Решение № 93 от 08.12.2022, Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Решение № 93/08.12.2022 г. по В.н.а.х.д. № 217/2022 г.

М О Т И В И : С Решение № 109/13.05.2022 год., постановено по Н.а.х.дело № 379/2022 година, К.йският районен съд е признал Д. А. Б. от гр.П. за виновен в това, че н а 31.01.2017 год. в гр.К., в качеството си на управител и представител на търговско дружество „Е.В.“ ООД, с ЕИК *********, след изпадане в неплатежоспособност на търговското дружество от 31.12.2016 год., в 30-дневен срок от спиране на плащанията от 01.01.2017 год. до 30.01.2017 год., не е поискал от съда - Окръжен съд – К., да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл.227б ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 600 лв. Със същото решение съдът е осъдил Д. А. Б. да заплати по сметка на ОД на МВР – К. направените по делото разноски, в размер на 2 084.61 лв.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от упълномощения защитник на подс.Д. А. Б. – адв.И. Н. от АК - П., в която се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата също, че в рамките на установените от РП – К. фактически положения, обективирани в постановлението от 08.04.2022 год., съдът е достигнал до грешни правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, като подс.Д. А. Б. бъде оправдан. В писмено допълнение към въззивната жалба защитникът на подсъдимия развива подробни съображения в нейна подкрепа. Оспорва изразеното от съда становище относно липсата на безспорност досежно датата, на която дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, като съдът бил облегнал решението си на постановеното решение от СГС, според което е определена началната дата на неплатежоспособността, считайки че този съдебен акт има обвързваща сила относно кога са спрени плащанията, тъй като вече е бил предмет на разглеждане и решаване от друг съд, поради което го е зачел. Защитникът на подсъдимия твърди в допълнението към жалбата, че посоченото решение на СГС засяга единствено и само производството по несъстоятелност, в хода на което е постановено, като има функцията да постави началото именно на това производство, а възприетото във връзка с началната дата на неплатежоспособността има значение по отношение на развитието на производството по несъстоятелност, но в никакъв случай възприетата в същото решение дата не означава, че е налице произнасяне по въпрос, който би могъл да бъде обект на изследване в настоящото административнонаказателно производство. Излага подробни съображения относно спирането на плащанията от управляваното и представлявано от подсъдимия Б. дружество; относно наличието на спор между същото дружество и „В. м. и к.“ ЕООД /което е подало молба за открИ.е на производство по несъстоятелност на „Е.В.“ ООД/ по отношение на 1 изискуемостта и дължимостта на конкретно вземане по търговска сделка; относно значението на началната дата на неплатежоспособността, определена от съда в производството по несъстоятелност; както и за наличие на спор между „В. м. и к.“ ЕООД и „Е.В.“ ООД по отношение на насрещни престации на двамата търговци. Защитникът на подсъдимия счита, че са спорни въпросите дали длъжникът е неплатежоспособен при неплащане на задълженията към един кредитор и плащане на други по-големи задължения към други кредитори, респ. при очевидна финансова възможност за плащане; дали липсата на бързоликвидни активи е само временно състояние и белег за неплатежоспособност, както и дали временната липса на парични средства е начална дата на неплатежоспособност. Сочи, че в крайна сметка, действително „Е.В.“ ООД е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, но не и в инкриминирания период, което се установява от извършената експертиза. Развива съображения и за липсата на съставомерност на вмененото на подсъдимия деяние от субективна страна, тъй като към 31.01.2017 год. не били налице доказателства за наличие на изискуемо и ликвидно парично задължение към „В. м. и к.“ ЕООД, като подсъдимият е съзнавал и знаел, че управлява дружество със значителни активи и в интерес на представляваното от него дружеството е търсил удовлетворяване на собственото на дружеството вземане и не е разплатил неликвидно вземане, още повече, че такова поведение би било укоримо. Подчертава обстоятелството, че от документите по делото било видно, че представляващия „В. м. и к.“ ЕООД не отричал задължението към „Е.В.“ ООД, произтичащо от стойността на предоставено оборудване, собственост на последното, но не е поискал съответния съд да се произнесе по този спорен въпрос, а бил злоупотребил с правото си, като е подал молба пред съда по несъстоятелността една година по-късно. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че не е налице извършено престъпление по чл.227б ал.2 от НК от подсъдимия и липсва доказателство за вината на същия. В съдебно заседание подс.Д. А. Б. не се явява, редовно призован. Защитникът му поддържа жалбата така, както е подадена и по изложените в нея и в писменото допълнение съображения, като отново прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което подс.Б. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.227б ал.2 от НК.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно, мотивирано и законосъобразно.

Твърди, че от съдебно-счетоводните експертизи се установява, че състоянието на дружеството към 31.12.2016 год. сочи на реална трайна невъзможност да обслужва задълженията си, като фактически е било спряло търговската си дейност и единствено е събирало вземания, с които е погасявало свои задължения към други кредитори, но не и към „В. м. и к.“ АД. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

2

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед оплакванията и доводите, съдържащи се във въззивната жалба, на основание чл. 378 ал.5, във вр. с чл.313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано за подаването й лице и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на събраните в наказателното производство доказателства, като в хода на въззивното производство не са извършвани процесуално - следствени действия във връзка със събиране на нови такива. Въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. А. Б. е роден на ***** год. в гр. П., където живее постоянно. Има завършено в и с ш е образование, женен е, работи, не е осъждан.

