Решение № 316 от 20.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000501696 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Х. А. срещу решение № 260011/05.01.2023г. на СГС, ГО, 15 състав, постановено по гр.д.

№ 1912/21г., с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният от него съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие на събраните доказателства. Счита, че част от мотивите на решението, отнасящи се до други производства, са неотносими към спора. Поддържа, че дори договорът да нищожен, то искът следва да се уважи изцяло, тъй като е владял имота с намерение за своете повече от 10 години. Съдът е отказал да кредитира показанията на доведените от него свидетели, макар че са правдоподобни, последователни и отговарящи на истината. Част от показанията на свидетелите, доведени от ответника, са противоречиви и некореспондиращи с истината. Тези на И. П. не трябва да бъдат кредитирани, тъй като тя лично е заинтересувана от изхода на делото като майка на ответника. Съдът не е възприел правилно представените писмени доказателства- договор, който установява възлагане на ремонтни дейности от въззивника. Спорен е 1 периодът на извършването им, а не, че са извършвани. Това е безспорно. В тази връзка са депозираните показания на свидетелите И. и М.. Неправилно е прието, че срокът на владение не е текъл от 13.03.2020г. до 01.07.2021г. на основание чл.3, т.2 от ЗМДВИП.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител Г. П. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. В исковата молба ищецът Н. А. твърди, че на 11.02.2011г. с ответника са сключили предварителен договор за покупко- продажба на следния недвижим имот: апартамент 13, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 132, ет. 6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-33/01.04.2016г., състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет, килер и три антрета с изложение към бул. „Княгиня Клементина“ и тераса, с площ от 97 кв.м. при съседи на жилището: бул. „Княгиня Клементина“, капитан И. В., стълбище и тераса, наследници на д-р В. Б., а съгласно КК при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: ***; над обекта- няма, стар идентификатор: няма, заедно с избено помещение № 14 с площ от 7, 50 кв.м. при съседи: д-р М. Ш., коридор, Ц. П., М. М. и В. М., заедно с таванско помещение № 11 с площ от 12 кв.м. при съседи: ул. „Княз Борис I“, Х. Ф., коридор, жилище на портиера, заедно със 170/4810 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена сградата с идентификатор *** с предназначение на жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ***, съставляващо парц. I-6, кв.206 по плана на гр. София при съседи на дворното място: ул.

„Цар Борис“, бул. „Княгиня Клементина“, наследници на д-р В. Б. и А. Ф. Л..

На 11.02.2011г. ответникът Г. П. е предал на ищеца фактическата власт върху процесния имот, който, като купувач, е започнал като владелец да упражнява 2 фактическа власт върху процесния недвижим имот. В периода след 11.02.2011г. с лични средства е извършил ремонт. На 11.02.2021г. е изтекъл десетгодишния срок по чл.79, ал.1 от ЗС и той е придобил собствеността върху апартамент № 13. Към настоящият момент продължава да упражнява владение върху него, което е започнало на 11.02.2011г. и е продължило да 01.07.2021г. Това обуславя правния му интерес за предяви иска. Затова моли съда да признае за установено по отношение на Г. П., че е собственик на описания по- горе недвижим имот.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. П. оспорва иска. Твърди, че е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация. Излага обстоятелства за съществуването на друго лице Д. Н. което е твърдяло, че е упражнявало фактическа власт върху имота за периода 26.09.2008г. до месец август 2018г. С влязло в сила решение на 01.11.2018г. по гр.д. № 3425/14г. на САС, ГО, 8 състав ответникът е бил признат за собственик на процесния апартамент. На 11.02.2016г. Н. А., ищец в настоящия спор, е предявил срещу него иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, който е бил уважен от СГС, но въззивният съд го е отхвърлил по гр.д. № 1878/19г. на САС, ГО, 2състав. При посещение на имота ЧСИ К. П. през 2020г. е открил в него М. Б., който се е представил за собственик и владелец на основание предварителен договор от 2019г., сключен между него и ищеца. На 15.01.2021г. е бил насрочен въвод във владение за процесния имот, но е бил осуетен, тъй като в него се е бил изолирал Н. А. поради заболяване от Ковид 19. Ответникът твърди, че на основание чл.116, б. „б“ от ЗЗД давността е била прекъсната с предявяване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД от ищеца Н. А., с предаване на владението на М. Б., с предприемане на действия по принудително изпълнение- въвод във владение. Поради това искът е неоснователен. На 02.07.2021г. ответникът е бил въведен във владение на спорния имот и от тогава той упражнява фактическа власт върху имота. Навеждат се доводи, че ищецът е бил държател, а не владелец. И не е придобил имота по давност. Той няма защитимо право.

Към исковата молба е представен предварителен договор за попукпопродажба на процесния недвижим имот, сключен на 11.02.2011г., между страните по делото.

В хода на процеса ищецът е представил договори във връзка с 3 извършване на ремонт на жилището.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, решение на САС по гр.д. № 3425/14г., решение по гр.д. № 878/19г. на САС, което е постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, предявен от Н. А. срещу Г. П., определение на ВКС по гр.д. № 3859/20г., искова молба от Н. А. Н. срещу Г. П. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, протоколи за принудително отнемане на недвижим имот от

15.01.2021г., 27.03.2019г. и 02.07.2021г.

