Решение № 842 от 21.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300501185 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Д. С.

К. против Решение № 260423/27.07.2022г., пост. по гр.д.№ 15366/2020, ПдРС, с което жалбоподателят е лишен от родителски права на осн. чл. 132, ал.1, т.2 от СК по отношение на детето С. Д. К.; - определени са мерки на лични отношения на бащата Д.

С. К. с детето С. Д. К. - бащата да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с приспиване при бащата и 10 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката; - осъден е да заплаща на детето С. Д. К., чрез неговата майка и законен представител В. С. Г., издръжка в УВЕЛИЧЕН размер от 105,00лв. месечно съгласно Решение № 4021/23.12.2016г. по гр. дело № 12049/2016г. на ПдРС, на 400,00лв. месечно, считано от 20.11.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата, като са присъдени и разноски.

Д. С. К., чрез особения си представител адв. М. Д., поддържа, че решението е недопустимо, евентуално –неправилно. Развива съображения за невъзможност за обективно съединяване на иска по чл.150 с иска по чл.132 от СК. Поддържа и че първият иск се разглежда по реда на бързото производство. Поддържа, че липса 1 надлежен петитум на иска по чл.150 от СК. Отделно от това сочи като нередовност липсата на посочване на банкова сметка. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо. При условията на евентуалност поддържа неправилност на постановеното решение. Поддържа, че не са налице кумулативните предпоставка за уважаване на иска по чл.132 от СК – родителят да не полага грижи, да не дава издръжка и да не е налице основателна причина за това. Счита, че по делото е доказано, че дължимата издръжка от бащата се заплаща от неговата майка Р.К.. Поддържа и тезата , че липсват доказателства да се е дезинтересирал напълно от детето, напротив – установява се, че е искал да осъществи среща с детето, но то е отказало такава.

Отделно от това майката не го е търсила и не е способствала за запазване връзката с бащата. Развива съображения за интересите на детето и за това, че е в интерес на детето да съхрани възможността да общува с родителя си. Поддържа и че липсват доказателства за някакви психически травми у детето от раздялата с баща му. Счита и че преценката да лишаване от родителски права не може да бъде обусловена от възможностите на детето да пътува в чужбина. Паоддържа и че невъзможността да бъде изслушан, т.к. е в чужбина нарушава правото му на защита и е процесуално нарушение. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново , с което се отхъврли иска за лишаване от родителски права. По отношение на определения режим на лични отношения счита, че същия е крайно ограничен и счита, че изводите на съда за дезинтересиране спрямо детето за неправилни. Сочи, че предвид възрастта на детето, неговите нужди и необходимостта да не се прекъсва биологичната връзка между баща и син е в интерес на детето постановяване на един поразширен режим на лични контакти. По отношение размера на издръжката намира, че по делото не са доказани нужди на детето в сочения в решението размер. Счита и че не е установено да получава доходи и да има недвижимо имущество – само идеални части от такова.

Поради това моли за определяне на издръжка в минимален размер. Моли съда да : обезсили решението и да прекрати производството; - при условията на евентуалност – да обезсили решението и да върне делото за разглеждане от РС на етап проверка на редовност на исковата молба; - при условията на евентуалност –да обезсили решението в частта по чл.150 от СК и да прекрати производството в тази му част, а в останалата част по иска по чл.132 от СК да отмени решението и да отхвърли иска; - при условията на евентуалност- да отмени решението в частта касаеща режима на лични отношения и да постанови по-разширен режим на такива, а в частта за издръжката – да отмени решението с което е присъдена издръжка над законния минимум.

Въззиваемите страни В. С. Г. и С. Д. К., действащ като непълнолетен със съгласието на майка си, оспорват въззивната жалба. Сочат че не е налице недопустимост на съдебното решение, като посочването или непосочването на банкова сметка на ищеца не води до недопустимост на исковата молба. Поддържат и че такава сметка не е необходим а, с оглед факта, че бащата е в неизвестност от години и не е 2 заплащал нито лев от дължимата до този момент издръжка. Оспорват твърдението издръжката да е заплащана чрез бабата по бащина линия. Считат, че по делото е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.132 от СК, като липсват всякакви доказателства майката да е създавала пречки пред бащата да осъществява контакти с детето си, още по-малко да се грижи за него. Считат , че трайното неполагане на грижи за детето, включително и чрез недаване на средства за издръжката му е основание да се приеме, че този родител са налице предпоставките за лишаване от родителски права. Молят съда да потвърди обжалваното решение.

Претендират разноски.

Постъпила е и частна жалба от С. и Н. К.и против Определение от 09.12.2022г., пост. по гр.д.№15366/2020, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановено определение за изменение на решението в частта за разноските от 23.10.2022г., изразяваща се в липса на произнасяне по отношение на направени разноски. Развити са съображения, че съдът е обсъждал и присъдил само първите направени по делото разноски, а за вторите не се е произнесъл . Претендира се отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество – присъждане на допълнително направените разноски по делото.

Ответната страна Д. С. К. оспорва подадената частна жалба и счита същата за неоснователна. Развива доводи, че пътят на защита на жалбоподателите е бил чрез обжалване на определението постановено по реда на чл.248 от ГПК, а не чрез искане за допълване на решението, респ. обжалване на това определение.

