Решение № 416 от 22.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. София , 22.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20201000502189 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 1135 от 11.02.2020 г., постановено по гр.д. № 13306/2017 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Я. Н. Я., ЕГН **********, на основание чл.

2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7 000 /седем хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение по ДП № 2/2010 г. по описа на ОСлС Кърджали, за престъпление по чл. 321а., ал. 2, т. 1 във вр. с ал.

1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което на 25.10.2012 г. е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2014 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /7 000 лв./ до пълния предявен размер от 50 000 лв. и акцесорния иск за лихви, за периода от 25.10.2012 г. до 16.10.2014 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати на Я. Н. Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, деловодни разноски, в размер на сумата от 10 /десет/ лева.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Я. Н. Я., ЕГН ********** в частта, в която предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /7 000 лв./ до пълния предявен размер, с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на матириалния закон.

Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от незаконото обвинение за престъплението по чл. 321а. от НК.

Твърди също, че решението на съда е неправилно и в частта, в която е отхвърлен акцесорния иск за лихви, за периода 25.10.2012 г. – 16.10.2014 г.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск, ведно с законната лихва, считано от 25.10.2012 г.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли възивния съд да присъди обезщетение в по-нисък размер, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

2

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Я. Н. Я., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 27.05.2010 г. в гр. Кърджали е бил задържан за срок от 24 часа със заповед рег. № 110/27.05.2010 г. по ЗМВР за участие в група, извършваща незаконна охранителна дейност. Непоредствено след това, в негово присъствие извършено претърсване в дома на родителите му и на личния му автомобил, както и личен обиск.

С постановление от 28.05.2010 г. на следовател в Окръжна следствена служба Кърджали е бил привлеченв процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление от чл. 321а., ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Взета му била мярка за неотклониение „задържане под стража“ за срок от 72 часа.

С определение № 456/31.05.2010 г., постановено от Окръжен съд Кърджали е била взета мярка за неотклониение „задържане под стража“, което е било обжалвано и потвърдено от Апелативен съд Пловдив.

С определение от 13.07.2010 г., постановено по ч.н.д. № 319/2010 г. от Апелативен съд Пловдив и изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-леката „домашен арест“.

С постановление от 03.12.2010 г. на прокурор в Окръжна прокуратура Кърджали наказателното производство срещу него било прекратено, на 3 основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и била отменена взетата мярка – „домашен арест“.

С постановление от 11.07.2011 г. на Апелативна прокуратура – Пловдив е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура Кърджали за изпълнение на указанията.

С постановление от 25.10.2012 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Кърджали повторно е прекратено воденото срещу него наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Ищецът твърди още, че наказателното преследване е било оповестено в средствата за масова информация и допълнително е повлияло негативно върху неговото физическо и психическо здраве, уронило е неговото добро име в обществето и в професионалната му среда, като служител на МВР.

С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2017 г.

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 20/, с който оспорил допустимостта предявените искове и поискал производството да бъде прекратено, а при условията на евентуалност оспорил тяхната основателност и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от воденото наказателно преследване.

По отношение на акцесорния иск за лихви направил възражение за частично изтекла 3-годишна погасителна давност.

От фактическа страна:

4

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът на 27.05.2010 г., в гр. Кърджали е бил задържан за срок от 24 часа със заповед по ЗМВР, за участие в група, извършваща незаконна охранителна дейност.

С постановление от 28.05.2010 г. на следовател в Окръжна следствена служба Кърджали е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление от чл. 321а., ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Първоначално му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, за срок от 72 часа.

С определение № 456/31.05.2010 г., постановено от Окръжен съд Кърджали му е била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, което определение е било обжалвано и потвърдено от Апелативен съд Пловдив.

С определение от 13.07.2010 г., постановено по ч.н.д. № 319/2010 г. от Апелативен съд Пловдив и изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-леката „домашен арест“.

С постановление от 03.12.2010 г. на прокурор в Окръжна прокуратура Кърджали наказателното производство срещу него било прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и е била отменена мярката за неотклонение „домашен арест“.

С постановление от 11.07.2011 г. на прокурор в Апелативна прокуратура Пловдив е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура Кърджали за допълнително разледване.

С постановление от 25.10.2012 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Кърджали повторно е прекратено наказателното производство срещу него, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

5

Наказателното преледване по посоченото досъдебно производсдтво е било предмет на медийни публикации, като в статиите трите имена на ищеца /собствено, бащино и фамилно/ изобщо не са били посочени, а в три публикации е посочен като „Я. Н. или като Я. Н.“

В първата инстанция са разпитани свидетели за претърпените от ищеца неимуществени вреди от наказателното преследване.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди и началната дата, считано от която следва да се начисли законната лихва върху обезщетенето.

По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В разглеждания случай ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 321а., ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК , за което е било предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, т.е. то не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

6