Решение № 3174 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3174 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110211056 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от В. О. Б., депозирана чрез адв. Х. Р. – САК, редовно упълномощен , срещу Наказателно постановление № 23-4332008579/18.05.2023 г., издадено от Г.В.Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя В. О. Б. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

С жалбата от В. О. Б. депозирана чрез адв. Х. Р. от САК, редовно упълномощена се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В тази насока и в жалбата се твърди, че атакувания санкционен акт страда от процесуални пороци свързани с непълно и неясно описание на нарушението по пункт 1 от наказателното постановление. Сочи се, че по време на проверката жалбоподателят В. О. Б. не е управлявал МПС в посочения в АУАН и НП час. По отношение на нарушението по пункт 2 от НП в жалбата се акцентира, че не е спазен надлежния ред по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Излагат се доводи, че 1 жалбоподателят не е подлежал на тестване, поради липса на основания за това по чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Оспорва се и отказа на жалбоподателя В. О. Б. да бъде тестван чрез химико-токсикологично изследване за наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвта, чрез предоставяне на биологична проба. Претендират се сторени съдебно - деловодни разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподател В. О. Б. уведомен не се явява, като същият се представлява от адв. П. А. от САК, преупълномощена от адв. Х. Р. от САК. В пледоарията си по същество адв. А. пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Акцентира върху наличието на дублиране между нарушението по пункт 1 в настоящото административнонаказателно производство и предмета на водено в СГС наказателно производство. Посочва, че жалбоподателят е отказал да бъде изследван по надлежния ред за наличие на наркотични вещества или техни аналози, тъй като се лекувал в метадонова програма и при тест, при всяко едно положение е щяло да се установи, че в кръвта му има наркотично вещество, като отново заявява, че Б. не управлявал автомобила, което се е установило от свидетелските показания по делото. Адв.

А. от САК претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В депозирани писмени от наказващият орган, депозирани чрез главен юрисконсулт М.Г., редовно упълномощена, са развити подробните доводи на наказващия орган за потвърждаване на атакуваното НП и се отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Със същите писмени бележки се прави и възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. О. Б. имал СУМПС № ********, издадено на 03.04.2019 г., със срок на валидност до 03.04.2024 година. Цитираното СУМПС било отнето на основание влязла в сила ЗППАМ № 22-4332004966/26.09.2022 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1, б. „б“ ЗДвП.

На 04.05.2023 г. около 13:15 часа, жалбоподателят В. О. Б. управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', в гр. София по бул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение от бул. „Х. Ботев“ към ул. „Опълченска“. Жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски екип, на „Александър Стамболийски“ до адм. № 68, намиращ се в близост до сградата на Националния осигурителен институт /който се намира на адм. № 62-64/. След спирането на водача и извършване на проверка от полицейски служители от ООП - СДВР, в хода на която се установило, че СУМПС на водача е отнето, бил извикан и екип на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в състава на който бил свид. П. Д. - младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

2

Към 13:59 часа служителите на отдел „Пътна полиция“ при СДВР поискали да извършат проверка на В. Б. с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр. номер АRМЕ 0069 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят Б., бил в метадонова програма, и отказал да му бъде извършена проверката, поради което му бил издаден талон за изследване № 0176507/04.05.2023 г., което следвало да се извърши във ВМА.

Пред дежурен лекар жалбоподател В. Б. отказал да предостави биологичен материал за нуждите на химико-токсикологично изследване, за което бил съставен протокол съгласно Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В присъствието на жалбоподателя и двама свидетели – Г.Н.Г. и Т.С.Д.

/полицейският екип осъществил фактическото спиране на В. Б./ свид. П. Д. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР съставил против жалбоподателя В. Б. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 890324/04.05.2023 г., за нарушения по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Актът бил подписан от свидетелите, а при предявяването му на нарушителя, последният го подписал с бланкетно отбелязване, че има възражения. Няма данни в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да са постъпили допълнителни писмени възражения.

