Решение № 1746 от 18.12.2024, Административен съд - Смолян
- Съд
- Административен съд - Смолян
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 398/2024
- Вид
- Решение № 1746
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Калинка Младенска, Игнат Колчев , Петя Оджакова
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 14, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон на административните нарушения и наказания
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 399, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1, т. 12 · Кодекс на труда
- чл. 404 ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 405 · Кодекс на труда
- чл. 415 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 3 и ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 305, ал. 3, предл. второ · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1746
Смолян, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ИГНАТ КОЛЧЕВ
Членове:
КАЛИНКА МЛАДЕНСКА
ПЕТЯ ОДЖАКОВА
При секретар РАДКА МАРИНСКА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия КАЛИНКА МЛАДЕНСКА канд № 20247230600398 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба касационна жалба от „СД Ф.-М.“ СД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителите Г. Х. Ф. и Й. К. М., чрез адвокат Г. Х. М., АК-[област], съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 52/23.07.2024 г., постановено по НАХД (АНД) № 163/2023 г. по описа на Районен съд - гр. [община], с което е потвърдено наказателното постановление, издадено на дружеството за нарушение (неизпълнение на задължение към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН) по чл. 415 ал. 1 от КТ.
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление. Излагат се съображения за необсъждане на всички доказателства, което е довело до възприемане на погрешна фактическа обстановка. Твърди се, че липсват доказателства за компетентност на актосъставителя; не е посочено мястото на нарушението в акта; изтекъл е 3-месечния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта, който тече от 14.04.2023 г., респективно от 19.04.2023 г. и изтича на 14.07.2023 г. или на 19.07.2023г.; липсват предпоставки за прилагане на по-дългия давностен срок. Твърди се, че протокола от 20.03.2023 г. не е редовно връчен и липсват доказателства дружеството да е било поканено да участва в проверката на 20.03.2023 г.; поканата за съставяне на АУАН неправилно е изпратена на адреси, различни от седалището на дружеството, което е в [населено място] [улица]; АУАН неправилно е съставен в отсъствие на нарушителя; АУАН не е връчен по надлежен ред на нарушителя. В жалбата се сочи също, че служителят е потърсил правата си във връзка с неплатеното трудово възнаграждение по съдебен ред, което не е било взето предвид от наказващия орган както при съставяне на акта, така и при издаване на наказателното постановление, а това противоречи на чл. 404 ал. 3 от КТ. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, касаторът „СД Ф.-М.“ СД, [населено място], редовно призовано, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпили по делото писмени бележки излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Административен съд - гр. [област], като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. Д. е било Наказателно постановление № 21-2300136/26.10.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], с което на касационния жалбоподател „СД Ф.-М.“ СД, [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, акта за установяване на административно нарушение (АУАН) законосъобразно е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН; връчен е редовно по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ; не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН - нарушението е открито на 13.06.2023 г., а АУАН е съставен на 31.07.2023 г. Районният съд е изложил мотиви, че нарушението е доказано, като до изтичане срока на предписанието трудовото възнаграждение на служителя не е платено. Според мотивите на районния съд, наказващият орган правилно е посочил датата на извършване на нарушението; предписанието е било задължително като неоспорено и не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради следното:
Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда КТ), за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, при необсъждане на всички доказателства по делото.
Преценката на районния съд относно установените по делото релевантни факти не подлежи на касационен контрол, доколкото при обсъждането на доказателствата не е допуснато превратно тълкуване или вътрешно противоречие и непоследователност. При обсъждането на доказателствата и при преценката относно установените по делото релевантни факти районният съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствата, нито логическо противоречие в обсъждането. Изводите на съда са направени при спазване на изискването по чл. 305, ал. 3, предл. второ от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след преценка на доказателствата по делото, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а именно от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], който съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от Устройствения правилник на И. агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява правомощията на административнонаказващ орган.
Актът за установяване на административно нарушение, с който е поставено началото на административно-наказателното производство е съставен от компетентен орган. Според чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН актовете се съставят от длъжностни лица, посочени в нормативен акт, а според чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Установява се по делото, че актосъставителят е „инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] към И. агенция „Главна инспекция по труда“ към Министъра на труда и социалната политика. Изрично в чл. 399, ал. 1 от КТ е посочено, че И. агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява контрол по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение. В случая, актосъставителят е държавен контролен орган, имащ право по силата на закона да извършва проверки, респ. да съставя актове за констатираните нарушения. В длъжностната характеристика, представена пред касационната инстанция, са разписани изрично задълженията на служителя и сред тях е да съставя актове при констатиране на административни нарушения от работодатели, поради което възражението за некомпетентност на актосъставителя е неоснователно.
Настоящият касационен състав намира, че не е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в хода на административнонаказателното производство. Описанието на нарушението (неизпълнение на задължението към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН) в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление е достатъчно ясно и изчерпателно, с оглед обективните признаци на състава на чл. 415, ал. 1 от КТ. Неоснователно е възражението, че в акта не е посочено мястото на нарушението. В случая е посочено мястото, където е извършена проверката. Констатираното нарушение е осъществено чрез бездействие и мястото на извършване е там, където е мястото на неизпълнението на предписанието. В случая това е седалището на работодателя. В акта за установяване на административно нарушение е посочено къде е извършена проверката, посочени са седалището на дружеството, качеството му на работодател и съдържанието на неизпълнението, а именно неплащането на трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ. С това, изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАНН за посочване на мястото на извършване на нарушението се явява спазено и акта не страда от липса на задължителен реквизит.
Районният съд е изложил мотиви досежно направеното възражение за неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Неоснователно е възражението за изтекъл 3-месечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта. Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Едногодишният срок е субсидиарен спрямо по-краткия и приложението на единия от двата се поставя в зависимост от това кога нарушителят е станал известен на наказващия орган. Нарушителят е открит, когато в писмен документ, показания на свидетел или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение в авторството на нарушението. Или, актът се съставя в краткия срок в две хипотези: когато контролният орган установи признаците на нарушението и личността на нарушителя; когато установи признаците на деянието и данни относно нарушителя, но същият не се явява за съставяне на акт или не е намерен на посочения от него адрес.
Според фактите по делото, в контекста на изложеното, следва извода, че акта за установяване на административното нарушение е съставен в 3-месечния срок. Нарушителят е открит на датата 13.06.2023 г., тъй като при проверката на тази дата контролният орган е установил, че предписанието не е изпълнено, а именно установил е признаците на нарушението, както и личността на нарушителя, тоест узнал е кой е субекта на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ. Този протокол обективира резултатите от проверката по работни места и по документи, и едва от тази проверка, а не от предходни проверки, контролният орган е установил нарушението и нарушителят. Началото на 3-месечния срок не тече от 14.04.2023 г. или от 19.04.23 г., както се сочи в жалбата, доколкото законът поставя началото на течение на този срок не от датата на нарушението, а от откриването на дееца.
Неоснователно се твърди в жалбата, че протокола от 20.03.2023 г. не е редовно връчен и липсват доказателства дружеството да е било поканено да участва в проверката на 20.03.2023 г. Протоколът, с който са дадени предписанията е връчен на Г. Ф. на 20.03.2023 г., което лице според чл. 89 от Търговския закон и чл. 84 от Търговския закон има право да представлява дружеството и да управлява дружествените работи. Предписанията, дадени с протокола не са обжалвани и подлежат на изпълнение от адресата, а неизпълнението им в случая е констатирано с протокол от 13.06.2023 г., също връчен на Г. Ф..