Решение № 91 от 09.05.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. М, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20241630200120 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2300195/ 01.12.2023г. на Директора на Дирекция „ИТ” – М на „И Н” ЕООД със седалище и адрес на управление град М, представлявано от управителя И. Н. И. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ.

Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останал представляващият наказаното дружество, който чрез пълномощника си адв.Т.Г., АК-М обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че не е извършено твърдяното нарушение. Твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са абсолютна предпоставка за отмяна на процесното НП. В съдебно заседание представител не се явява.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в 1 съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.

При извършена проверка по документи на 02.11.2023г. от служители на Дирекция „ИТ“ - М за обект „К-М“, обект на „И – Н“ ЕООД - М, находяща се в гр.М, ул.“ГС“ № Х, се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател е начислило, но не е изплатило в установените срокове (авансово и окончателно за предходния месец) уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец май 2023г. на свидетелката Ю. С. Д. в размер на 780 лв., пропорционално на отработеното работно време, дължимо към 30.06.2023г, както и на всички останали трудови възнаграждения за периода от м.юни 2023 до м.септември 2023г. включително). До приключване на проверката не са представени документи удостоверяващи изплащането на дължимото, като с това е нарушил чл.128 т.2 от КТ във връзка с чл.270 ал.3 от КТ

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява в процеса, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма.

Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ това е основно задължение на работодателя, като насрещна престация на предоставената му и изпълвана от него работна сила на работника или служителя. То включва както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, и др.) Нарушението на задължението по чл.128 т.2 КТ е съществено, защото може да има тежки последици за работника поради липса на средства за издръжка и в тези случаи намесата на контролните органи е задължителна.

Съгласно чл.270, ал.3 от КТ установява принципа на лично пряко заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя носител на вземането за трудово възнаграждение. Личното заплащане се удостоверява с подписа на работника или служителя върху нарочна ведомост или с частна разписка. Второто изречение на ал.3 допуска безкасово плащане на трудовото възнаграждение - чрез превод на влог в посочена от работника или служителя банка. До настоящия момент няма данни на лицето да са преведени дължимите суми произтичащи от трудовото му правоотношение.

Т. е. изплащането на това възнаграждение, що се отнася до изпълнение на задължения към държавата, което неизпълнение е предмет на административнонаказателни производства, се удостоверява посредством подпис на работника или служителя във ведомост, разписка или посредством документ за банков превод. По делото са представени ведомости за заплати 2 на „И Н“ ЕООД от месец май 2023 до месец септември 2023 г., в която няма подпис на Ю. С. Д.. Документите, в които съгласно разпоредбите на КТ работодателят може да обоснове, съответно да докаже, изпълнението на задължението си по чл.128 т.2 от КТ що се отнася до контрола по спазване на трудовото законодателство и реализирането на репресия от страна на държавата са посочени изчерпателно в чл.270 ал.3 от КТ, указващ императивно начините на обективиране изплащането на трудовото възнаграждение. Работодателят не е свободен да избере друг начин на удостоверяване на плащане на възнаграждение за труд, що се отнася до спазване разпоредбите на трудовото законодателство.

Съдът намира обаче, че неправилно е определен размерът на имуществената санкция в размер на 2000.00 лева. Няма доказателства по делото дружеството да е наказвано за токова нарушение друг път, поради което съдът намира, че деянието не е с висока степен на общеуствена опасност. Предвид на това съдът намира, че наказанието следва да се намали на имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв., която е минимално предвидена в правната норма.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-2300195/ 01.12.2023г. на Директора на Дирекция „ИТ” – М, с което на „И Н” ЕООД със седалище и адрес на управление град М, представлявано от управителя И. Н. И. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.

ОСЪЖДА „И Н” ЕООД със седалище и адрес на управление град М, ж.к.“П“ бл.Х, вх.Х ет.Х, ап.ХХ, представлявано от управителя И. Н. И., с ЕГН **********, с ЕИК ХХХХХХ да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” – гр.М на основание чл.63д от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.М в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – М: _______________________ 3