Определение № 16633 от 04.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16633 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Маргарита Ил. Николова Въззивно гражданско дело № 20261100506246 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. № 80496/12.06.2026 г. от Д. С. К., впоследствие уточнена с молби, срещу действия на частния съдебен изпълнител М.П., рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд, по изпълнително дело № 20138510401290, с която се обжалва насочването на принудителното изпълнение върху имущество и вземания, които жалбоподателката счита за несеквестируеми.

В жалбата се твърди, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е насочил принудителното изпълнение върху несеквестируеми доходи, като през периода 2015–2017 г. са извършени удръжки от трудово възнаграждение при доходи под минималната работна заплата, а впоследствие са наложени запори върху банкови сметки, по които са постъпвали социални плащания, обезщетения за безработица и други несеквестируеми средства. Излага се още, че съдебният изпълнител е отказал да вдигне наложените запори и да възстанови неправомерно събраните суми, както и че не е предоставил пълна информация и преписи от документите по изпълнителното дело въпреки отправените писмени искания. Позовава се на обстоятелствата, че е безработна, самотен родител на две деца, получава социални плащания и разполага с доходи под минималната работна заплата, като сочи и здравословни проблеми при нея и децата. С жалбата се иска да бъдат отменени като незаконосъобразни действията по насочване на изпълнението върху несеквестируеми доходи, да бъдат вдигнати наложените запори върху защитени средства, да бъде извършена проверка на всички удръжки и разпределения по изпълнителното дело, както и да бъде задължен съдебният изпълнител да представи пълна справка и заверени преписи от материалите по делото.

В изпълнение на дадените от съда указания жалбоподателката е подала молбауточнение, с която конкретизира, че обжалва на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК действията на ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 20138510401290, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируеми вземания чрез налагането на запори със запорни съобщения от 12.05.2025 г. до „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД, „Айкарт“ АД, „Пейнетикс“ АД и „Изипей“ АД. Твърди, че към момента на налагане на запорите е била безработна и е получавала парично обезщетение за безработица от НОИ, както и че по запорираните сметки са постъпвали или социални плащания и средства за издръжката на децата , които представляват несеквестируеми доходи. Поддържа, че въпреки отправените до ЧСИ искания за вдигане на запорите и прилагане на чл. 446а ГПК, същият не е предприел необходимите действия, в резултат на което достъпът до тези средства е бил ограничен и са били начислявани банкови такси по запорираните сметки. Навежда и 1 оплаквания за непредоставяне на пълната документация по изпълнителното дело, като моли съдът да изиска цялото изпълнително дело, да отмени действията по насочване на изпълнението върху несеквестируемите вземания, да укаже ограничаване на запорите единствено до секвестируеми средства и да спре изпълнението по отношение на наложените запори до приключване на производството.

В законоустановения срок не е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното производство.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е недопустима и неоснователна. Посочва, че изпълнителното дело е образувано през 2013 г. въз основа на изпълнителен лист и през целия период е било редовно поддържано чрез предприемане на изпълнителни действия по искане на взискателя – налагане на запори, извършване на справки и други действия, поради което не са налице основания за прекратяване на производството. По отношение на твърденията за насочване на изпълнението върху несеквестируеми доходи ЧСИ сочи, че при налагане на запори върху трудови възнаграждения работодателите са били уведомени за задължението да спазват ограниченията по чл. 446 ГПК, като определянето на секвестируемата част от възнаграждението е в правомощията на третото задължено лице.

Относно банковите сметки ЧСИ посочва, че след уведомяване от длъжницата за постъпване на социални помощи, обезщетения или трудово възнаграждение са предприемани действия за частично или пълно вдигане на запорите, като сочи вдигането на запора върху сметка в „Общинска банка“ през 2015 г., ограничаването на запора върху сметка в „Банка ДСК“ през 2017 г. и вдигането на последващ запор през 2022 г. По отношение на запорите от 12.05.2025 г. излага, че същите са наложени по искане на взискателя като законосъобразен изпълнителен способ, като по тях не са постъпвали суми в полза на взискателя от несеквестируеми средства. Счита, че няма правомощие самостоятелно да вдига наложени запори при липса на законово основание или съгласие на взискателя. Посочва още, че евентуално начислените банкови такси във връзка със запорираните сметки произтичат от отношенията между длъжницата и съответните банки и не се определят, събират или контролират от съдебния изпълнител.

Поддържа се, че не дължи възстановяване на вече разпределени и изплатени на взискателя суми, тъй като не разполага с правомощие за това. Посочва, че банковите такси, свързани със запорираните сметки, произтичат от отношенията между банката и клиента и не се определят или събират от съдебния изпълнител.

