Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 836 от 15.07.2022, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1021/2022
Вид
Решение № 836
Подписан
15.07.2022
В сила
11.08.2022
Състав
АННА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 100 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Велико Търново, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110101021 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "ЮБЦ" ЕООД - град София, чрез адв. В. Г. – САК, срещу ЯН. Д. ЦВ.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 10.10.2015 година между „БТК“ ЕАД и ответника е сключено Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 10.10.2015 година, с който е уговорено ползването на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM iTraffic XS с месечна абонаментна такса в размер на 6.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. С Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 16.12.2016 година, абонатът – ответник е добавил за ползване на мобилната услуга за номер ***, избирайки условията на тарифен план VIVACOM Smart XS с месечна абонаментна такса в размер на 13.99 лева с ДДС, както и мобилна услуга за номер ***, избирайки условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic М с месечна абонаментна такса в размер на 15.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди, че за период на потребление от 15.04.2019 година до 14.06.2019 година потребените от абоната електронни съобщителни услуги са на стойност 47.83 лева и за които са издадени съответните фактури и които абонатът не е заплатил. Посочва, че поради неплащането в срок на издадените фактури „БТК“ ЕАД е упражнило правото си да прекрати едностранно индивидуалния договор с 1 абоната, след което процесният абонамент е деактивиран на 01.08.2019 година. Твърди, че с Договор за цесия от 16.10.2018 година „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си от ЯН. Д. ЦВ. на „С. Г. Груп“ ООД, съгласно уведомление по т. 1.1.1 и които са подробно описано в Приложение № 1 към договора, което от своя страна е прехвърлило тези вземания на ищцовото дружество с Договор за цесия от 01.10.2019 година. Посочва, че към исковата молба е приложено уведомление до ответника за двете цесии. Твърди, че за вземането си ищецът се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 546/2022г. на ВТРС, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на ЯН. Д. ЦВ., че дължи на "ЮБЦ" ЕООД - град София сумата в размер на 40.36 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 10.10.2015 година и Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 16.12.2016 година, сключени с „БТК“ ЕАД, за която сума е издадена Заповед № 204 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2022 година по Ч.гр.д. № 546/2022 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развива съображения, че към датата на която „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си по реда на чл. 99 ЗЗД, вземането му към ответника не е било възникнало и няма как да е било прехвърлено. Освен това посочва, че не е бил надлежно уведомен за извършените цесии, както и че липсват доказателства да е уведомен за твърдяното неизпълнение на задълженията му. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото заверено копие на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 10.10.2015 година /л.

27-29 от делото/ се установява, че на посочената дата между ЯН. Д. ЦВ. и „БТК“ ЕАД – град София е сключен договор, с който страните са договорили ползването на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic XS с месечна абонаментна такса в размер на 6.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.

Приложена е декларация от 10.10.2015 година /л. 27/, с която ЯН. Д. ЦВ. е декларирала, че е получил подписана от оператора екземпляр от Общите условия, приема ги и е съгласна с тях.

Видно от приложеното по делото Допълнително споразумение към Договор за 2 електронни съобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 16.12.2016 година /л. 30-33/, страните са договорили за ползване на мобилната услуга за номер ***, при условията на тарифен план VIVACOM Smart XS с месечна абонаментна такса в размер на 13.99 лева с ДДС, както и мобилна услуга за номер ***, при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic М с месечна абонаментна такса в размер на 15.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Приложена е и декларация от 16.12.2016 година /л. 30/, с която ответницата е декларирала, че е получила подписан от оператора екземпляр от Общите условия, приема ги и е съгласна с тях.

По делото са приложени и фактурите, с които на ответника са начислени сумите общо в размер на 70.80 лева за използваните от него електронни съобщителни услуги за периода от 15.04.2019 до 14.07.2019 година, както и ОУ на договора между „БТК“ ЕАД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството /л. 24-26 и 34-42/.

Видно от Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 година /л.

