Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 12.06.2023, Районен съд - Каварна

Съд
Районен съд - Каварна
Дело
Гражданско дело 332/2022
Вид
Решение № 71
Подписан
12.06.2023
В сила
12.06.2023
Състав
Емилия Димитрова Панчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Каварна, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20223240100332 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане” АД, чрез адв. Г. Х., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал.

1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумите предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 38 от 08.03.2022 г. издадена по Ч.гр.д. № 86/2022 г. по описа на РС Каварна, а именно: сума в размер на 816,49 лв. представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и сума в размер на 15 лв. представляваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 02.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът излага, че на 06.07.2016 г. около 17:00 ч. в гр.

Варна, на ул. „*****”, МПС марка „Пежо”, модел „Боксер”, с рег. № ****, управлявано от С. А. С., навлязло в лентата за насрещно движение и блъснало в предна лява част движещото се там МПС марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № ****, управлявано от С. П. Д.. Съгласно Констативен протокол за ПТП № 1644163/06.07.2016 г. по описа на СПП към ОД на МВР Варна, водачът на МПС марка Пежо Боксер, виновно причинил настъпилото ПТП, като е управлявал автомобила без да притежава валидна задължителна 1 застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Спрямо виновния водач е взето административно отношение с АУАН бл. № 747917/2016 г. по описа на СПП към ОД на МВР – Варна. Към датата на застрахователното събитие собственикът на лек автомобил Фолксваген Голф, е имал валидна застраховка „Каско Антикриза на МПС”, сключена със „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД – полица № **********/28.03.2016 г. валидна от 29.03.2016 г. до 28.03.2017 г.

На 07.07.2016 г. водачът на л.а. Фолксваген Голф подал уведомление за щета на МПС в представителството на „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД. При застрахователя била заведена щета № 0021-900-0057-2016. На 07.07.2016 г. и на 12.07.2016 г. експерти извършили огледи на увреденото МПС, въз основа на които съставили опис-технически експертизи по процесната щета, в който отразили увредените детайли. С доклад по щета № 0021-900-0057-2016 г., определеното от „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД застрахователно обезщетение възлизало на 816,49 лв., която сума била платена на собственика на увредения автомобил. С оглед извършеното плащане за „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД, на осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, е възникнал правен интерес да претендира възстановяване от ответника на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 816,49 лв., ведно със сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Тъй като ответникът не е възстановил изплатеното застрахователно обезщетение, включително и след изпратеното до него уведомление, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок ищецът е сезирал съда с искане за установяване спрямо ответника С. дължимостта на горните суми.

В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител моли за уважаване изцяло на заявената искова претенция, като основателна и доказана. Отправя искане за постановяване на неприсъствено решение с оглед наличието на основанията на чл. 238 ГПК. Претендира разноски.

Oтветникът не е изразил становище по иска, като не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не е изпратили представител, който да се яви в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за 2 разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца и приетите по делото писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни. При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 505,00 лева, от които платена държавна такса за завеждане на иска в размер на 25,00 лв. и 480,00 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, които следва да се поставят в тежест на ответника. Внесената сума в размер на 30,00 лв. за свидетел е останала неизползване, поради което за възстановяването й ищецът следва да депозира нарочна писмена молба до съда, с посочване на банкова сметка за възстановяването й.

Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното производство в размер на 385,00 лева - платена държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че 3

С. А. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Д. 10, ет. 1, ап. 1, дължи по издадената от Районен съд гр. Каварна Заповед № 38/08.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по Ч. Гр. дело № 86/2022 г. в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление град София, ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. – изпълнителни директори, сумата от 831,49 лв. (осемстотин тридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки), от които 816, 49 лева – представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 02.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Д. 10, ет. 1, ап. 1, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление град София, ул. Света София № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 505,00 лв. (петстотин и пет лева), представляваща направени по делото разноски, както и сумата 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева), представляваща направени разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.03.2022 г. по Ч. Гр. д. № 86/2022 г. по описа на РС Каварна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Добрички окръжен съд в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 4