Решение № 2099 от 23.12.2016, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2099 23. 12. 2016 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски районен съд петнадесети граждански състав

На девети ноември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Светлана Рачева-Янева при секретар: А.С. като изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 1841/

2015г. по описа на Бургаски районен съд и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е исково и е по молбата на Е.Г.П., ЕГН **********,*** чрез адв. С. против „Контролтест“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.С., представлявано от управителя К.А. и е по искове за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението на ищеца извършено със Заповед № 61/2015 г. на управителя на ответното дружество на основание чл. 325, ал. 1 от КТ; и за осъждане на ответника да заплати на ищеца: обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа за период от шест месеца, в размер на брутното трудово възнаграждение; обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие; трудово възнаграждение под формата на договорени бонуси в размер общо на 3 850 лева (по 1 лев за снимани средно по 350 филма месечно за 11 месеца); командировъчни дневни пари по Наредбата за командировките в страната в общ размер от 3 200 лева (160 работни дни по 20 лева дневни пари); и общо 480 лева дължима сума за осигуряване на безплатна храна и добавки към нея (160 нощни смени по 3 лева на всяка смяна).

По отношение на предявените искови претенции за обезщетение по чл.224 от КТ и за допълнително трудово възнаграждение за вредни условия на труд, за извънреден труд и за нощен труд, ищецът е направил отказ от иска. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов договор от 10.03.2014 г. на длъжност „*******" с нормално работно време и при възнаграждение от 520 лева месечно, като работата е била изпълнявана на територията на „Лукойл Нефтохим" гр.Бургас.

Твърди се, че не е налице соченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - по взаимно съгласие между страните, тъй като той не е заявявал такова искане, а договорът е бил прекратен едностранно от работодателя, без спазване на изискуемото от закона предизвестие, поради което му се дължи, както обезщетение по чл.220 от КТ – за неспазено предизвестие, така и, поради незаконосъобразността на уволнението – обезщетение по чл.225 от КТ, след отмяната му. Отделно от това твърди, че работодателят не му е заплащал дължимите суми по трудово възнаграждение под формата на договорени бонуси по 1 лев за снимани средно по 350 филма месечно за 11 месеца, общо на стойност от 3 850 лева; командировъчни дневни пари по Наредбата за командировките в страната за времето, през което той е изпълнявал трудовите си функции не на територията на предприятието, а в друго населено място – в гр.Бургас, общо 3 200 лева (за 160 работни дни); и дължимата сума за осигуряване на безплатна храна и добавки към нея - общо 480 лева за 160 нощни смени. В подкрепа на изложеното ангажира доказателства и претендира разноски.

В срока за отговор е депозиран такъв като с него исковете се оспорват като неоснователни – излага се, че е налице соченото в заповедта основание за прекратяване на трудовия договор като е депозирал писмено предизвестие за това до работодателя; при отхвърляне на иска за отмяна на уволнението като незаконно се оспорва и иска за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ – обезщетение при незаконно уволнение: оспорва се и иска за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ, като в условия на евентуалност на уважително решение следва да се има в предвид, че двете обезщетения се припокриват и са недължими; оспорват се исковете за присъждане на бонуси като се излага, че няма такива договорки между страните по трудовото правоотношение – не са част от сключения помежду им договор; оспорва се и претенцията за присъждане на командировъчни пари като недоказана – липсва писмена заповед за това; оспорват се и претенциите за присъждане на дневни пари като се излага, че такива се дължат само ако не се ползват служебно безплатна храна в мястото, където работника изпълнява своите задължения и в условията на евентуалност се твърди, че не са представени доказателства за сторени такива разходи; оспорва се и иска за заплащане на храна и добавки към нея – одобряващи напитки като се излага, че такива е имало на разположение по месторабота на ищеца.

Прави се възражение за прихващане с евентуално уважени парични искове със суми на работодателя, които са му дължими на основание чл.220, ал.1 от КТ – обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 520 лева; за сумата от 542.76 лева – стойност на закупено за работника работно облекло, обувки, каска, защитни очила, светлоотразителна жилетка, сбруя, въже, две куки и карабина; за сумата от 1550 лева- стойност на дозиметър;

При гореизложените твърдения се претендира решение за отхвърляне на исковете, ангажират се доказателства и се претендират разноски.

В съдебно заседание от 09.11.2016г. съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на исковите претенции на ищеца в следния смисъл: искът с правно основание по чл.225 от КТ, че е сезиран за сумата от 3 120 лева; по иска с правно основание чл.220 от КТ, че е сезиран с претенция в размер на 520 лева; по иска за заплащане на възнаграждение във формата на бонуси, че е сезиран със сумата от 1 лев, а не в размерна 3 850 лева; по претенцията за командировъчни пари, че е сезиран за сумата от 2 760 лева, а не 3 200 лева и по отношение на претенцията за дължими суми по Наредба № 11/2005г. искът си остава за сумата от 480 лева, ведно със законната лихва към всяка една от сумите, от датата на подаване на исковата молба.

Исковете са с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 предложение 1 и 2 от КТ, чл.225, ал. 2 от КТ, иск с правно основание по чл.220 от КТ – за неспазено предизвестие, по чл.128, т.2 от КТ – заплащане на възнаграждение под формата на бонуси; по чл.215 от КТ – за присъждане на обезщетения при командироване; и по чл.285 от КТ – за присъждане на обезщетение за неосигурена безплатна храна за работа със специфичен характер, както и по чл.86 от ЗЗД.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, становището на страните и от правна страна намира следното:

Няма спор между страните и се установява от трудов договор № 116/ 10.03.2014г., че ищецът като работник е бил назначен на работа при ответника на длъжност ‘*****” с код по НКПД ******** като договорът е бил сключен за неопределен срок.

