Решение № 11044 от 10.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11044 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110152632 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявен е от ищеца **************************, ЕИК *********, срещу ответниците К. Т. Т., ЕГН ********** и Ч. Т. Т., ЕГН ********** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с което се претендира изплащането на задължения, при квоти ½ от следните суми: 6623, 87 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес:

*************************************************** за периода

01.05.2021г. до 31.04.2023г., ведно със законната лихва от 19.07.2024г. до изплащане на вземането, 871, 74 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 02.04.2024г., както и суми за дялово разпределение: 81,00 лева - главница за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 19.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 16, 67 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 02.04.2024г., , предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23611/2024г., 166 състав.

С влязло в сила определение от 29.04.2025 г. съдът е прекратил частично исковото производство, в частта в която са предявени исковете срещу Ч. Т. Т. за сумите от 3311.93 лв. - главница за топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата в размер на 40.50 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., доколкото Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази част, издадена по ч. гр. дело № 23611/2024 г. по описа на СРС от 04.06.2024 г. е влязла в сила.

Ищецът **************************, ЕИК ********* твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабдителен имот са клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно, който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства на дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условия и по реда, определение в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Представя договор за покупко-продажба на жилище, 1 сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, както и списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на **************************. Поддържа, че през процесния преиод до имота на ответниците е доставена от дружеството им топлинна енергия в претендирания с исковата молба размер, но и към настоящия момент не са погасили задължението си. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ на процесния имот са начислявани от ************************** по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - ********* на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Ищецът моли за признаване по установеното по отношение на ответниците К.

Т. Т., ЕГН ********** и Ч. Т. Т., ЕГН **********, че дължат на ************************** следните суми: 6623, 87лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода 01.05.2021г. до 31.04.2023г., ведно със законната лихва от 09.04.2024г. до изплащане на вземането, 871, 74лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 02.040.2024г., както и суми за дялово разпределение/ 81, 00лв. - главница за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 19.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 16, 67лв. - лихва за периода от 16.07.2021г. до 02.04.2024г., разделени както следва - на квотен принцип ½.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили идентични отговори на исковата молба от К. Т. Т., ЕГН ********** чрез процесуален представител адв. В. Ф.

С. и от Ч. Т. Т., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С. Й. Д., с които твърдят, че подадената искова молба е неоснователна и недоказана, поради което оспорват претенциите изцяло по основание и размер.

Ответниците оспорват, че доверителите им се собственици или носители на вещно право на ползване за част или целия процесен имот - оспорват всички доказателства в тази насока като недостатъчни или неотносими. Оспорва представения Договор за продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ тъй като същият не носи подписите на доверителите им. Твърдят, че по отношение на основателността на иска за лихва с правно основание чл. 422 ГПК, ответникът изпада в забава след покана, според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, която покана ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Твърдят, че искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия през периода 15.09.2022г. до 02.04.2024г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Твърдят, че на основание чл.

65, ал. 3 от Наредбата за Топлоснабдяване - топлопреносното предприятие или доставчикът са длъжни писмено да уведомят клиентите за настъпилите обстоятелства при прекратяване на договор за дялово разпределение и за задълженията им да изберат ново лице по чл. 139б от ЗЕ в едномесечен срок от уведомяването - твърдят, че уведомяване не е направено и че ************************** не е изпълнила това условие. Твърдят, че част от претендираните суми, както за главници, така и за лихви, са погасени по давност. Считат, че искането за допускане на съдебно-техническа експертиза не е необходимо за решаване на правния спор. Молят ищецът да представи в оригинал и в цялост Договор за продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ.

Отправят искане на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищецът да бъде задължен да представи намиращия се у него Акт за разпределение на кубатурата, както и копие от всички фактури, издавани за процесния период (месец 05/2021г. до месец 04/2023г.).

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с 2 правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са допустими, подадено в законовия срок по чл. 415 ГПК след подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК.

За уважаване на исковете с правно основание чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците при посочените в исковата молба квоти, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжниците в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

От договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 05.05.1988 г. се установява, че Ч. Т. и К. Т. са придобили правото на собственост върху апартамент

*********************************************. Приложеният на лист 120-122 договор е двустранно подписан от продавач и от двамата купувачи, поради което неоснователно се явява възражението на ответниците в този смисъл. По делото е приобщено като част от доказателствената съвкупност и данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, съгласно която имотът е деклариран като съсобственост на Ч. Т. и К. Т..

По силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ, " Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

При тези данни е налице валидна облигационна връзка между страните и ответниците в качеството им на собственици на процесния апартамент се явяват потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., и § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ / приложимата редакция след 17.07.2012 г./. Следователно, между страните е 3 възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което задължено лице да заплаща стойността на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение е ответника.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Между страните са обявени за безспорни обстоятелства и като такива, ненуждаещи се от доказване, а и се установяват от събраните по делото писмени доказателства: индивидуални справки за ползвана топлинна енергия за процесния период и формуляри за отчет, подписани от клиент, че до процесния топлоснабден имот с адрес:

*************************************************** е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба стойност – 6623,87 лева. Безспорен е и размера на претенцията за дялово разпределение, посочен в исковата молба – 81 лева.

Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2022 г. до 02.04.2024 г., и изчислен с помощта на интернет калкулатор на осн. чл. 162 ГПК в размер на по 432,15 лева за всеки един от ответниците. Следователно за разликата над 432,15 лева до пълния предявен размер от 435,87 лева, искът срещу всеки един от тях подлежи на отхвърляне.