Решение № 1428 от 17.09.2025, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1428

Враца, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВА БОРИСОВА

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20257080700199 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на М.П.И. ***, чрез * Т., против Заповед № ЗК-349/24.03.2025г., издадена от кмета на Община Роман, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат обект незаконен строеж „Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№ 1099 в кв.65 по КРП на гр.Роман. Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и отправя искане жалбата да бъде уважена. Моли да се отмени заповедта, като издадена в процедура започнала според процесуалния представител с констативен акт, който е неясен и е довел до издаване на незаконосъобразна заповед. Намира експертизата за допустима и необходима за установяване на фактическите обстоятелства. Във взета реплика *.Т. настоява, че издадените заповеди са незаконосъобразни, защото втората е издадена след възраженията и според нея заобикаля процедурни пропуски. Иска от съда да присъди направените по делото разноски.

Ответникът – Кмет на Община Роман чрез процесуалния си представител *.А., оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде оставена без уважение като недоказана, като счита, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, а същата съответства и на приложимия материален закон. Коментира заключението на експертизата като акцентира върху липсата на необходимото удостоверение за търпимост. В дупликата си * А. отговаря на репликата, че удостоверението за търпимост има ясен нормативен ред, който жалбоподателят не е изпълнил и че втората заповед е валидна. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да му се присъдят направените по делото разноски.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № ЗК-349/24.03.2025г., издадена от кмета на Община Роман е разпоредено на М.П.И. да премахне незаконен строеж "Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№1099 в кв.65 по Кадастрален и регулационен план на гр.Роман, изпълнен по стопански начин.

Жалбоподателят М.П.И. е собственик на строежа съгласно нотариален акт № **, том ** , рег. № **, дело № ** /**** г..

Административният орган приема, че незаконният строеж представлява пристройка на северозападната фасада на сградата на основното застрояване/двуетажна жилищна сграда/, реализирана в УПИ II – 1099, кв.65, като е реализирано едноетажно пристрояване с размери1,35м/4,0м с кота, съвпадаща с котата на първия етаж на съществуващата сграда. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт № 1/14.03.2025г. /лист 44 от делото/ от ** : М.С. – ** и В.Х. – ** . Същият е съставен в присъствието на жалбоподателя видно от положения подпис в графа присъствали на проверката. Екземпляр от протокола му е връчен. Той е направил възражение вх. № 9400-102(5) от 26.03.2025 година, с пощенско клеймо от 21.03.2025г. но то е прието за неоснователно.

По делото са събрани и свидетелски показания от П.И.И. - ** за периода на изграждане на процесната пристройка.

Свидетелят П.И.И. е заявил, че в периода 1998 г. – 1999 г. е изградена пристройката към къщата в *** на ул. *** № * . Пристройката е изградена от брат му, баща му и майка му, към този период те са живеели в този имот. Свидетелят е заявил, че пристройката представлява баня с тоалетна, според св.И. тя е с размери 3 м. на 1,20 м.. Мястото където се намира е било вход на къщата като са използвали вратата и плочата отгоре, а те само са изградили стените.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Я.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От него и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание се установява, че процесният строеж представляващ тоалетна е изпълнен върху площадката към вход за втори жилищен етаж онагледен със снимков материал към експертизата. Според заключението на вещото лице габарита на изградената тоалетна не излиза извън габарита на съществуващата площадка. Отстоянията от масивната ограда между двата имота е – от северната страна разстоянието от пристройката до оградата е 3м., а от южната страна е на 2,81м. Евентуалното премахване на пристройката не би довело до нарушаване на конструкцията на жилищната сграда. Вещото лице не е намерил информация за извършена процедура за издаване удостоверение за търпимост, но след разговор с архитекти заявява в проведеното на 11.09.2025г. съдебно заседание, че обекта представлява търпим строеж, защото имало декларация за годината на нейното построяване, визирайки възражението на стр.52 от делото, в което се моли същото да се приеме и като декларация по § 127, ал.9 от ЗУТ. Доколкото въпросът за това дали обекта представлява търпим строеж е правен и е от компетентността на решаващия орган, съдът не кредитира в тази част експертизата. Търпимостта на разпоредения за премахване строеж в настоящия случай е основен въпрос, чийто отговор обуславя материалната законосъобразност или незаконосъобразност на атакуваната заповед.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, което е адресат на заповедта, което го легитимира като заинтересовано лице. Жалбата е подадена в 14-дневен срок -депозирана е на 17.04.2025 г. в деловодството на съда. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Заповед № ЗК-349/24.03.2025г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Роман, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. От установеното в констативният акт незаконно строителство, процесният строеж съобразно чл.137, ал.1 т.4 от ЗУТ е пета категория.

