Решение № 374 от 22.12.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. гр. Д., 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г. Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500549 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба /приложена към предходно в.гр.д.№789/2022 г. на ДОС/ от Община Д.ка-гр.Д. срещу решение №561/13.06.2022 г. по гр.д.№3490/2021 г. на Д.кия районен съд,с което е отхвърлен предявеният на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК от Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** срещу въззивника иск за признаване за установено в отношенията между страните,че Община Д.ка със седалище в гр.Д.,*** като длъжник по договор за правна защита и съдействие дължи по издадената от Д.кия районен съд заповед №260377 от 13.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3124/2020 г. в полза на кредитора Д. И. Д. сумата от 500 лева,представляваща неизплатено договорно възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие №16,серия Д,бланков №031702 за извършена услуга-процесуално представителство на Д.ки общински съвет по административно дело №*** г. по описа на Административен съд-Д.,заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (12.11.2020 г.) до окончателното плащане,поради 1 извършено плащане на дължимата сума в хода на процеса.Според въззивника атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.Районният съд отхвърлил иска поради плащане в хода на процеса.В случая същият следвало да се произнесе по всички наведени от ответника по делото възражения,касаещи основателността на исковата претенция,и едва след преценка за основателността можело да се позове на извършеното плащане.Въззивникътответник по делото оспорил вземането на насрещната страна с доводи,че не дължи плащането.Първоинстанционният съд не се произнесъл по възраженията за липса на самостоятелна правосубектност на общинския съвет,водеща до невъзможност председателят на съвета да встъпва в граждански правоотношения,в частност да сключи договор за правна защита и съдействие.Не бил обсъден и доводът,че чрез сключване на процесния договор Общината била ощетена поради невъзможността да бъдат присъдени разноски в съдебното производство,по които ищцата осъществила процесуално представителство,а адвокатско възнаграждение за това представителство се претендирало впоследствие след приключване на производството.Не било ясно защо съдът приел,че Общината е станала причина за предявяване на иска.Процесното адвокатско възнаграждение не било претендирано за плащане от Общината,поради което не можело да настъпи и забава в заплащането му.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на иска поради изначална недължимост на вземането.Претендират се сторените в двете инстанции разноски.

Въззиваемата Д. И. Д. не е подала отговор на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в рамките на срока по чл.263 ал.1 от ГПК.Такъв е подаден едва в срока за отговор на молба на Община Д.ка по чл.248 ал.1 от ГПК,инкорпорирана във въззивната жалба,но този отговор не може да бъде зачетен,тъй като е извън законоустановения срок.В хода на въззивното производство въззиваемата изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от 2

ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 01.07.2022 г.,а жалбата му е подадена чрез куриер на 15.07.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 15.07.2022 г./ и изхожда от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Макар искът да е отхвърлен от първоинстанционния съд,за ответника по делото Община Д.ка-гр.Д. е налице правен интерес от въззивно обжалване на решението му.Искът е отхвърлен поради плащане на претендираната сума в хода на процеса при наведени от ответника доводи на първо място за недължимост на вземането.Формално резултатът по същество на спора удовлетворява ответната Община /искът е отхвърлен/,но същата не е доволна от посоченото в диспозитива основание за отхвърлянето му.За Общината не е безразлично дали претендираното парично задължение ще бъде отречено поради това,че не е възникнало или че е платено като дължимо в хода на съдебното производство.Когато ответникът е оспорил възникването на задължението си,същият с основание не е доволен от решение,в което е подминат въпросът за изначалната дължимост на вземането,а е постановено отхвърляне на иска само поради осъществено доброволно плащане на претендираната сума.Ако вземането спрямо него бъде признато за поначало недължимо,ответникът би могъл впоследствие да претендира от ищцата връщане на даденото без правно основание.Ответникът има правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,когато съдът не е разгледал възраженията му в необходимата поредност според правното им естество,а именно първо правоизключващите му възражения и след това правопогасяващите /в този смисъл решение №141 от 14.07.2016 г. по гр.д.

№7446/2014 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Предвид изложеното въззивната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим установителен иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№3490/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№10830/11.11.2021 г.,с която е предявен установителен иск на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във вр. с чл.79 3 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.280 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата от Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** срещу Община Д.кагр.Д. за установяване съществуването на вземане на ищцата от ответната Община-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260377/13.11.2020 г.,издадена по ч.гр.д.№3124/2020 г. на ДРС,в размер на 500 лв,представляващо уговорено и неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №031702,серия Д от 02.10.2020 г. за процесуално представителство на Д.ки общински съветгр.Д. по адм.д.№*** г. на Административен съд-гр.Д.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-12.11.2020 г.,до окончателното му изплащане.

Изложено е в исковата молба,че искът се предявява като установителен след проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение за процесното вземане,срещу която е подадено възражение от ответната Община-длъжник.Възражението на ответника имало характер както на такова по чл.414 от ГПК,че не дължи,така и на такова по чл.414а от ГПК,че е платил.Плащане на сумата от 500 лв било действително извършено след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,но същевременно се твърдяло от длъжника,че то не е дължимо.След указания на заповедния съд бил предявен настоящият установителен иск.

В отговора на исковата молба Община Д.ка изразява становище за неоснователност на иска и настоява за отхвърлянето му.Общината нямала парично задължение към ищцата Д.,защото договорът за правна защита и съдействие,от който ищцата черпела права,бил недействителен,не бил породил действие и не обвързвал Общината.Същият бил сключен от общинския съвет чрез председателя му при липса на самостоятелна правосубектност на този орган и правомощия на председателя му да встъпва в граждански правоотношения.Единствено кметът на Общината бил разпоредител с бюджетни средства според разпоредбите на чл.7 ал.5,чл.11 ал.3 и чл.122 ал.1 от Закона за публичните финанси.Производството по адм.д.

№*** г. на АС-Д. приключило с прекратително определение на съда,според което не били представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Общината по банков път,поради което искането за присъждане на разноски било оставено без 4 уважение.Така чрез процесния договор Общината била ощетена поради невъзможността да й бъдат присъдени разноски в горното съдебно производство и претендирането им впоследствие от ищцата.Свършената работа по договора била на критичния минимум и не отговаряла на заложеното в него по размер адвокатско възнаграждение,т.е. възнаграждението било прекомерно.Законна лихва върху вземането не се дължала,тъй като Общината не била поставена в забава,понеже главното вземане не било изискуемо,а и вземането не било предявено за плащане от Общината,респ. Общината не била поканена от ищцата да плати,а в договора не бил уговорен срок за плащане /виж пояснения на възражението в съдебно заседание на 21.02.2022 г. пред ДРС/.

От книжата по делото се установява следното:

По заявление на ищцата Д. Д. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№3124/2020 г. на Д.кия районен съд.Издадена е заповед за изпълнение №260377/13.11.2020 г.,с която заявлението е уважено изцяло,като е разпоредено длъжникът Община Д.ка да заплати на кредитора адв. Д. И. Д. сумата от 500 лв,представляваща уговорено и неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №031702,серия Д от 02.10.2020 г. за процесуално представителство на Д.ки общински съвет-гр.Д. по адм.д.№*** г. на Административен съд-гр.Д.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК12.11.2020 г.,до окончателното му изплащане,както и 125 лв съдебноделоводни разноски,сторени в заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника на 16.11.2020 г.,като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК е постъпило негово възражение вх.№267657/16.12.2020 г.Възражението е оформено в бланка на такова по чл.414а от ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение.В същото Общината сочи,че е изпълнила задължението си в размер на 500 лв към заявителката в едномесечен срок от връчване на заповедта.Към възражението е приложено платежно нареждане от 04.12.2020 г.,според което Общината е превела по банков път на Д. обща сума от 1 100 лв,от която 500 лв по договор №031702.В същото възражение обаче се оспорва и дължимостта на горното вземане въпреки осъщественото доброволно плащане на същото,като се навежда,че 5 договорът за правна защита и съдействие е недействителен.В тази част възражението има съдържанието на такова по чл.414 от ГПК,че Общината не дължи вземането.След предприетото от заповедния съд уточняване на възражението по указания,дадени му с определение №252/08.07.2021 г. по в.ч.гр.д.№285/2021 г. на ДОС,длъжникът Община Д.ка с молба вх.

№269469/10.09.2021 г. заявява,че са депозирани едновременно и двата типа възражения-по чл.414 от ГПК и чл.414а от ГПК.Противоречивото поведение на длъжника от една страна по признаване на задължението с извършеното доброволно плащане на същото и от друга страна по изрично оспорване на дължимостта му като възникнало по недействителен договор е довело резонно до процедиране на заповедния съд по реда на чл.415 ал.1 от ГПК с даване указания на заявителя Д. да предяви иск за установяване съществуването на вземането си /разпореждане №265745 от 12.10.2021 г./.Съобщението за разпореждането е връчено на Д. на 14.10.2021 г.Исковата молба е подадена на дата

11.11.2021 г.,т.е. в законоустановения едномесечен срок.Установителният иск е предявен в законоустановения срок по чл.415 ал.4 от ГПК и за вземане идентично на това по заповедното производство.В този смисъл искът е допустим.

Процесният договор за правна защита и съдействие е сключен на 02.10.2020 г. между клиент Д.ки общински съвет-гр.Д. чрез председателя му и адв.Д. И. Д. за осъществяване от втората на процесуално представителство по адм.д.№*** г. на АС-Д..Уговорено е адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв,платимо по банков път.Липсва отразяване сумата да е платена към датата на сключване на договора.Както вече бе посочено по-горе,Община Д.ка е заплатила възнаграждението доброволно по банков път на 04.12.2020 г. след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.Като се има предвид,че по смисъла на чл.422 ал.1 от ГПК установителният иск за вземането се счита предявен от датата на подаване на заявлението,плащането на претендираното вземане се явява осъществено по време на висящия съдебен процес по настоящото дело.