Решение № 140 от 12.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20225300900356 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 432 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е иск от Д. С. С., с ЕГН ********** от **** против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 за заплащане на следните суми, а именно: 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания в резултат на наличието на травматични увреждания, а именно контузия на гръдния кош и коремна област, контузио фации, фрактура на носни кости без разместване, контузия на очната ябълка отляво, хематом на клепача на лявото око, фрактура на орбиталния под по повод на настъпило ПТП на 16.09.2017 г., при което водачът Д. Й. Л., управлявайки лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № ****, като е загубил контрол над лекия автомобил, е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е блъснал в скат отляво на пътя по посока на движението, с което е реализирал ПТП, при което са причинени и посочените телесни увреждания на ищеца, като освен това С. претендира заплащане на сумата от 34,80 лв., представляваща сторени разходи за лечение, а именно заплатена потребителска такса в лечебното заведение, както и заплащане на сумата от 1

111,60 лв., направени разходи във връзка с предявяване на претенцията, а именно снабдяване с медицинска документация за изпращането й на застрахователя, като се претендира и законната лихва върху посочената сума за неимуществени вреди от 60 000 лв., начиная от уведомяването на застрахователя 08.12.2021 г., а законната лихва се претендира върху имуществените вреди, начиная от датата на исковата молба. В исковата молба подробно се описва извършеното лечение на настъпилите травматични увреждания, както и се мотивира подробно основание за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди във връзка с претърпени болки и страдания, както и за извършени разходи по лечението и предявяване на претенцията пред застрахователя. Твърди се, че автомобилът, с който е реализирано ПТП, е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество към момента на настъпване на инцидента. Също така С. твърди, че на основание чл.380 КЗ е отправил искане до застрахователя за репарация на настъпилите вреди.

Ответникът признава механизма на настъпване на ПТП, но оспорва твърдението за възникнали вреди. Оспорва размера на претендираните обезщетения, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно че пострадалият е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните е безспорно, че на посочената дата и час, а именно на 16.09.2017 г. около 21:45 ч. на път ІІІ-375, на 28 км.+500 м. водачът Д. Й. Л. на лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № ****, като е загубил контрол над лекия автомобил, е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е блъснал в скат отляво на пътя по посока на движението, с което е реализирал ПТП. Също така е безспорно наличието на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е сключена по отношение на процесния лек автомобил с ответното дружество, към момента на ПТП, както и е безспорно обстоятелството, че пострадалият е отправил искане до застрахователя във връзка с чл.380 от КЗ за репарация на неимуществени и имуществени вреди.

2

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка, наред с писмените доказателства, като констативен протокол за ПТП и др. е и приетата по делото СМАТЕ. Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира, констатациите на вещите лица по назначената СМАТЕ, като безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават категоричния извод, че е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.

Установява се, че на посочената в ИМ дата и час е настъпило процесното ПТП, като това освен, че е безспорен факт между страните се установява и от представените писмени доказателства и по специално констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В приетата по делото СМАТЕ се установява, че причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е движението със скорост, която не е позволила на водача да следва траекторията на пътното платно. Видно от изводите в заключението е, че автомобилът се е движил със скорост над наличното за този участък от пътя ограничение на скоростта до 60 км/ч. На следващо място е налице е и субективна причина за настъпване на ПТП, а именно водачът на автомобила е извършвал в купето на автомобила действия несъвместими с правилното и 3 законосъобразно поведение на водач на МПС, а именно докато е управлявал пътното превозно средство е настройвал радиото, по данни от свидетелката М.М.а, които съдът изцяло кредитира, като обективни и безспристрастни и плод на непосредствени и лични впечатления. Съдът намира, че в случая очевидно е налице противоправно деяние от страна на делинквента, който е нарушил правилата за движение по пътищата прогласени в ЗДвП. Очевидно е налице нарушение, извършено от страна на водача Л., на правилата визирани в чл.20 и чл.21 от ЗДвП обосноваващи задължение за непрекъснат контрол при управлението върху пътните превозни средства и задължение за движение със съобразена скорост съобразно конкретната обстановка и определената максимално допустима такава от закона и наличните пътни знаци. В случая очевидно Л. не е имал контрол върху автомобила по субективни причини, а именно предприети от него незаконосъобразни действия по настройване на радиото в движение и управление със скорост над допустимата от 60 км/ч, което е довело до невъзможност за контрол над лекия автомобил при взимането на завоя, при което е налице изгубване на управлението на МПС.

Това определя категоричния извод, че е налице фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице деяние от страна на лицето управлявало МПС, което в случая е действие, въз основа на което е настъпило и процесното ПТП, което деяние е и противоправно. Също така несъмнено по делото от приетата СМАТЕ и събраните писмени доказателства, както и показания на свидетели се установява пряка причинно – следствена връзка между активното поведение на водача на автомобила и настъпилите телесни увреждания на ищеца.

На следващо място следва да се посочи, че между страните е безспорно, че към момента на настъпване на деликта относно процесния автомобил е била налице сключена валидна застрахова ГО на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.

Ето защо и са налице всички изискуеми нормативни предпоставки за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от страна на ответното дружество.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 4 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

По делото е безспорно установено, от съдържанието на заключението по изслушаната СМАТЕ, че ищецът е получил описаните в исковата молба телесни увреждания, които са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП. Относно преживените болки и страдания от С., е разпитан свидетеля С. С.. Съдът намира, че следва изцяло да кредитира неговите показания поради липсата на установена заинтересованост от изхода на спора, като освен това лицето възпроизвежда свои непосредствени и лични впечатления.

Наред с това съдът намира, че следва да се вземе под внимание изнесеното от в.л. О. Д. относно постравматичния и актуален психологически статус на пострадалия, както и установеното от вещите лица по назначената комплексна експертиза. В случая са налице няколко телесни увреждания, но същите в голямата си част са несъществени и са отшумели бързо и без последици, което не може да се каже относно настъпилата травма на окото.

5

Относно същата се установява, че е била причина за извършено оперативно лечение, като и съдържанието на показанията на разпитания свидетел С. и съдържанието на заключението на СМАТЕ обосновават извод, че и понастоящем не е възстановено напълно движението на очната ябълка на пострадалото око.

В конкретния случай при определяне паричния еквивалент на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява, че няма категорична поргноза дали някога и кога ще бъде възстановено движението на окото на ищеца. На следващо място следва да се отчете и факта, че се касае за травма на лицето на пострадалия, което се възприема по принцип по – тежко отколкото уврежданията по тялото и крайниците. На следващо място трябва да се държи сметка, че за определен период от време С. не е могъл да вижда с пострадалото око, което е причинило на същия съществен психологически дискомфорт, видно от съдържанието на показанията на С. и заключението на в.л. Д.. Също така съдът съобразява и посоченото от в.л. Н. в съдебно заседание, че е налице понякога наличието на двойно виждане с пострадалото око.

При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата Д. С. болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер 60 000 лева.

Още веднъж следва да се подчертае, че този размер се явява справедлив с оглед липсата на пълно възстановяване движението на окото и невъзможността да се прогнозира кога и дали това ще настъпи. На следващо място определено може да се счете, че травмите по лицето и най- вече свързаните със зрението проблеми се преживяват по принцип от личността с една по – висока степен на интензивност. Няма да е пресилено да се каже, че евентуални проблеми със зрението, вследствие на външна травматична намеса, е възможно най-стресиращото преживяване за човек. Наред с това съдът отчита и наличието и на други увреждания по лицето свързани със счупване на носни кости, както и получени контузии по тялото. Искът за заплащане на имуществени вреди също се явява доказан и основателен съобразно изложените мотиви, както и с оглед събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната СМАТЕ.