13-18/ „БТК“ ЕАД се е съгласило да прехвърли на „С. Г. Груп“ ООД, свои: 1.1.1 вземания, произтичащи от договори, посочени в Приложение № 1, което следва да бъде изпратено от цедента на цесионера, заедно с уведомление в срок до 3 месеца от подписване на договора /т. 2.3 от последния/, както и 1.1.2 - вземания, произтичащи от договори, които цедентът периодично след сключване на договора прехвърля на цесионера чрез изпращане на уведомление, придружено /едновременно - т. 2.3 от договора/ от съответното Приложение № 1. Приложено е и Уведомление по т. 1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018 година /л. 10/.

По делото е приложено писмено потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 22/, с което цедентът е потвърдил, че вземане от ЯН. Д. ЦВ. в размер на 40.36 лева, което е описано в Приложение № 1 към уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 година към договор за цесия от 01.10.2019 година, е прехвърлено на цесионера. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията /л. 12/.

От Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 година /л. 19-20/ се установява, че „С. Г. Груп“ ООД се е съгласил да прехвърли на "ЮБЦ" ЕООД - град София свои вземания, придобити по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 година, сключен с „БТК“ ЕАД, като вземанията се индивидуализират в Приложение № 1 към договора. В чл. 4 от договора, прехвърлителят е декларирал, че е собственик на цедираните вземания и че те са възникнали и съществуват валидно и отговаря за тяхното съществуване в съответствие с чл. 100 ЗЗД. С Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 година /л. 9/, сключен на 10.03.2020 година, страните са постигнали съгласие цедентът да прехвърлил на цесионера и свои вземания, придобити по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от договор 3 за цесия от 16.10.2018 година, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към анекса. Приложено е и извлечение от Приложение № 1 към анекс от 10.03.2020 година към договор за цесия от 01.10.2019 година /л. 21/ за прехвърляне на вземане на ЯН. Д. ЦВ. в размер на 40.36 лева, произтичащо от договор за мобилни услуги.

По делото е приложено и Уведомление до ответника, с което ответникът се уведомява за извършените прехвърляния на задълженията му по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, което е връчено на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК /л. 23/.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 546 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2022 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.03.2022 година е издадена Заповед № 204 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ЯН. Д. ЦВ. за сумата в размер на 40.36 лева – главница, за сумата в размер на 10.89 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2019 година до 18.02.2022 година, както и за сумата в размер на 205.00 лева – разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника по делото по приложените договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към него, че дружеството е било изправна страна по тях, т.е. че е осигурило достъп на абоната до договорените мобилни услуги, съответно - че му ги е предоставил и размера на претендираните вземания, както и прехвърлянето на вземанията по договорите на „С.Г.Груп“ ООД, съответно – на ищеца с договори за цесия, за които ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършените прехвърляния на вземанията.

4

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между „БТК“ ЕАД и ЯН. Д. ЦВ. по сключени между тях Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 10.10.2015 година и Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 15189562001 от 16.12.2016 година за ползване на мобилни услуги за номер ***, за номер *** и за номер ***, по които ответникът има качеството абонат и потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. Видно от приложените договор и допълнително споразумение, операторът е предоставил на абоната посочените услуги по избраните от него тарифни планове със съответните месечни абонаментни такси, срещу задължението на абоната за заплащането им, ведно с цените на ползваните от него допълнителни услуги, когато те не са включени в съответния тарифен план. Видно от приложените декларации Я.

Ц. е декларирала, че е получила подписан от оператора екземпляр от Общите условия, приема ги и е съгласна с тях. На следващо място, видно от договора и допълнителното споразумение, операторът е предоставил на ответника СИМ карти с №№ 89359032200033832603, 89359033203000658299 и 89359032300108520081, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на последния до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги - чл. 46.1 от ОУ. Предоставянето на уговорените с договорите мобилни и интернет услуги се установява и от приложените фактури, които представляват извлечение от автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа и до договорените услуги от страна на оператора е породило на основание чл. 43.1 от ОУ насрещното задължението на ответника да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги.