Решение № 799 от 08.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Елена Тахчиева

Георги И.ов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Георги И.ов Въззивно гражданско дело №

20231000502935 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 03.06.24г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно гражданско дело № 2935/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-21 състав от 27.07.23г.. по г.д. № 4663/19г. са уважени /частично: до размера на сумите по 45 000 лева – за всеки от ищците - обезщетения за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези главници за периода след 22.02.19г./ искове по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на И. Ч. и А. Ч. против ЗК „Уника“ АД.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от ЗК „Уника“ АД.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

На 01.11.18г. – Ц. Н. е причинил /при управление на МПС-во/ ПТП-е. В резултат на инцидента е загинал Н. Ч. /наследодател; съпруг на Т. Ч. – починала в хода на делото и заместена от правоприемниците си И. Ч. и А. Ч. при условията на чл. 227 от ГПК/.

Ищците претендират /в качеството си на наследници – правоприемници на Т. Ч. – встъпили в процеса в нейните права/ да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ответника /застраховател по з-ка „ГО“ на Ц. Н./ като им бъде присъдено обезщетение за неимуществените вреди /които Т. Ч. е претърпяла заради смъртта на съпруга й Н. Ч./.

Жалбата е частично основателна:

От една страна /досежно основанието на иска/:

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента /Ц. Н./, противоправността на деянието, вредоносният резултат, 1 причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Ц. Н. и ЗК „Уника“ АД/ са установени /в рамките на производството пред СГС/ с писмени, гласни и експертни доказателства /преценени в съвкупност/.

Досежно предпоставките по чл. 45 от ЗЗД /наличието на които е оспорено от ответника/:

Приетата в процеса последна /трета поред/ техническа експертиза констатира /в такава насока са и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/, че: водачът на МПС-во е имал обективна /физическа, фактическа/ възможност да забележи велосипедиста /преди настъпването на инцидента/ и да предприеме /поради наличието на тази възможност/ действия за избягване на злополуката /с други думи: процесното ПТП-е се е явявало - предотвратимо/. Изводите на вещото лице /в посочената насока/ следва да бъдат съобразени - предвид обстоятелството, че: експертизата е изготвена след като по делото вече са били приобщени всички писмени доказателства /относими към конкретния правен спор; в това число и преписката от приключилото наказателно производство/; гласните доказателства /на водача на МПС-во, който е бил пряк очевидец на инцидента/; констатациите на вече приетите в процеса предходни експертизи /медицинска, техническа и комплексна - медицинско-техническа/. С други думи: вещото лице /от последната техническа експертиза/ е разполагало с максимално широк спектър доказателствен материал и е имало възможност да обоснове изводите си при съобразяване на всички релевантни за спора /относими към казуса/ обстоятелства. В този смисъл: констатациите на последната експертиза следва да се преценяват не като противоречащи /в някои нейни части/ на предходните експертни заключение, а като допълващи, изясняващи и коригиращи последните. Изводи в същата насока /относно обстоятелството, че водачът на МПС-во е имал възможност да забележи велосипедиста/ се съдържат и в експертизата, която е била приета в рамките на наказателното производство. Представената /във връзка с процесното спорно обстоятелство/ оправдателна присъда не може да бъде съобразена в случая /предвид факта, че наказателният процес е останал нефинализиран по същество с влязъл в сила съдебен акт; делото е било прекратено след обжалване поради смърт на водача на МПС-во, настъпила след постановяване на първоинстанционната оправдателна присъда/.

Предвид всичко изложено: презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не може да се приеме за надлежно оборена /което съобразно правилото на чл. 154 от ГПК е в тежест на ответника/.

Изложеното обосновава извод, че предпоставките по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД се явяват надлежно удостоверени в процеса.

От друга страна /досежно размера на исковете/:

Определеното от първоинстанционния съдия обезщетение /като глобален размер от 100 000 лева – преди приложение на „санкцията“ по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ не се оспорва от ищците /същите не са депозирали въззивна жалба/. Този размер на практика се явява безспорен и за ответника /предвид съдържанието на въззивната жалба на дружество, която акцентира конкретно и подробно само в предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но не и в тези на чл. 52 от ЗЗД; в последната насока е заявен само бланкетен довод във финалната част на жалбата/.

С оглед изложеното:

В посочената част /досежно размера на дължимото обезщетение/ въззивният съд препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС /изложени в контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/.

Процесното обезщетение /определено от СГС в размер на 100 000 лева/ обаче следва да бъде редуцирано с 60% /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/, т.е. в полза на ищците /като встъпили в правата на Т. Ч./ следва да се присъдят обезщетения в размер на по 20 000 лева /за всеки ищец/. В тази връзка:

В процеса е установено категорично - еднозначно /в тази насока са всички доказателства по делото: писмени, гласни и експертни; такива изводи се съдържат и в експертизата, приета в наказателния процес/, че:

Пострадалият - движейки се в опасна близост /успоредно и попътно/ до голямо /по габарити/ МПС-во /камион/ е предприел изключително рискова маневра: в последния момент /когато водачът на МПС-во е започнал завоя си надясно, т.е. когато видимостта на шофьора вече е била съществено ограничена заради изместване на ъгъла на наблюдение поради изкривяването на МПС-во по посока на завоя; заради големите габарити на камиона; заради "габаритите" и на велосипедиста, който е попадал в ниска точка на видимост/ е завил рязко по посока пред предницата на МПС-во /където пък видимостта на шофьора в този момент е била нулева - заради високото позициониране на кабината на водача/. С тези си 2 действия /особено с последното такова/ пострадалият е допринесъл съществено за настъпване на процесния вредоносен резултат.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде частично - отменено /изменено/.

На последно място: горните суми кореспондират /в случая/ и с обстоятелството, че определената парична репарация обезщетява /поради настъпилото правоприемство в процеса/ не личи неимуществени вреди на самите ищци /а вредите, които е претърпяла тяхната праводателка/.

Върху горните обезщетение се следва и законна лихва /както е присъдена от СГС; първоинстанционното решение не е обект на обжалване в тази част/.

Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски следва да бъде - преразпределена /при условията на чл. 78 от ГПК/ и за двете съдебни инстанции.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-21 състав от 27.07.23г.. по г.д. № 4663/19г. в частта, с която ЗК „Уника“ АД е осъдена да плати на И. Н. Ч. ЕГН ********** и на А. Н. Ч. ЕГН ********** суми над по 20 000 лева /за всеки ищец/; в частта, с която застрахователят е осъден да плати на адвокат Я.

Д. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над 1 106 лева и в частта, с която дружеството е осъдено да плати на СГС държавна такса над 1 600 лева и съдебни разноски над 376 лева.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на И. Н. Ч. ЕГН ********** и на А. Н. Ч. ЕГН ********** против ЗК „Уника“ АД за сумите над по 20 000 лева /за всеки от ищците/.

ОСЪЖДА И. Н. Ч. ЕГН ********** и А. Н. Ч. ЕГН ********** да платят на ЗК „Уника“ АД още по 128 лева /за всеки ищец/ съдебни разноски – за производството пред СГС /допълнително към вече присъдените от СГС съдебни разноски в размер на по 280, 5 лева за всеки ищец/; 1 000 лева - съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД да плати на адвокат Д. 3 500 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

Потвърждава решението на СГС в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3