Присъда № 5 от 12.01.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 5 от 12.01.2026 година, постановена по НОХД № 221/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият С.Б. /S.B./, роден на *** година в град ***, Кралство Мароко, поданик на Кралство Мароко, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 07.06.2025 година, около 00.10 часа, в района на ГКПП-Лесово, община Елхово, област ***, на трасе „Вход товарни автомобили“, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор счита, че подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна повдигнатото спрямо него обвинение, като намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок от 5 месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от 3 години и глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК, чрез неговият служебен защитник, по негово изрично изявление и искане, направено в хода на ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. П.М. от АК – ***. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкриването на обективната истина по делото и до нарушаване правата на С.Б..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. П.М. заявява, че обвинението е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства и пледира съдът да постанови присъда като признае С.Б. за виновен. Моли при определяне на наказанието, съдът да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно пълното съдействие от страна на подзащитния му за изясняване на обективната истина, неговите самопризнания, а също така неговото чисто съдебно минало и липсата на други обвинение против него. В този смисъл счита, че наказанието, което прокурора предлага да бъде наложено, отговаря на целта на наказанието и желае в този смисъл съдът да постанови съдебния си акт.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Б. /S.B./ е роден на *** година в град ***, Кралство Мароко и същият е поданик на Кралство Мароко.

Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне, като от обясненията му дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, е видно, че в края на м. май – началото на месец юни 2024 година той и негов приятел - Х.Б.О. напуснали Кралство Мароко като отпътували със самолет и пристигнали в гр. Истанбул, Р Турция. Намерението на подсъдимия било да отиде да живее и работи в Италия. Поради това, че С.Б. не притежавал надлежно разрешение за влизане на територията на държава членка на Европейския съюз, част от които са Република Италия и Република България, подсъдимият и приятеля му се свързали в гр. Истанбул с неустановено по делото лице, което се ангажирало срещу заплащане на определена сума пари да помогне на подсъдимия да достигне до Република Италия през Република България, като влезе през границата на страната ни не по установения за това начин - без разрешение на надлежните органи на властта, укрит в тежкотоварен автомобил. Приятелят на подсъдимия постигнал идентична уговорка с това неустановено по делото лице.

На 06.06.2025 год. подсъдимият С.Б. и приятеля му били отведени от лицето, с което се договорили да им помогне да достигнат Република Италия, в близост до турско-българската граница на място където имало множество товарни автомобили. Там, това неустановено по делото лице, ги качило в товарния отсек на товарен автомобил, пътуващ от Република 1

Турция за Република България. На 07.06.2025 година, около 00.10 часа, подсъдимият С.Б., укрит в товарния отсек на автомобила, влязъл през границата на страната ни от Република Турция в Република България, в района на ГКПП – Лесово, община Елхово, област ***, трасе „Вход товарни автомобил“. При влизането си в страната ни подсъдимият не е притежавал виза или друг документ, даващ му право да влезе в Република България. След влизането на превозното средство, в което се намирал подсъдимия, на територията на страната ни и след преминаването на мястото за паспортно - визов контрол на ГКПП Лесово, била извършена съвместна физическа проверка на товарното помещение на товарния автомобил от служители на ГПУ – Елхово между които и свидетелите А.И.А. и И.Ч. и служители на Агенция Митници, между които и св. К.М.. При извършената проверка подсъдимият и спътника му били установени в товарния отсек на автомобила и задържани от граничните полицейски служители.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че подс. С.Б. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите А.А., И.Ч. и К.М., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите А.А., И.Ч. и К.М. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите А.А., И.Ч. и К.М., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му в товарния автомобил след пристигането му в района на ГКПП Лесово и последвалото му задържане.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият С.Б. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 07.06.2025 година, около 00.10 часа, в района на ГКПП-Лесово, община Елхово, област ***, на трасе „Вход товарни автомобили“, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля К.М., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В 2 настоящият случай, откриването на нарушителя след влизането му в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият С.Б. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Република Турция и Република България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към Р Италия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. С.Б. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан на територията на страната ни към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му 3 наложи наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ МЕСЕЦА и глоба в полза на държавата в размер на 255.30 евро /двеста петдесет и пет евро и 30 евроцента/.