На база издадения АУАН на 18.05.2023 г., при споделяне на фактическите и правни изводи на актосъставителя, било издадено и процесното Наказателно постановление № 23-4332-008579/18.05.2023 година от Г.В.Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя В. О. Б. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното следствие – свид. П. Д. и свид.

Я.Ц., както и писмените, приобщени по реда на чл. 283 НПК и съдържащите се в административнонаказателната преписка.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя

П. Д., като същите единствено потвърждават, че именно той е съставил АУАН серия GA № 890324/04.05.2023 година. При почти пълна липса на съхранени спомени относно процесния случай, свидетелят потвърждава обстоятелството, че екипът на отдел „Пътна полиция“ в който е бил е бил извикан за съдействие на свои колеги, извършили фактическото спиране на управлявания от жалбоподателя автомобил.

3

Съдът кредитира и показанията на свид. Ц., които са добросъвестно дадени и са информативни и потвърждават обстоятелствата за датата и мястото на нарушението. Свидетелският разказ потвърждава, че проверката на водача се е осъществила в близост до сградата на НОИ на инкриминираната дата. Изложеното от свид. Ц., макар и да не пряк очевидец на извършване на конкретните административни нарушения, подкрепя възприетото от настоящия съдебен състав, че служителите на ОПП-СДВР са се опитали да тестват жалбоподателя В. Б., но същитя казала че не е шофирал. От друга страна обаче от разпита на свидетеля Ц. се доказа, че именно жалбоподателя В. Б. е седял на шофьорското място при една вече започнала проверка.

Доколкото в автомобила се намирала и спътничка на Б. е нелогично ако тя е управлявала автомобила, който е бил спрян, докато се е движел да са разменили местата си непосредствено пред погледа на полицейския екип, осъществил фактическото спиране на процесното МПС.

Съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба, застъпено и от процесуалният представител на въззивника В. О. Б., че последният не е управлявал МПС на процесната дата и място. Отново нелогично, а и особено би било, действия по извършване на различни проверки да се осъществяват, на който и да е водач на МПС по време на движение /докато фактически управлява МПС/.

Доколкото фактическият отказ на жалбоподателя В. Б. не се оспорва, настоящият състав не намери причина да не се довери в приобщените писмени доказателства – талон за изследване, 0176507/04.05.2023 г., протокол за медицинско изследване, в който е обективиран отказа на жалбоподателя да даде биологична проба за изследване, както и изисканите и приложени по делото заверени копия на относимата за случая медицинска документация от ВМА. Всички тези доказателствени материали водят към единственият възможен извод, за действително направен отказ от тестване, респективно от изследване от страна на жалбоподателя.

Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателства, които намира за взаимокореспондиращи си и еднопосочни. Следва да се посочи, че единственият спор по фактите е свързан с обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал /шофирал/ процесното МПС на инкриминираните дата и място. От доказателствената съвкупност в нейната цялост, се доказва, че управлението на лекият автомобил се е осъществявало от жалбоподателя Б..

Следва да се спомене, че съдът цени отразените обстоятелства в приложената в административнонаказателната преписка справка картон на водача. Видно от тази справка се доказа обстоятелството, че СУМПС на жалбоподателя действително е било отнето към процесната дата на извършване на проверката .

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от санкционираното физическо лице, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН и е депозирана в 4 законоустановения 14-дневен срок. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съдът намира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, оправомощени със съответните заповеди, които са приложени в административнонаказателната преписка. Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, полицейските органи заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в СДВР са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Ето защо актосъставителят П. Д. заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР разполага с материална и териториална компетентност да състави АУАН за извършено нарушение по ЗДвП. Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се установява, че началник сектор „Административно обслужване“ към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. Видно от акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. се установява, че издалата процесното НП – старши инспектор Г.В.Б. заема длъжност началник на 01 група „ Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, поради което и разполага с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.