Решение № 11252 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11252 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110160404 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Е. Г. Г. и В. К. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца, съобразно квотите им в съсобствеността върху процесния имот, следните суми: Е. Г. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1358,90 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 166,44 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 20.04.2023 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 13,87 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,63 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 20.04.2023 г. върху цената на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия; В. К. В.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 4076,70 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 499,31 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 20.04.2023 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 41,61 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,90 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23286/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като собственици на процесния имот – апартамент № 27, находящ се в гр. С................, с абонатен № 251748, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнася, като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.И.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват да са в договорни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия, както и че имат качеството на потребители на такава.

Оспорват наличието на валиден договор, сключен между ищеца и фирмата, извършваща услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, както и че процесният имот е бил топлоснабден. Оспорват отоплителните уреди да са били сертифицирани и да са минали метрологична проверка. Оспорват наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот и извършено заснемане на отоплителната инсталация. Оспорват ищецът да притежава одобрени строителни книжа в части „АС“ и „ОиВ“. Оспорват претенцията за лихва, доколкото клаузите на общите условия на ищеца в тази им част са неравноправни. Правят възражение за погасяване по давност за част от процесните вземания. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с 2 предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност поне исковата сума; че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че стойността й възлиза поне на исковата сума; изпадането на ответниците в забава в плащане на главниците и че дължимата мораторна лихва е в размер поне на исковите суми.

Ответниците следва да докажат възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността за процесните вземания по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

На първо място, спорен е въпросът дали ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия за исковите период и имот, като съдът приема следното:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на 3 ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване на имота), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

С отговорите на исковата молба ответниците изрично оспорват наличието на твърдяната облигационна връзка с ищеца, отричайки да са носители на вещни права или да са ползвали процесния имот през исковия период.

По делото е приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 24, том IV, рег. № 5069, дело № 596/2008 г., съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, видно от който на 07.05.2008 г. Е. Г. Г. е призната за собственик на основание наследство на 1/4 идеални части, а В. К. В. е призната за собственик на основание покупка и наследство на 3/4 идеални части от апартамент № 27, находящ се в гр. С..............., в жилищна сграда-блок № 17, вход Б, етаж 2, със застроена площ от 65,13 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 19, с полезна площ от 4,10 кв. м., заедно с 1,445 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Посоченият имот, видно от Удостоверение изх. № 68-00-1110/21/20.09.2012 г. от „Географска информационна система – София“ ЕООД има настоящ адрес: гр. С................ и не е спорно, че е процесният имот.

По делото е прието Удостоверение за наследници изх. № 7370/04.11.2013 г., издадено от Столична община, район „К.П.“, от което се установява, че Г.И.Г., ЕГН ********** е починал на 03.03.2006 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците в настоящото производство – В. К. В., ЕГН ********** (съпруга) и Е. Г. Г., ЕГН ********** (дъщеря).

Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че процесният имот апартамент № 27 на втори етаж в ж. к. „К.П. I“, блок № 17, вх. Б с абонатен № 251748 е съсобствен от ответниците при посочените от ищеца квоти - В. К. В. – ¾ идеални части и Е.

4

Г. Г. – ¼ идеални части, за което самите ответници са поискали съставянето на нотариален акт за признаване на правото им на собственост по наследство и покупко-продажба. С оглед разясненията, дадени по – горе съдът приема, че именно ответниците в качеството на собственици на имота през процесния период са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и имат задължение да заплащат стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота. По делото не се твърди и не се установява правото на собственост да е било прехвърлено в полза на друго лице през процесния период, да е било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с друго лице, различно от ответниците, със съгласието на последните, за да се приеме, че отговорно за заплащане на доставената топлинна енергия е това лице, съгласно разясненията на посоченото тълкувателно решение.

Разпечатката съдържа 29 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1edd44cd-5026-4b49-8b6a-24e9cc8cad84