Не е спорно по делото, че от 02.07.2021г. Г. П. упражнява фактическа власт върху спорния имот.

В хода на съдебното дирене са приети и други доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

Събрани са гласни доказателства.

Свидетелите И. и М., доведени от ищеца, свидетелстват, че познават имота. Първият е направил дизайн за апартамента, а вторият е извършил ремонта. Н. А. е казал на св. И. през 2011г., че си е купил жилище. Ремонтът е започнал през 2014г. като се е къртело, тъй като апартаментът е бил в трагично състояние. Н. А. е отключвал жилището, за да може свидетелят И. да взема мерки. За последно е бил в него преди 01.07.2021г., за да вземе хладилна чанта. Свидетелят описва състоянието на апартамента.

Свидетелят М. познава ищеца от 2010г. В началото на 2011г. Н. А. му се е обадил да отиде в процесния апартамент, за да направи ремонта.

Свидетелят описва състоянието му. Когато е отишъл в имота там е бил и ответникът. Казана му е било от ищеца, че от него ще го купи. Тогава ищецът и Г. П. са подписали нещо, а ищецът му е дал чанта. Ответникът е започнал да брои пари. Ремонтът е започнал през 2014г. Бил е основен.

Свидетелят описва извършените строително- монтажни работи. Те са приключили през 2019г. с обзавеждането на апартамента. Преди да започне ремонта е имало изготвен дизайн от свидетеля И.. Ходил е при ищеца през юни или юли 2021г. Н. А. му се е обадил, че му обират апартамента. Когато свидетелят е отишъл е видял полиция. Свидетелят заявява, че са правили ремонт на покрива на сградата, както и че когато е ходил в имота е намирал там само ищеца и никой друг. На извършения въвод в имота е заварено 4 осиновеното му дете Д. А.. Не е виждал Г. П. в имота след 2011г. Преди две години се е срещал с една жена, близка на ответника. Това е било по повод извършване на строителна услуга. Била е майка му. Искала е да закара дърва в къщата им в кв. „***“. Тогава е ударил оградата на къщата.

Свидетелите на ответника И. П., негова майка и П., приятел на Г. П. излагат възприятията си за процесното жилище. Първоначално в имота са живеели, свидетелят П., съпругът й и неговите родители, както и ответникът.

След това е починал дядото Г. П., през 2000г. е починал Л., съпругът й, а след това и неговата майка. Процесното жилище е останало за нея и синът й.

Те са го стопанисвали. Той е ходел често в него, но преимуществено са били в чужбина на работа. След като са се върнали са отишли да живеят при бащата на свидетеля. Свидетелите заявяват факти, свързани с жилището, неговият ремонт, делата, които е имало във връзка с него.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите И. и М., тъй като противоречат на събраните писмени доказателства. Тези на свидетелят М. са недостоверни, доколкото с влязло в сила решени е установено, че подписът в предварителния договор от 11.02.2011г. не е на Г. П..

Възприема показанията на останалите двама свидетели, тъй като излагат факти, които кореспондират с останалите доказателства по делото.

Тези на свидетелят И. П. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК, но ги счита за достоверни и убедителни.

Въз основа на събраните доказателства предявеният иск е приет за неоснователен и е отхвърлен.

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е положителен установителен иск за право на собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

5

Предпоставка за съществуването и упражняването на установителния иск е наличието на правен интерес. Той трябва да бъде налице както към момента на предявяването му, но така също и към момента на постановяване на съдебния акт по съществото на спора. Ищецът извежда правния си интерес от установена фактическа власт върху процесния имот, предадена му от ответника Г. П., въз основа на сключен между тях предварителен договор.

Ищецът е бил изваден принудително от жилището, което също обуславя правния му интерес от предявяване на иска, за да установи, че той е негов собственик.

Ищецът черпи своето материално субективно право от правопораждащия юридическия факт на придобивната давност като твърди, че за периода 11.02.2011г. до 01.07.2021г. е придобил правото на собственост върху процесният имот.

Тя се дефинира като период от време, в който едно лице упражнява фактическа власт върху недвижим имот и с изтичането му се пораждат права за него. Придобивната давност е правопораждащ юридически факт, чието установяване е в тежест на този, който се е позовал на нея. Осъществяването на владението е свързано и с прекратяване на правото на предишния собственик. Придобивната давност по чл. 79 от ЗС е свързана с владението, което едно лице осъществява върху конкретен имот. Това е оригинерен способ на придобиване на правото на собственост, който изключва права на други правни субекти.

Владението се характеризира с два признака- фактическа власт и държане на вещта като своя. В гражданския процес доказването му е свързано с установяване на комулативното наличие на тези два признакаобективен и субективен. В тази връзка могат да бъдат ангажирани и гласни доказателства. Разпоредбата на чл.69 от ЗС въвежда оборима презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Оборването й означава, че липсва субективният елемент на владението, анимус, а именно владелецът не държи вещта като своя. Тя е установена в полза на владелеца. Тежестта за оборването й е за този, който счита, че владелецът не държи вещта за себе си.