Протокол № 61 от 21.02.2023, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 61 гр. Варна, 17.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора Н. Л. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600398 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АРНАУДОВА.

Жалбоподател-подсъдим Е. Ш. Ю., редовно призован, явява се лично, представлява се от с адв. О. И. Б. о т АК – Русе, редовно упълномощен от преди.

Съдът докладва изисканите служебно от ВАпС и получените по имейл писмо, ведно с допълнение към въззивната жалба и придружаващите ги кореспонденция по имейл, съобщение за изготвени мотиви, разпореждане на съдия при ШОС, докладна записка, които следва да бъдат приобщени по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото писмо с изх. № 412/17.07.2023 г., ведно с допълнителните съображения към въззивната жалба на адв. Б. от АК – Русе с входящ в ШОС № 901/17.02.2023 г., имейл от 29.12.2022 г. получен по ел.поща за изпратени и подписани с ел. подпис от адв. Б. допълнителни съображения към жалба срещу присъда №15/04.10.22 г., съобщение за изготвени мотиви към присъда, разпореждане № 66/17.02.2023 1 г. на съдия от ШОС, докладна записка от деловодител при ШОС, писмо по имейл от 17.02.23 г. и извадка от ЕИСС – резолюция от с-я Колева.

ПРОКУРОРЪТ

– Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.

Запозната съм с допълнителните съображения на адв. Б. към въззивната жалба.

АДВ. Б. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.

На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ – Както вече заявих, аз считам, че присъдата на ШОС е правилна и законосъобразна, поради което Ви моля да я потвърдите. В хода на съдебното производство е безспорно доказано, че е осъществено данъчно престъпление. Защо това е така?

На първо място, спрямо подсъдимия е бил издаден един РА, който е бил потвърден от ВАдм.С със съответно решение през 2015 г. В мотивите си тази върховна инстанция е посочил, че данъчното задължено лице е пропуснал да инициира едно регистрационно производство по реда и сроковете на чл. 96 по ЗДДС и това е един юридически факт, който поражда задължението му да изпълни нормата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС за данъка за извършени от него облагаеми доставки за времето от изтичане на срока, който е следвало да бъде издаден акт за регистрация ако бе подал заявление за това до датата на регистрацията му. Щом е достигнат регистрационен праг в данъчен период месец март 2013 г. за целите на ДДС и преди това, и след това подсъдимият е осъществявал облагаеми доставки и те са доказани, не се спорят от него, по сметките му по чл.79 от ЗЧСИ в този случай са осъществени материалните предпоставки на чл. 102, ал.3 от ЗДДС, на приложимата към онзи момент редакция и следва да бъде начисляван ДДС. Спори се от страна на защитата и на подсъдимия, че е осъществено данъчното престъпление, тъй като не било подадено заявление за регистрация. Аз считам, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Законът е такъв и той следва да се прилага от всеки, още повече, че подсъдимият е юрист и той е наясно със законодателството в Р. България. В противен случай бихме се изправили пред една хипотеза това производство регистрационното да е оставено на волята на данъчно задълженото лице и да разчитаме на едни 2 случайни проверки от органите по приходите, които да установят достигнат ли е прагът, от който следва да бъде регистрирано това лице за да бъдат облагани тези сделки. В този случай данъчно задълженото лице в никой случай не би подавало в реалната практика, в реалния живот заявление и би разчитало на случайните проверки от органите по приходите. Както казах законодателството е такова и то е валидно за всички, включително и за подсъдимия. Има такива решения, включително и на ВАпС по идентични казуси. Ние не го обвиняваме за това, че той не е подал заявление за регистрация, а за това, че вследствие на тези негови действия той не е отчел, начислил и внесъл съответните задължения по ЗДДС и това неиницииране на регистрацията по ЗДДС сочи единствено на целта на подсъдимия да не заплаща дължимия към държавата ДДС и да не отчислява съответната 20% ставка от цитирания данък. Престъплението в случая е извършено чрез неподаване на справки-декларации посочени в обв. акт каквито е дължал от началото на инкриминирания период, а не чрез неподаване на това заявление за регистрацията.

Основно твърденията във въззивната жалба, по-конкретно се уточняват като два пункта – процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, респективно липса на доказателства и субективна несъставомерност за вината и субективната съставомерност на деянието.

По отношение на процесуалните нарушения във връзка с твърденията за липсата на възможност от съдът да измени обвинението, което е повдигнато с обв. акт, респективно това, че подсъдимият не е имал възможност да се защитава срещу такива факти, за които го е признал за виновен съдът.

Считам, че това становище е неправилно.

Видно от обв. акт, по-конкретно стр.7, в същата е описана подробно разпоредбата на чл.102, ал.3 от ЗДДС, която касае подаването на заявление за регистрация.

На стр.13 от обв. акт е посочен и изчислен оборота, както и формирането за всеки дванадесет месеца за всяка една от годините, за която е привлечен в качеството на подсъдим, подс. Ю.. Също така на стр. 14 е посочен периодът, който изисква подаването на декларации, които не са подадени, там е конкретизирано, а именно от 29 юли 2013 г. до 31 май 2016 г.. Също така ако зачетем детайлният обемен обв. акт, там в таблица 6.1., където е формиран обема на облагаемия доход е възпроизведена разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 вр. чл. 101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС, съобразно която подсъдимият като ЧСИ е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14 юли.

Респективно са описани обвиненията за всички данъчни периоди, като в самия обв. акт е посочен режима на деклариране и внасяне на данъка по ЗДДС, определянето му по чл.89 и чл.125 от ЗДДС.