Търговското дружество „Е.В.” ООД, с ЕИК *********, било регистрирано и вписано в търговския регистър със седалище в гр.С. по ф.д. № 2624/1990 год. по описа на Софийски градски съд. Подсъдимият Б. първоначално бил съсобственик на част от дяловете на дружеството. Основен предмет на дейност на дружеството бил предоставяне на комплексни транспортно-туристически услуги със собствени и наети транспортни средства и средства за подслон, извършване, резервация и продажба на самолетни, корабни, ж.п. места и билети, места в хотели и билети за спортни и културни мероприятия, чартиране на кораби и самолети, продажба на услуги „рент-а-кар”, продажба на туристически мероприятия, наемане на автобуси и леки коли, извършване на други услуги, свързани с посрещането на клиентите в транспортната инфраструктура, валутна търговия, сключване на външно-търговски и агентски договори и всички разрешени от закона дейности, поддръжка и капитално-възстановителни ремонти на авиационна техника, ремонти на агрегати и апаратури на самолети и вертолети за гражданската авиация, придобИ.е и капиталови участия в дружества, които се занимават с авиационен бизнес. Дружеството извършвало своята дейност с наети самолети. От 09.09.2002 год. по ф.д.№ ***/2002 год. на К.йски окръжен съд била вписана промяна на седалището и адрес на управление на дружеството в гр.К., на адрес - ул.„О.” № 4 , бл.*, вх.*, ап.*, с управител – подс.Б., а след два месеца настъпила промяна на адреса на управление, която също била вписана, а именно - гр.К., бл.„Р.-*”, вх.„*“, ап.*, който бил такъв до 20.02.2017 год., когато бил променен в гр.С.. От 28.08.2008 год. управител на „Е.В.” О О Д бил подсъдимият Б.. През годините дружеството променяло състава и броя на съдружниците, но независимо от това подсъдимият Д. Б. винаги бил съсобственик в него, притежавайки част от дяловете му. От 2011 3 год. съдружници в дружеството били подсъдимият Д. Б. и „В. К. П.” ЕООД П., отново с управител Б.. По описания начин, макар формално „Е.В.” ООД да било собственост на два различни субекта - на подс.Б., в качеството му на физическо лице, и на юридическото лице „В. К. П.” ЕООД - П., реално то било еднолична собственост на Д. Б., който от създаването на дружеството от 09.09.2008 год. до 03.04.2017 год. бил едноличен собственик на капитала на „В. К. П.” ЕООД – гр.П..

В процеса на дейността „Е.В.” ООД сключвал о договори с „В. м. и к.”АД - В., както следва: Договор за услуги от 30.03.2005 год., прекратен през 2009 год.; Договор за осъществяване на наземно обслужване и безмитни продажби на стоки на борда на самолети от 26.03.2009 год., изменен с допълнително споразумение на дата 11.04.2011 год., който първоначално бил сключен за срок от 1 година с уговорка , че действието му продължава и след изтичане на срока за следващ едногодишен период ; и Договор от 03.05.2012 год. за кетърингови услуги в самолети на „Е.В.” ООД, който е безсрочен.

От 30.03.2013 год. до 14.04.2016 год. „Е.В.” ООД имало вписана прокура, като от последната дата нататък до 31.12.2018 год. подсъдимият Д.

Б. самостоятелно представлявал дружеството като управител. Същият, като лице с надлежна управителна и представителна власт по отношение на „Е.В.” ООД, имал право да взема решения за сезиране на компетентния окръжен съд, който до 20.02.2017 год. бил Окръжен съд - К., с оглед открИ.е на производство по несъстоятелност в случай, че представляваното от него дружество спре плащанията по установени по основание и размер и изискуеми публични задължения или задължения, произтичащи от търговски сделки, като не притежава достатъчно по размер средства и имущество за покрИ.е на задълженията на дружеството.

През месеците септември - октомври 2016 год. „Е.В.” ООД спряло да плаща по издадените от „В. м . и к.”АД – гр.В. през този период фактури за предоставените услуги по двата действащи към онзи момент договора.

Натрупаните задължения към 31.12.2016 год. - изискуеми и ликвидни, след прихващане от длъжника на негово насрещно вземане, били в размер на 112 171.43 лв. Фактурите, издадени от „В. м. и к.” АД – гр.В. през месеците септември и октомври 2016 год., били осчетоводени в счетоводната документация на „Е.В.” ООД и били отразени в дневниците за покупки по ЗДДС, което представлява извънсъдебно признание на сумата от последните.

Тези задължения към „В. м. и к.”АД не били изплатени никога впоследствие.

Със Заповед № 45-01-553/29.12.2016 год. на Главния Директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” към Министерството на транспорта, било спряно действието на лиценза на „Е.В.” ООД за въздушен превозвач на общността за срок от 5 месеца. С това дружеството е било лишено по административен ред от правата да осъществява основната си дейност като авиационен оператор, в резултат на което фактически е преустановило търговската си дейност. „Е.В.” ООД не е 4 продължило дейност в друга сфера, нито впоследствие е било възобновено действието на лиценза, тъй като същият е отнет със Заповед № 45-01-248/ 16.06.2017 год. на цитирания административен орган.

На 20.10.2017 год. търговско дружество „В. м. и к.” АД подало до Софийски градски съд искова молба срещу „Е.В.” ООД, по повод на което било образувано производство по несъстоятелност по т.д № 2949/2017 год. по описа на СГС. С решение от 13.12.2018 год. по цитираното дело, влязло в сила на 12.02.2020 год., била обявена неплатежоспособността на „Е.В.” ООД, с начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2016 год., както и било открито производство по несъстоятелност. В хода на това производство , през 2019 год. фирмата на дружеството била променена от „Е.В.” на „Б.“, както и била направена промяна на правната форма, като дружеството от ООД станало ЕООД.