Решение № 2293 от 15.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2293 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110145881 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Т. К. против [фирма], с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че С. Т. К. не дължи на [фирма] сумата от 431.66 лв. – представляваща ½ част от начислената на наследодателя на Т. Г. К. сума за предоставени ВиК услуги за имот в [адрес] за период 22.02.2017 г. – 23.07.2018 г., заедно със сумата 182.72 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от падежа на вземането по всяка фактура в периода 22.02.2017 г. – 23.07.2018 г. до датата, на която е издадена справката-извлечение. Твърди, че ответникът му е открил партида без правно основание. Липсвала установена облигационна връзка. Не били спазени разпоредбите на Наредба № 4. Сумите се претендирали без правно основание.Твърди, че претендираната сума е погасена по давност. Моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът признава иска. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Не е представено пълномощно за юрисконсулта, с което да му се учредява изрична представителна власт във вр. с направеното признание, поради което следва да се дадат указания на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим. За ищеца е налице правен интерес да установи 1 недължимост на вземането претендирано от ответника спрямо него.

От една страна, ответникът не е изпълнил указанията на съда, дадени с определение от 10.01.2023 г. От друга страна, искането за постановяване на решение при признание на иска се прави в срок до приключването на съдебното дирене, за да може съдът да прецени дали са налице предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК и да се произнесе по направеното искане, като прекрати съдебното дирене. В случая конкретно искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК не е направено. Оттук и производството следва да бъде разгледано по общия ред.

Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи съществуването на задължението си.

С определение от 10.01.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните, че по клиентски номер ******* на Т. Г. К. наследодател на ищеца е начислена сума предоставени ВиК услуги за имот в [адрес] за период 22.02.2017 г. – 23.07.2018 г. в размер на общо за главница и обезщетение за забава 1228.76 лв. Указано е, че в тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението – наличието на облигационна връзка между страните, че извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на вода за процесния имот, начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, за които обстоятелства не сочи доказателства.

Въпреки така разпределената доказателствена тежест с определението от 10.01.2023 г., както и обстоятелството, че съдът е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 2 ГПК, то [фирма] не е ангажирал никакви доказателства. Доколкото ответникът по настоящия отрицателен установителен иск не е ангажирал доказателства относно облигационна връзка между страните, че извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на вода за процесния имот, начина на отчитане на консумираните услуги и размера на начислените в тази връзка суми, както и, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, то неблагоприятните последици от непроведеното доказване са в негова тежест.

Освен това с отговора на исковата молба ответникът признава, че процесните суми, са погасени по давност. Това обстоятелство представлява признание на факт, което е доказателствено средство /арг. от чл. 175 ГПК/, и следва да се вземе предвид от съда.

Предвид изложените съображения, претенцията е основателна и следва да се уважи.

По разноските:

Ответникът не е признал исковата претенция изцяло, а единствено е признал, че процесните суми са погасени по давност. В исковата молба се съдържат твърдения, че вземанията въобще не са възникнали и се претендират без правно основание за това.

Относно тези твърдения в отговора на исковата молба не се съдържа признание, а и ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с разпределената му доказателствена тежест. Искът е уважен предвид неустановяването по делото на облигационна връзка между 2 страните, както и, че ответникът е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на вода за процесния имот, поради което чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение.

Разноски се следват на ищеца.

На ищеца ще се присъди сумата от 51.41 лв. за заплатена ДТ и такса за банков превод.

Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.

№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона. На затрудненото материално лице е осигурена защита в хода на процеса, на основание чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение дължимият хонорар е 400 лева.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. Т. К., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на [фирма], ЕИК *******, сумата от 431.66 лв. – представляваща ½ част от начислената на наследодателя му Т. Г. К. сума за предоставени ВиК услуги за имот в [адрес] за период 22.02.2017 г. – 23.07.2018 г., както и сумата 182.72 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от падежа на вземанията по всяка една от процесните фактури /30 дневен срок след датата на фактуриране/ до датата на справката-извлечение.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати на С. Т. К., ЕГН **********, с адрес [адрес], сумата от 51.41 лв. – разноски по производството.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати на адв. Н. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността – [адрес] (офис-партер), на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 400 лева – адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ на С. Т. К..

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4