Решение № 10107 от 15.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10107 гр. С, 15.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело № 20211110127114 по описа за 2021 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявени от „ф-ма“ АД срещу Н.

ЯНК. ЯНК. по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца срещу ответника на следните вземания: сумата от 2000 лв., представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №51РКО-В-1608/15.10.2007г., ведно със законна лихва от 12.08.2020 г. до изплащане на вземането, просрочена договорна лихва съгласно т.7 от Договора в размер на 4545,13 лв. за периода от 19.11.2012 г. до 05.08.2020 г., просрочена наказателна лихва съгласно т. 8 от Договора в размер на 1935,77 лв. за периода от 06.12.2012 г. до 12.03.2020 г., наказателна лихва в размер на 133,66 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 05.08.2020 г., законна лихва начислена върху предсрочно изискуемата главница в размер на 3,33 лв. за периода от 06.08.2020 г. до 11.8.2020 г., годишна такса за поддръжка, дължима на основание т.10 от Договора в размер на 138,00 лв., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 37052/2020 г. по описа на СРС, 25-ти състав. Настоящият иск е подаден в законоустановения едномесечен срок след указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „ф-ма” АД твърди, че по силата на Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна 1 сметка № №51РКО-В-1608 от 15.10.2007 г. на ответника е предоставена кредитна карта Visa и банков кредит под формата на овърдрафт в размер на 2 000,00 лева, със срок за ползване на овърдрафта до 15.10.2009 г., като същият се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му. Твърди, че кредитът бил усвоен изцяло посредством тегления на различни по размер суми и в различни моменти в рамките на срока на договора, и е погасяван регулярно до 27.10.2012 г., от която дата кредитът е в просрочие. Сочи, че съгласно т. 7 от Договора при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо, формирано до последния отчетен период, титулярът заплаща на банката, след изтичането на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент 16% върху дебитни салда, формирани в резултат на плащания на ПОС терминал и 18% за всички останали трансакции. В чл. 8 от договора страните се договорили при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит, банката да начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Поддържа, че съгласно т. 10 от процесния договор титулярът следва да заплаща на банката такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа за такси и комисионни на банката, а в т. 11 било предвидено, че договорът е сключен при Общи условия, които кредитополучателят е приел, както и последващите им изменения. Ищецът твърди, че е обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 06.08.2020 г. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните да е сключен процесния договор, но поддържа, че същият е сключен за период от две години, който изтича на 15.10.2009г., като било предвидено, че същия се подновява автоматично за срок от 1 година при същите условия. Твърди, че не е бил запознат и да е приел приложимите към процесния период общи условия към договора. Твърди, че съгласно чл. 62а, ал. 1 от ЗЗП срочен договор може да се продължава само с изричното писмено съгласие на потребителя относно условията за продължаването му, каквото съгласие ответникът не е давал, поради което подобна уговорка е нищожна. Релевира възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Поддържа, че банката не е информирала кредитополучателя за размера на дължимите главници, нито е посочила срокове за плащане, което е довело до забава на кредитора. Излага твърдения за наличие на неравноправни клаузи и противоречие на договора с разпоредби на ЗПК. Въз основа на горното иска от съда претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235, ал. 2 и 3 ГПК, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 37052/2020 г. по описа на СРС, 25-ти състав 2 се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на „ф-ма“ АД /ищец по делото/ срещу Н. ЯНК. ЯНК.

/ответник по делото/ за сумите, посочени по-горе. В полза на „ф-ма“ АД на 24.08.2020г. е била издадена заповед, съобщена на Н. ЯНК. ЯНК., който подал възражения в срок. Поради което на заявителя било указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Настоящата искова молба е подадена в срок и исковете са допустими.

По делото е представен от ищеца и приет като доказателство Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №51РКО-В-1608/15.10.2007г., сключен между „фма“ АД и Н. ЯНК. ЯНК., по силата на който банката е приела по искане на титуляра да открие и води на негово име картова разплащателна сметка и да издаде револвираща международна кредитна карта с чип и предостави банков кредит овърдрафт в размер на 2 000,00 лева, който може да бъде усвояван с използване на картата, издадена към разплащателната сметка.

В т.3 от Договора е предвиден срок за ползване на овърдрафта до 15.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката.

В т.4 е прието, че титулярът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия.

В т.9, 10 и 11 от Договора е посочено, че същия се сключва при Общи условия, които са неразделна част от него и съобразно Тарифа за такси и комисионни на банката, която също е неразделна част от договора, като Н. ЯНК. ЯНК. е декларирал, че Общи условия /ОУ/ и Тарифа са му предоставени при подписване на договора и е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката.

Договорът за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, обн. в ДВ, бр. 99 от 09. 12. 2005 г., в сила от 10. 06. 2006 г. Като такъв вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, той попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143 - 146 от ЗЗП /по арг. от чл. 144 от ЗЗП, уреждащ изключенията, при които е неприложимо правилото за приемане за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител/. Процесният Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №51РКО-В-1608/15.10.2007г. е сключен по време на действието на горепосочения ЗЗП в ред. му, публ. в ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., приложима към процесното правоотношение и инкорпорирала нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05. 04. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

3

Към този момент действа и Законът за потребителския кредит /ЗПК/, обн. в ДВ бр. 53 от 30. 06. 2006 г., в сила от 01. 10. 2006 г., като процесния договор за предоставяне на овърдрафт чрез кредитна карта, не попада в изключенията по чл.3, ал.3 от ЗПК /отм./.

