б.“АД, против ответника Е.А. по заповедта за изпълнение за сумата 538.92 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда - 25.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща стойността на ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от 17.12.2019 до 18.03.2020 г. и сумата от 11.98 лв. законна лихва за забава, считано от 27.08.2020 г. до 16.11.2020 г.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски от 475.10 лв., представляващи разноски за ВЛ и за особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.А., ЕГН*, от г.Б., у.„Б.“№9, е.2, а.7, дължи на „ЧЕЗЕ.Б.”АД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.М., б.„Ц.ш.“№159, б.Б.М., Б.Ц., чрез законните представители Л.В., гражданин на Р.Ч., и К.К., гражданин на Р.Ч., сумата по издадена заповед за изпълнение от 538.92 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда - 25.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща стойността на ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от 2
17.12.2019 до 18.03.2020 г. и сумата от 11.98 лв. - законна лихва за забава, считано от 27.08.2020 г. до 16.11.2020 г..
ОСЪЖДА Е.К.А., ЕГН*, от г.Б., у.„Б.“№9, е.2, а.7, да заплати на „ЧЕЗЕ.Б.”АД, ЕИК*, сумата от 475.10 лв., представляващи разноски за ВЛ и за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бл.ОС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3