Заповедта, предмет на настоящото дело, е издадена в писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. В нея са посочени фактическите основания - /извършено строителство/ на незаконен строеж „Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№ 1099 в кв.65 по КРП на гр.Роман и правни основания - разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за постановяването й, които кореспондират помежду си. Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.

От събраните по делото и неоспорени доказателства се установява категорично наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта параметри и местонахождение.

От констативният акт се установява, че изпълненият строеж е пета категория. Констативният акт поставя началото на процедурата по премахването на установен незаконен строеж и служи като основа за издаването на заповедта. Констативният акт, на който се основава оспорената заповед, също е съставен от компетентни лица. Съдът намира, че посочените в констативния акт служители разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. След оглед на място е съставен Констативен акт № 1/14.03.2025г., който е връчен на жалбоподателя и той се е възползвал от правото си да направи възражение срещу констатациите му. Установява се по делото от свидетелските показания на св.П.И. и възражението към констативния акт на жалбоподателя, че процесната пристройка е изградена през 1998-1999 година.

За пълнота на изложението следва да се каже и че нарушение на административно-производствените правила /чл. 35 и чл. 36 АПК/ съставляват липсата на установявания относно време извършването на строежа и съответствието му спрямо устройствените и техническите правила и норми. Обстоятелството дали строежът е търпим не е било изследвано в хода на развилото се административно производство въпреки относимостта му към разпоредените със заповедта последици, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Но това нарушение не е съществено, тъй като съдът е длъжен с допустими доказателствени средства да установи времето на извършване на строежа и неговата търпимост. В съдебно заседание вещото лице * Я.М. заяви, че не е намерил информация за извършена процедура за издаване на удостоверение за търпимост, респ. издадено удостоверение за търпимост, т.е. в тази насока факти и обстоятелства не са посочени. Не удовлетворява изискването на закона посочването в приетата СТЕ, че строежът е търпим, тъй като липсват относими и изискуеми обстоятелства, посочени в закона.

Оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изисква освен кумулативното наличие на визираните в нормата предпоставки: Извършен строеж, същият да е незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, както и спрямо строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът свързва пречки за премахването му /§ 16 ПР ЗУТ и § 127 ЗИД ЗУТ/. В случая се твърди хипотезата на т. 2 на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, а именно, че строежът е изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж. По делото се установи и доказа, че с оспорената заповед е разпоредено премахване на строеж по смисъла на т. 38 от § 5 от ДР на ЗУТ – „Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№ 1099 в кв.65 по КРП на гр.Роман. Пристройката е строеж от V категория /чл. 137, ал. 1, т. 5 б. "в" ЗУТ/, следователно първата материална предпоставка е налице. Налице е и втората материална предпоставка, а именно - въпросният строеж е подлежал на разрешителен режим - чл. 56 от ЗТСУ /отм/, подлежи и сега - чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, но не е бил разрешаван, не са налице за изграждането му строителни книжа.

Предпоставките за установяване на "търпим" строеж са дадени в § 16 от ПР на ЗУТ, впоследствие преповторени в § 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ, като е определен нов срок, в рамките на който следва да са били изградени строежите, а именно 31.03.2001 г. Същите се свеждат до липса на строителни книжа, но допустимост като начин на съществуване - допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон (§ 16 от ДР на ЗУТ), респ. допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон (§ 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ).

Съгласно § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1. Строежът да е започнат след 30.06.1998 г.; 2. За изграждането му да липсват строителни книжа; 3. Строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон; 4. Да е деклариран от собствениците пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.