Решение № 1040 от 10.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. Варна , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мая Недкова

Константин Д. Иванов

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100500685 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица, ЕИК 1754056470213, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ***а, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 261685/15.12.2020 год., постановено по гр. дело № 7390/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Д. Б. Д.. от гр. Шумен иск с правно основание чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 206, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 988 лева, претендирана като ограничена имуществена отговорност на работника за причинена на работодателя вреда, причинена от ответника по непредпазливост при изпълнение на служебните му задължения на 29.11.2018 г., по повод на което е издадена Заповед № 8/22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 16.05.2019 г., до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон и в противоречие със задължителната съдебна практика.

Неправилен е изводът, че в случая не е спазен едномесечният срок по чл. 210, ал. 2 КТ, който според първоинстанционния съд е започнал да тече от датата на настъпването на произшествието. Не е съобразено, че към момента на настъпване на произшествието – 29.11.2018 год. все още не е изяснена причината з а настъпването му, какви вреди са причинени, кой е субектът, който трябва да носи отговорност за вредите, каквото условие имплицитно се съдържа в чл. 210, ал. 1 от КТ. В случая яснота относно характера на неправомерното поведение, причинената вреда и личността на работника, който я е 1 причинил, работодателят е получил едва на 31.12.2018 год. – когато е депозиран окончателният доклад № 4-ПП на Районната разследваща комисия Г. Оряховица. Едва от този момент работодателят е имал възможност да идентифицира виновното лице, а именно машиниста Д. Б. Д.. – ответник по иска, от когото с писмо изх. № 16/03.01.2019г., връчено му на 08.01.2019 г., е поискал писменото обяснение, с цел запознаване с неговото становище относно инцидента. При това положение срокът за търсене на имуществена, а също и на дисциплинарна отговорност е започнал да тече не от датата на произшествието, а от получаването на окончателния доклад № 4-ПП на РРК Г. Оряховица. Счита, че този извод е обоснован с оглед и на факта, че железопътните произшествия като процесното се разследват о т компетентни разследващи органи и по ред, предвиден в специален нормативен акт – Наредба № 59 от 05.12.2006г. за управление на безопасността в железопътния транспорт.

По тези съображения въззивникът счита, че изводът на съда, че началото на срока по чл. 210, ал. 2 КТ за издаване на заповедта по чл. 210, ал. 1 КТ съвпадал с датата на произшествието, е неправилен. Обратното б и довело до абсурдния извод едномесечният срок за реализиране на ограничената имуществена отговорност на работника/служителя да тече от момент, в който нито е установено има ли вреди, на какво се дължат те – обективни причини или виновно поведение на работници, които са в причинна връзка с настъпването им – и съответно налице ли е ооснование да се търси имуществена отговорност, което според изложеното по-горе предполага установен конкретен работник като субект на имуществената санкция.

На следващо място неправилен и необоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта по чл. 210, ал. 1 КТ, с която е ангажирана ограничената имуществена отговорност на ответника, не е мотивирана, тъй като подобен извод не се подкрепя от доказателствата. Видно от заповедта, същата е мотивирана; в нея са посочени нарушителят, описани са подробно всяко от дисциплинарните нарушения с обективните и субективните му признаци, съдържа описание на времето на извършване на нарушенията, вида на наложеното наказание и законовия текст въз основа на който се налага дисциплинарното наказание, съдържа и наложената имуществена санкция.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна Д. Б. Д.. – ответник по иска и по въззивната жалба – писмен отговор на жалбата не е подаден.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител, поддържа жалбата, а въззиваемият лично и чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Предавен е иск по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 206, ал. 1, вр. чл. 210, ал. 3 КТ В исковата си молба „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица, ЕИК 1754056470213, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ***а, навежда следните твърдения: С ответника Д. Б. Д.. са в трудови правоотношения, въз основа на трудов договор от 17.11.1992 г. ; основното месечно трудово възнаграждение на ответника е в размер на 988 лева. Твърди се, че на 29.11.2018 г. около 13:44 ч. в района на Депо Варна, Гара Варна, Д. Б. Д.., по време на работа, в качеството му на локомотивен машинист, при управление на локомотив № 45-159 по 6-ти деповски коловоз към ремонтния цех превишил допустимата скорост за движение на локомотива в района на локомотивното депо и поради несвоевременно задействане на 2 спирачната система на локомотива, ответникът не успял своевременно да спре и настъпил удар във вратата на цеха, в резултат на което били причинени материални щети. С описаните действия ответникът е нарушил чл. 438, т. 1 и т. 4 и чл. 482, ал. 2, т. 8 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт /ПДВМРЖПТ/.