Няма спор по делото и се установява от договор между тях, че възнаграждението за положения труд от ищеца е било уговорено в размер на 520 лева месечно при седем часов работен ден.

Страните не спорят и по обстоятелството, че трудовото правоотношение помежду им е прекратено като спорят обаче какво е основанието, на което е прекратен договор помежду им и от кой момент, както и породените от това прекратяване последици за двете страни правни последици.

От заповед № 61/ 2015г. на работодателя се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ – или по взаимно съгласие между тях от 31.01.2015г.

Съгласно разпоредбата на чл.325 от КТ трудовият договор между страните се прекратява без която и да е страна да дължи предизвестие при взаимно съгласие между тях. Съгласно чл.

325, т.1, изр. първо КТ е налице взаимно съгласие на работник и работодател за прекратяване действието на договора, което взаиимно съгласие следва да е изразено писмено с две насрещни волеизявления – на работник и работодател, са оформени писмено. Спазването на писмената форма е условие за действителността им и за наличието на това основание, предвидено от законодателя. В тази хипотеза заповедта, в която се посочва настъпилото вече прекратяване действието на договора основание е само с деклартивно значение и без да поражда вече случилите са правни последици. В този смисъл ищецът твърди, че не е получавал писмено предложение за прекратяване на договора, нито пък е изпращал такова и оспорва представеното от ответника работодател писмено предизвестие – л.35 от делото в копие, както и това, което е представено в съдебно заседание от 22.06.2016г. в оригинал. Ищецът твърди, че то не изхожда от него като не е подписано от него, и представя друго такова.

Ищецът представя в подкрепа на направеното оспорване предизвестие, което твърди, че е подписано от него – л. 80 от делото и в тази връзка по искане на ищеца съдът е допуснал и назначил съдебно-графологична експертиза, заключението на която е прието от съда.

От заключението на вещото лице Д., който е изследвал подписите и тяхното авторство върху двете предизвестия – това, което е представено в оригинал от ответника – л.190 и това, което е представено от работника – л.80 от делото, както и предизвестие в копие – л.132, изискано по реда на чл.192 от ГПК от ИА ‘Главна инспекция по труда” на РБ. Вещото лице Д., за да даде своето становище по задачите е работило със сравнителни образци от подписа на ищеца и на база на съвкупност от съвпадащи частни и общи признаци е достигнал до заключението, че подписите върху документите, които са представени от ответника в оригинал т.е предизвестието с вх.№ 007/30.01.2015г. – л.190 от делото и копието от предизвестието, представено от дирекция ‘Инспекция по труда” – л.132 от делото са едни и същи и са изпълнени от Е.П.

– ищеца, а подписът върху представеното от ищеца предизвестие без вх.номер не е еднакъв с тези по предизвестията, обект на изследване по т.1 и т.3, което води до извода, че този подпис не е изпълнен от П..

Така събрани тези доказателства установяват по безспорен начин, че ищецът с предизвестие с вх.№ 007 при ответника от 30.01.2015г. е уведомил работодателя си, че на основание чл.326 от КТ следва да се счита, считано от изтичане на едномесечния срок от получаването на това предизвестие, трудовият договор помежду им за прекратен, но не както е отразено в заповед № 61/ 2015г. от 03.02.2015г. на работодателя – при взаимно съгласие на страните т.е чл.325, т.1 от КТ, в която хипотеза не е нужно да се отправя предизвестие от която и да е от страните по договора съответно без да е дължимо обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ в размер на брутното такова, а като прекратено правоотношение, но на основание чл.326 от КТ – с предизвестие и то от датата на изтичане на един месец от получаване на предизвестието т.е. от 28.02.2015г. – последният ден на месец февруари, а не както е посочил работодателя в заповедта – от 31.01.2015г. Извършеното на основание чл.325, т.1 от КТ уволнение е незаконосъобразно, защото е сторено в срока на изтичане на отправеното от работника предизвестие и то на друго основание – взаимно съгласие, докато прекратяване на договора има, но е на основание чл.326, ал.1 от КТ – с предизвестие на работника до работодателя като ех lege договорът следва да се счита за прекратен от датата 28.02.2015г. – последният ден на едномесечното предизвестие. Уволнението е незаконно и искът с основание по чл.344, ал.1 от КТ, предл. първо и второ за неговата отмяна е основателен и доказан и следва да бъде отменен.

Уважаването на този иск води до основателност, но само частична на иска по чл.225, ал.1 от КТ – присъждане на обезщетение за незаконно уволнение. Този иск обаче е основателен само за един месец от цялата претенция, покриващ периода на незаконното прекратяване на договора от работодателя при взаимно съгласие от датата 31.01.2015г. до настъпването ex lege на фактическото основание за прекратяване на договора – по чл.326, ал.1 от КТ т.е от датата 28.02.2015г. Размерът е от 520 лева т.е брутното трудово възнаграждение за един месец.

Претенцията по чл.220, ал.1 от КТ – присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие не е основателна тъй като, както се установи работодателят незконно е прекратил тр. договор на основание чл.325, т.1 от КТ – взаимно съгласие считано от 31.01.2015г., а не на основание така, както съдът приема – с едномесечно предизвестие от работника до работодателя – по чл.326, ал.1 от КТ. На такова, работникът бил имал право в хипотезата на отправено предизвестие от работодателя до работника и прекратяване на договора преди изтичане на предизвестения срок.