В самият диспозитив на обв. акт също е посочено дословно до 14 юли 2013 г. не е подал заявление за регистрация по ЗДДС съгласно посочените от мен разпоредби, като след това са изброени месечните периоди на 3 обвинението.

Също в обв. акт подробно и детайлно е посочено кога едно лице нарушава някой от посочените хипотези по чл.255 за укриване на законоустановените си задължения към фискал. В този смисъл и на страницата предхождаща диспозитива, в който прокуратурата е обвинила вече накрая подс. Ю., там също е посочено неговото задължение по сочените разпоредби. В този смисъл считам, че не са налице процесуални нарушения тъй като действително в обв. акт липсва буквално посочване цифрово на хипотезата на чл. 255, ал.1, т.1 от НК – не подал декларация по ЗДДС, но прокурорът подробно е описал във всеки един период какъв е бил оборота, какво е задължението по ЗДДС, месечни периоди, както й законовите изисквания при достигане на оборот за регистрация по ЗДДС и последващите действия, които е следвало да бъдат сторени от подсъдимия, а именно задълженията му за подаване на декларация по чл.125 по ЗДДС в 14-дневен срок /това е посочено от прокурора/ след изтичане на месеца, в който се дължи данъка. След изготвената таблица в обв.акт, където са посочени тези задължения, прокурорът е описал и дословно деянията и е описал режима за деклариране и внасяне. В този смисъл считам, че подс. Ю. е бил запознат с обвинението, което прокуратурата му е повдигнала за извършено престъпление, а то кореспондира с това, за което е бил осъден от ОС – Шумен, а именно за не подаване на справки-декларации, срокът в който е следвало да ги подаде и сумата, която е следвало да декларира. Същият е можел да се защитава и се е защитавал поради което считам, че не са му били нарушени процесуалните права.

По отношение на твърденията за неправилно приложение на материалния закон и липсата на доказателства. По отношение на обвинението аз накратко изложих вече такива становища, но ще си позволя да посоча, че това възражение е неоснователно, тъй като това, че той не е подал заявление, респективно не следва да носи отговорност за неподадени от него справкидекларации. Това твърдение не е вярно. За него съществува задължение да подава ежемесечна справка декларация. Това неподаването на заявлението действително е адм. нарушение, но то влече от себе си престъпен състав.

Доколкото по силата на чл.94, ал.3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е задължителна или по избор. Тя е по избор тогава докато лицето достигне оборот в размер на 50 000 лв. и повече от това, за период не по-дълъг от 12 месеца последователни, в месеца преди текущия. Тогава за данъчното лице настъпва задължение в 14-дневен срок от изтичане на периода, в който е достигнал до този оборот да подаде заявление за регистрация. Тоест твърдя, че тук вече регистрацията се превръща в задължение, в задължителна такава по силата на закона. Не включването в оборота на тези приходи респективно съпоставено с неизрядното водене на счетоводство, за което обаче той е оправдан, това е факт, води до липсата на възможност у данъчните органи да установят коректно неговите задължения и да се отчете точно данъчният резултат и да се заплати целия дължим данък. Това всичко е в разрез с 4 разпоредбата на чл. 123, ал.1 от ЗДДС. Един от основните принципи в правото е, че никой не може да черпи права от виновното си противоправно поведение. С неводенето на изрядна отчетност, с липсата на регистрация и в последствие с неподаването на данъчни декларации подсъдимият умишлено е целил и е постигнал избягване установяването и плащане на данъчни задължения. В този смисъл неподаването на това заявление, прокуратурата не го обвинява за това, а за неподаването на справки-декларации. Ще си позволя да Ви посоча едно Решение в този смисъл на Първо НО на ВКС, Решение 69 от 2 юли 2015г., по НД № 1884/2014 г. в този смисъл, идентичен и подобен казус. Там касационният съд отново е достигнал до извода, че подсъдимото лице е имало задължение да подава справки-декларации, правото му на избор се е трансформирало в задължение.

В този смисъл Ви моля да потвърдите присъдата на Шуменски окръжен съд.

АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло жалбата, ведно с допълнителните съображения, които съм изложил към нея.

Ще се спра малко по-подробно на заявеното в тях и съответно ще взема становище по посоченото от представителя на държавното обвинение.

Моят подзащитен е бил предаден на съд за данъчно престъпление с посочено нарушение, макар и недостатъчно коректно изписано, а именно, че не е водил счетоводство съгласно разпоредбите на ЗДДС и закона за счетоводството. Това му е обвинението, това че не е водил счетоводна отчетност в нарушение на счетоводното законодателство заложено в чл.28 от ЗЧСИ. С присъдата той е признат за виновен за неподаване на данъчни декларации по смисъла на ЗДДС. Какво би следвало да бъде обсъдено в тази насока. На първо място аз поделям изцяло доводите на ОС – Шумен първо че в мотивите не е посочено и не е предявено цифрово обвинение по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1, тоест за невярно деклариране.

На следващо място, че това е било възможно да бъде направено от прокурора по реда на чл. 287 от НПК, но не е сторено.

Споделям и третият извод, че съдът няма възможност да оказва на прокурора какво обвинение следва да бъде спрямо лицето приложено и че не може да променя вътрешното убеждение на прокурора. Смятам обаче, че са законосъобразни изводите, че всички факти, които съставят изпълнителното деяние на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 се съдържат в обстоятелствената част на обв. акт и в неговия диспозитив, и той се е защитавал спрямо него.