Относно твърденията за непредоставяне на документи се посочва, че молбите на длъжницата са били надлежно приемани и разглеждани, като тя е била уведомявана по електронен път и е имала възможност да се запознае с материалите по делото в кантората и да получи копия. Счита, че здравословното състояние, социалното положение и семейните обстоятелства на длъжницата не представляват самостоятелни основания за прекратяване на изпълнителното производство или вдигане на запори. В заключение поддържа, че всички изпълнителни действия са извършени в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на закона, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и уточненията към нея, мотивите на съдебния изпълнител, като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20138510401290 е образувано на 25.04.2013 г. в кантората на ЧСИ М.П., рег. № 851, като е прехвърлено от ЧСИ В.Н. за продължаване на изпълнителните действия. Производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.02.2013 г. от Районен съд – София по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по силата на който длъжницата Д. С. К. е осъдена да заплати парично задължение на „Кредибул“ АД.

На 29.04.2013 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава молба за конституиране като взискател, като представя договор за цесия от 25.10.2012 г., с който 2 вземането е прехвърлено от „Кредибул“ АД. Въз основа на представените документи дружеството е конституирано като взискател по изпълнителното дело.

След образуване на изпълнителното производство са предприети действия по установяване на имущество на длъжницата, като са извършени справки в КАТ и НАП и са наложени запори върху банкови сметки в различни търговски банки със запорни съобщения от 14.05.2013 г.

На 17.06.2013 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата. Впоследствие, на 19.02.2015 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от работодателя „ТрансЕнерго и РП“. След представяне от длъжницата на извлечение от банкова сметка, от което е установено, че по сметката постъпват социални помощи от Дирекция „Социално подпомагане“, на 07.05.2015 г. е вдигнат наложеният запор върху тази банкова сметка.

В изпълнение на наложения запор върху трудовото възнаграждение през 2015 г. са постъпили суми общо в размер на 350 лв., отразени по делото на 28.08.2015 г. и 28.09.2015 г.

След извършена справка за нов трудов договор е наложен нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, получавано от Община Горна Малина. В резултат на този запор през периода 2016–2017 г. са постъпили още 250 лв.

На 08.02.2017 г. по искане на взискателя са наложени запори върху банковите сметки на длъжницата в „Банка ДСК“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. След молба от длъжницата, в която е посочила, че по сметката в „Банка ДСК“ АД постъпват трудово възнаграждение и социални плащания, са предприети действия за частично вдигане на запора, като са освободени сумите, постъпващи от НОИ, ДСП и трудово възнаграждение.

През 2017 г. и 2018 г. по искане на взискателя са предприети допълнителни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи и налагане на запори върху трудови възнаграждения при последващи работодатели на длъжницата.

На 24.10.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „Лемън Брандс“ ЕООД, а през декември 2019 г. са наложени нови запори върху банкови сметки на длъжницата в „Банка ДСК“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД.

През периода 2020–2024 г. взискателят многократно е подавал молби за извършване на справки за имущество и за налагане на запори върху новооткрити банкови сметки. На 20.01.2022 г., след уведомяване от длъжницата, че по сметката в „Банка ДСК“ АД постъпват трудово възнаграждение и данъчни облекчения, наложеният запор е вдигнат.

На 12.05.2025 г. по искане на взискателя са наложени нови запори върху банковите сметки на длъжницата в „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД, „Айкарт“ АД, „Пейнетикс“ АД и „Изипей“ АД.

На 29.09.2025 г. длъжницата е подала молба за вдигане на наложените запори, към която е приложила медицински документи и е изложила доводи относно имущественото си състояние. По повод подадени от нея жалби са били изготвени становища от ЧСИ и изпратени до компетентните органи, като по делото са били предоставени копия от изпълнителните материали и платежните документи.

На 07.01.2026 г. „ЕОС Матрикс“ ЕАД е подало молба за конституиране като взискател по изпълнителното дело, въз основа на договор за цесия от 29.10.2025 г., с който вземането е прехвърлено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

По изпълнителното дело са постъпвали и са били разглеждани няколко жалби на длъжницата, като последната е депозирана на 27.04.2026 г. с вх. № 39758/27.04.2026 г., насочена срещу действията на ЧСИ по изпълнителното дело, включително относно запорите, наложени на 12.05.2025 г. върху банковите сметки. Към жалбата е приложена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК с искане за освобождаване от държавна такса. По жалбата ЧСИ е представил становище по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.

3

Софийски градски съд, след като обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, намира следното:

Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС "Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор. Пропускането на срока осуетява отмяната на наложения запор като изпълнително действие.

В конкретния случай длъжницата е узнала за наложените запори върху банковите сметки при блокиране или ограничаване на достъпа до същите и до свързаните с тях платежни услуги. След узнаването, на 29.09.2025 г. тя е подала молба до ЧСИ М.П. за вдигане на наложените запори върху сметките в „Банка ДСК“ АД и „Изипей“ АД.

Узнаването за предприетите изпълнителни действия се потвърждава и от последващите молби по изпълнителното дело, с които е поискала освобождаване на средствата, като е поддържала, че по запорираните сметки постъпват несеквестируеми доходи – социални плащания, обезщетения за безработица и трудово възнаграждение.