Видно от разпоредбите на ЗПК /отм./ същия не съдържа регламентация относно ОУ, нито ред за приемането им. в ЗПК /отм./ не е предвидено задължение за подписване на ОУ от потребителя, нито специален ред за приемането им, който да гарантира обвързаност на кредитополучателя с конкретни ОУ, така както са изискванията на сега действащия ЗПК. Поради изложеното декларацията, инкорпорирана в процесния договор, че Н. ЯНК. ЯНК. е получил ОУ и се съгласява същите да са приложими в отношенията с банката, е достатъчна, за да се приеме, че кредитополучателят е обвързан от действалите към момента на договора ОУ.

Към исковата молба са представени и приети Общи условия на „ф-ма“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип, приети с Решение на УС на банката от 17.04.2007г. и изменени и допълнени с решение от 24.07.2007г. Доколкото са приети непосредствено преди сключване на договора, следва да се приеме, че именно тези ОУ са приложими за него и се явяват неразделна част от съдържанието му.

По делото е представена разпечатка от сайт на ищеца на Тарифа за такси и комисионни, от която по никакъв начин не се установява, че е тарифата действала именно към момента на сключване на договора, а още по-малко, че това е Тарифата която е била предоставена на потребителя към момента на сключване на договора.

Съгласно т.18 от ОУ титулярът се задължава всеки месец до падежа да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението, като е предвидено, че обстоятелството, че не е получил извлечението, не го освобождава от задължението да внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска. В т.16.1 на ОУ е посочено и какво представлява извлечението и срок за издаването му – на 20-то число всеки месец банката изготвя и изпраща на титуляра в писмена или електронна форма отчет по сметка, съдържащ извлечение по карта за изтеклия период и за дължимите суми за извършени операции, дължими лихви, такси и комисионни, като в извлечението се посочва и минималната погасителна вноска и другите изискуеми суми и техния падеж. Съгласно б.з от раздел Определения „Падеж“ е датата до която титулярът е длъжен да погаси минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5то число на месеца.

Съгласно чл.10 от ЗПК /отм./ Договорът за потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта, съдържа задължително информация за: 1. горната граница на кредита, ако такава е договорена, или начините за нейното определяне; 2. условията за ползване и връщане на кредита; 3. годишния лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими към момента на сключване на договора, както и условията, 4 при които те могат да бъдат променяни. Съгласно чл.7, т.8 от ЗПК /отм./ Договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания.

Макар и привидно процесния договор да съдържа информация за условията за връщане на кредита, то при комбинирано разглеждане на посочените по-горе т.16.1 и т.18 от ОУ се установява, че липсва яснота за условията за издължаване на усвоени суми по овърдрафта. Т.4 от Договора препраща към ОУ за срок и начин на погасяване, а т.6 въвежда гратисен период за ползвания овърдрафт, но договорът не съдържа никаква друга информация за начин на погасяване на задълженията. ОУ въвеждат минимална вноска за погасяване на задълженията, но не и размер на същата, като препращат досежно размера към извлечение по карта, но не съдържат никакви клаузи какъв процент от усвоената сума е минималната вноска. Следователно от общите условия е видно, че е предвидено пълно погасяване или заплащане на минимална погасителна вноска, което освобождава потребителя от отговорност за неизпълнение или забава.

Няма обаче никакви разпоредби посочващи начин на формиране на минималната погасителна вноска. На лице е и противоречие в поведението на самата банка, което се дължи на липсата на ясни разпоредби относно начина на издължаване. В о.с.з. на 24.02.2022г. процесуалния представител на „ф-ма“ АД заявява, че извлечение от картовата сметка е термин, уреден в ОУ на банката, като същият се отнася за документ на дълготраен носител, издаден от ПИБ на съответния клиент титуляр по сметката, който съдържа информация за текущия разполагаем кредитен лимит, за отчетния и следващ отчетения период, както и всички извършени по сметката платежни операции, включително операциите с всяка от издадените към сметката карти, както и данни за сумите, вида и датата на извършване на операциите, датата на регистриране в картовата система, минималната погасителна вноска, а при разсрочено погасяване на транзакция информация за размера на дължимата месечна вноска, включително нейната поредност от общия дължим брой вноски за разсрочени транзакции, други изискуеми суми и техния падеж, начислените по сметката такси, лихви и комисионни съгласно договора, допълнителни споразумения към него, ОУ и тарифата за посочения отчетен период. Този документ се осигурява на разположение на титуляра на електронен носител за клиентите на ПИБ, регистрирани в електронно банкиране или на друг дълготраен носител договорен с банката. В случай, че титуляра не посочи желание за получаване на извлечение на хартиен носител, то не се изготвя и не се изпраща, което не изключва необходимостта от заплащане на минимална погасителна вноска, като в тази връзка процесуалния представител заявява, че в конкретния случай ПИБ не разполага с извлечения на Н. ЯНК. ЯНК., тъй като той не е поискал издаването на такива.

Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ed732ae-c43d-4027-bca8-164572b6917b