Твърди, се още, че в нарушение на задълженията си Д.Д. не уведомил по надлежния ред съответните длъжностни лица за настъпване на произшествието и не изчакал председателя на комисията за разследване, а разпоредил на помощник-машиниста да свали скоростомерната лента от локомотива и да я съхранява, докато не му я поиска някой контролен орган. Счита, че описаните действия и бездействия са извършени при груба небрежност, като на ответника е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди още, че причинената от ответника щета му е станала известна на 31.12.2018 г., когато в Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица е постъпил окончателен доклад от комисия та, разследвала произшествието, с констатации относно случилото се на 29.11.2018 г. Ищецът твърди, че вследствие на гореописаните действия на ответника, са му причинени вреди в размер на 3984, 58 лева без ДДС – сумата за възстановяването на увредената вследствие на удара врата на ремонтния цех. За реализиране на ограничената имуществена отговорност на ответника Данаил Д. е издадена Заповед № 8/22.01.2019 г. з а удържане на сумата от 988 лева, съставляваща размера на основното му месечно трудово възнаграждение. Посочва, че заповедта е връчена на ответника на 29.01.2019 г., като на 22.02.2019 г. ответникът е възразил писмено срещу нея, което обуславя и интереса му от предявяване на иска.

В съответствие с наведените твърдения е и отравеното искане – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 988 лева, съставляваща обезщетение в размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на ответника, за причинени по непредпазливост при изпълнение на служебните му задължения на 29.11.2018 год. имуществени вреди в размер на 3984, 58 лева, за която сума от 988 лева е издадена Заповед № 8/22.01.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 988 лева, считано от подаването на исковата молба – 16.05.2019 год. до окончателното и́ изплщане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. Б. Д.. от гр. Шумен оспорва иска. Счита, че е недопустим поради неспазване на едномесечния срок по чл. 210, ал. 2 КТ за издаването на заповедта по чл. 210, ал. 3 КТ. Твърди, че работодателят е уведомен за инцидента на 29.11.2018 г. , на която дата е открита и вредата. Потвърждава, че на 29.11.2018 г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие, но оспорва причините за произшествието. Поддържа, че липсва валидна заповед за реализиране на ограничената му имуществена отговорност към работодателя, тъй като заповедта, на която ищецът се позовава, е издадена за налагане на дисциплинарно наказание а не и за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност в хипотезата на чл 210, ал. 3 КТ.

Заявява, че Заповед № 8/22.01.2019 г. не отговаря на законовите изисквания, тъй като същата не е мотивирана – в нея не са определени основанието и размера на отговорността на служителя. На следващо място ответникът оспорва да е причинил виновно твърдяната вреда. Навежда, че причина за инцидента е неизправност в спирачната система на локомотива. Твърди, че е бил уведомен за повредата от локомотивния машинист при приемането на машината от гара Карнобат като за неизправността на спирачната система е имало и записвания в бордовия дневник на локомотива, но по изрично разпореждане на прекия си ръководител ответникът поел управлението на локомотива с неизправна спирачна система и го е закарал до депо Варна за ремонт. Оспорва иска и по размер, като твърди, че причинената вреда е в много по–нисък размер от твърдяния от работодателя. Настоява за прекратяване на производството като образувано по недопустим иск, евентуално – за отхвърлане на иска като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска, настоява да бъде уважен, ведно с 3 присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ответникът оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че към 29.11.2018 г. , а и понастоящем между страните е налице трудово правоотношение, възникнало през 1992 год., въз основа на което ответникът изпълнява длъжността „локомотивен машинист“ в Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица към БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД.

От допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № ППП ГО – 571/10.01.2019 г. е видно, че основното месечно трудово възнаграждение на ответника Д. Д. за изпълняваната от него длъжност е в размер на 988 лева.

Според окончателен доклад № 4-ПП от заседание на Районната разследваща комисия Г. Оряховица за настъпило произшествие, депозиран в ППП – Горна Оряховица с вх. № 4402-139/31.12.2018 год., на 29.11.2018 г. при прибиране на локомотив № 45-159 след обслужване на влак 30153 с локомотивна бригада машинист, локомотивен Д. Б. Д.. и помощник машинист С.Г.Й. е създадена организация между дежурен депо майстор и дежурен постови стрелочник за шести деповски коловоз. Поради несвоевременно задействане спирачката на локомотива последва удар във вратата на цеха на шести коловоз в 13:44 часа със скорост 10 км/ч. Съгласно доклада, след произшествието е констатирано, че директната спирачка и АВС на локомотива № 45-159 функционират нормално и алкохолните пулверизатори са заредени със спирт. За възстановяване на вратата на ел. цех сумата е в размер на 3 984,58 лева без вкл. ДДС.

Според калкулация за направени разходи относно възстановяване на голяма врата № 6 на ремонтно хале, район Варна вследствие от удар на локомотив № 45 -159 на 29.11.2018 г. съгласно доклад и констативен протокол (л. 13 от делото на РС-Варна), одобрена от директора на Поделение пътнически превози Горна Оряховица към БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, стойността на ремонта на врата № 6 на ремонтното хале възлиза на 3 984, 58 лева.