Контролиращата страна ОП-Пловдив взима становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, който е осъден с постановено съдебно решение за заплащане на посочените в решението суми и е лишен от родителски права, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Обжалва се решение, с което е уважен иск на В. Г. за лишаване на другия родител – Д. К. от родителски права над детето С. К., като е определен режимът на лични контакти с бащата, както и е изменен размерът на дължимата издръжка от бащата на непълнолетното дете. За да постанови решението си съдът е приел, че бащата трайно се е дезинтересирал от детето, не полага никакви грижи на него, както и не му осигурява издръжка. Поради това е достигнал до извод, че родителските права на този родител следва да се отнемат. В същото врече е подложил на анализ поведението и отношението към детето на другия родител и е достигнал до извод, че 3 същият е пригоден, справя се добре с родителските си задължения и е в състояние да осигури нормален и спокоен живот за детето си. Определен е режим на лични отношения с бащата, който е сравнително обичаен. Изменен е размерът на дължимата издръжка от бащата на непълнолетното дете, като е съобразен изминалия период от време и нарасналите нужди на детето.

На първо място се поддържа във въззивната жалба, че постановеното решение е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по изменение на издръжката, т.к. този иск се разглежда по реда на бързото производство. Съгл. чл.310, ал.2 от ГПК, обаче , при обективно съединяване на искове единия от които се разглежда по реда на бързото производство, а другия –не, то не се допуска бързо производство, т.е. и двата иска се разглеждат по общия ред. Такова съединяване е допустимо и не води до порочност на постановеното съдебно решение.

По отношение на нередовността на исковата молба, изразяваща се в непосочване на банкова сметка, то този недостатък не може да доведе до порок на постановеното съдебно решение и може във всеки един момент да се отстрани.

От фактическа страна е безспорно, че детето С. К., р. ***г., има за свои родители В. Г. и Д. К. / У-ние за раждане/. Безспорно е, че родителите са разведени, като родителските права са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения на детето с бащата и е определен размер на дължима издръжка от 105лв., считано от подаване на исковата молба / Р4021/23.12.2016г., гр.д.№12049/2016, ПРС/.

Приложено е социално проучване, от което се установява, че детето живее с майка си В. Г.. Нуждите му се покриват изцяло от майката, която му е осигурила нормални условия за живот. Посещава личен лекар, ученик е, поддържа близки отношения с баба си по майчина линия, както и роднините си по бащина линия – баба си и братята на баща си и братовчедите си. Пред социалните работници детето е споделило, че почти не помни баща си, не знаел къде е. Баба му също не знаела къде е сина й. Детето споделило, че не е било търсено от баща си.

По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвана е свидетелката Г. Г., която е баба по майчина линия на детето С.. Свидетелката твърди, че в момента майката и детето живеят в с. ***, където С. учи, а майка му работи. Всяка ваканция детето им гостува в с. ***, а през останалото време се чуват често. Бащата на С. заминал през лятото на 2013г. в чужбина. До този момент живеели всички в дома на свидетелката. Първите години от заминаването поддържали контакти, макар и рядко, но през 20156г. Д. се върнал и подал молба за развод. Тогава изобщо не пожелал да види детето. От тогава нито детето, нито майка му са се виждали с бащата Д..

Свидетелката твърди, че била в добри отношения с майката на бившия си зет и е разговаряла с нея, но тя също не знаела къде е сина й. Дори й споделила че не знае дали не е умрял. Свидетелката твърди, че бащата не е заплащал никаква издръжка за 4 детето си. Разходите за отглеждането ги поемала майката, а и самата свидетелка помагала с пари. Знае от дъщеря си, че понякога и майката на Делят им помагала с пари.

По делото е проведено изслушване на детето С. К., при което то е споделило, че за последно е виждало баща си, когато е било в 3 клас. От този момент не го е търсил, не му се е обаждал, не е изпращал подаръци или пари. Знае, че и родителите на баща му не знаят нищо за него. Разказва, че баба му по бащина линия му е помагала с пари, но мисли че ги дава от свое име, а не като издръжка от баща му, тг.к. не поддържа никакви контакти с него. Детето споделя, че има планове за бъдещето си, учи и има добри оценки. Иска да учи и висше образование.

Бащата Д. К. не е изслушван, т.к. не е открит и респ. призован за лично явяване.

Същият е представляван в производството от особен представител. Обективната невъзможност да бъде изслушан бащата не води до процесуално нарушение, както се поддържа в жалбата, доколкото лицето е било представлявано в процеса от особен представител и очевидно по тази причина не може и да бъде призовано за лично явяване и изслушване.

По отношение нуждите на детето С. се установява от представената служебна бележка от СУ ***, с. ***, че детето е ученик в соченото училище и за нормалното протичане на учебния процес са му необходими освен обичайните учебници и пособия, туристическа раница, туристическа застраховка, лична туристическа екипировка, средства за осъществяване на пътувания в страната и в чужбина, електронни устройства за учебния процес, международен паспорт., ски екипировка.